Head

 

spisanie Detski i infektsiosni

Издател:
Централна медицинска библиотека ®, МУ - София

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

ОБЗОРИ

bar626

 

Том 8, 2016 г.

2/2016

ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ
ОБЗОРИ

Н. Янчева-Петрова. Лимфоми, асоциирани с HIV инфекция - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 2, 18-27. (Резюме)

К. Терзиева, И. Попиванов, В. Дойчева, Ц. Дойчинова и Д. Шаламанов. Развитие на познанията и перспективи на съвременния епидемиологичен контрол при вирусен хепатит В и вирусен хепатит С - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 2, 28-36. (Резюме)

М. Баймакова. Неясно фебрилно състояние при лица над 65-годишна възраст - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 2, 37-42. (Резюме)

 

_____________________________________________________________

 

1/2016

ДЕТСКИ БОЛЕСТИ
ОБЗОРИ

Сн. Лазова, Цв. Великова, Г. Петрова, Е. Иванова-Тодорова, К. Тумангелова-Юзеир, Д. Кюркчиев и П. Переновска. Имунологичното лице на детската астма - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, №1, 8-15. (Резюме)

М. Бончева и Н. Конова. Изследване на високочувствителен C-реактивен протеин (hsCRP) за потребностите в неонатологията - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 16-18. (Резюме)


ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ

ОБЗОРИ

В. Дойчева, Й. Митова-Минева, Ж. Донков и В. Воденичаров. Епидемиологични характеристики на HIV инфекцията и СПИН в Европа и в България 2014-2015 г - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 30-37. (Резюме)

Ц. Минчева, Ц. Дойчинова, В. Дойчева, И. Попиванов. К. Терзиева и Д. Шаламанов. Клинични индикатори на антраксната инфекция като елементи на епидемиологично проучване - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 38-45. (Резюме)

Ц. Дойчинова, В. Дойчева, Ц. Минчева, К. Терзиева, Д. Георгиева, И. Попиванов и Д. Шаламанов. Лабораторни индикатори като елементи на епидемиологичното проучване при антракс - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 46-53. (Резюме)

Д. Илиева, М. Сталева и Р. Петрова. Мониторинг за откриване на тетрациклин в областите с орална ваксиниция срещу бяс при лисици през 2015 г. - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 54-59. (Резюме)

 

bar626

 

2/2016

ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ
ОБЗОРИ

Лимфоми, асоциирани с HIV инфекция - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 2, 18-27.
Н. Янчева-Петрова
Отделение за придобита имунна недостатъчност, СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“,
Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ – София
Резюме. Хората, инфектирани с вируса на човешкия имунен дефицит (HIV), са с по-висок риск за развитие на лимфоми в сравнение с останалата популация. След навлизането на ефективни профилактични режими за най-честите опортюнистични инфекции (Pneumocystis jiroveci, Toxoplasma gondii, cytomegalovirus) и с развитието на антиретровирусната терапия, честотата на HIV асоциираните лимфоми намалява от 4 до 1.6% годишно. Установено е, че без ефективна антиретровирусна терапия 5-10% от всички HIV инфектирани пациенти ще развият лимфом като начално или последващо СПИН определящо състояние. Приложението на ефективна антиретровирусна терапия, комбинирана с антилимфомна химиотерапия, подобрява изхода на заболяването и преживяемостта на пациентите.
Ключови думи: HIV асоцииран лимфом, НХЛ, високоактивна антиретровирусна терапия
Адрес за кореспонденция:
Д-р Нина Янчева-Петрова, дм, Отделение за придобита имунна недостатъчност, СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“, бул. „Академик Иван Гешов” № 17, София, e-mail: dr.yancheva@abv.bg

 

Развитие на познанията и перспективи на съвременния епидемиологичен контрол при вирусен хепатит В и вирусен хепатит С - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 2, 28-36.
К. Терзиева(1), И. Попиванов(2), В. Дойчева(3), Ц. Дойчинова(1) и Д. Шаламанов(1)
(1)Катедра „Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина“, МУ – Плевен
(2)Катедра „Военна медицина“, ВМА – София
(3)Катедра „Епидемиология“, МУ – София
Резюме. Разгледан е процесът на натрупване на научни познания за вирусен хепатит В и вирусен хепатит С (ВХВ и ВХС). Направен е сравнителен преглед на здравно-социалното значение и са анализирани някои основни елементи от епидемиологичната характеристика на тези две инфекции. Дадена е прогноза и са обобщени перспективите за превенция на ВХС.
Ключови думи: вирусен хепатит В, вирусен хепатит С, епидемиологични характеристики, превенция, прогноза
Адрес за кореспонденция: Д-р К. Терзиева, Катедра Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел.: 064 884 225, e-mail: kali7@abv.bg

 

Неясно фебрилно състояние при лица над 65-годишна възраст - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 2, 37-42.
М. Баймакова
Клиника по инфекциозни болести, ВМА – София
Резюме. Фебрилната реакция при лицата на възраст над 65 години е повлияна от компилация от фактори, довеждащи до потиснат или слаб фебрилен отговор. Дефиницията за фебрилитет в напреднала възраст е преоценена и са поставени други параметри на стойността на температурата. Поради това лицата с неясно фебрилно състояние (НФС) в тази популация са отделени в самостоятелна субгрупа на НФС. Данните установяват голям процент на диагностицираните случаи на НФС сред възрастните хора и превалиране на инфекциите като причина за персистиращия фебрилитет.
Ключови думи: неясно фебрилно състояние, инфекциозни болести, възрастни
Адрес за кореспонденция: Д-р Магдалена Баймакова, дм, Клиника по инфекциозни болести, Военномедицинска академия, ул. „Св. Георги Софийски” № 3, 1606 София, e-mail: dr.baymakova@gmail.com


__________________________________________________________

 

1/2016

ДЕТСКИ БОЛЕСТИ

ОБЗОРИ

Имунологичното лице на детската астма - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, №1, 8-15.
Сн. Лазова(1), Цв. Великова(2), Г. Петрова(1), Е. Иванова-Тодорова(2), К. Тумангелова-Юзеир(2), Д. Кюркчиев(2) и П. Переновска(1)
(2)Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска” – София
(2)Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски” – София
Резюме. Бронхиалната астма е едно от най-честите хронични заболявания в детска възраст. Характеризира се с имуномедиирано хронично възпаление на дихателните пътища, в патогенезата на което играят роля множество клетки – Т-лимфоцити, мастоцити, базофили, IgE-продуциращи плазмоцити, епителни клетки, фибробласти, гладкомускулни клетки на бронхите, както и голяма палитра от цитокини (IL-6, IL-8, IL-12, IL-4, IL-10, IL-13, IFN-γ , IL-17). В продължение на десетилетия се приема, че астмата е медиирана от Th2 (Т-хелпърни тип 2) лимфоцити, продуциращи IL-4, който подпомага превключването на плазмоцитите към синтеза на IgE, както и IL-5 – необходим за развитие и диференциация на еозинофилите, и IL-13, който медиира хиперреактивността на лигавиците чрез директно въздействие върху епителните и гладкомускулните клетки. Една „нова“ субпопулация от CD4 Th-лимфоцити (Th17), която произвежда основно IL-17, показва критична роля в патогенезата на редица заболявания, вкл. и бронхиалната астма. Има данни, че повишеното ниво на IL-17 е независим рисков фактор за тежка астма, асоциира се с обостряне на астмата, намален отговор към терапията, натрупване на гранулоцити, продукция на фибротични медиатори и ремоделирането на дихателните пътища, както и изразена еозинофилия. Всяко допълнително познание, свързано с патогенезата на бронхиалната астма и ролята на определени биомаркери, е стъпка към ранно диагностициране, постигане и поддържане на контрол на заболяването и значително подобряване качеството на живот на децата.
Ключови думи: детска астма, биомаркери, цитокини, Th17 лимфоцити, витамин D
Адрес за кореспонденция: Д-р Сн. Лазова; Клиника по педиатрия; УМБАЛ "Александровска"; Медицински университет, ул. "Св. Г. Софийски" № 1; 1431 София

 


Изследване на високочувствителен C-реактивен протеин (hsCRP) за потребностите в неонатологията - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 16-18.
М. Бончева(1),(2) и Н. Конова(1)
(1)Университетска болница „Лозенец” – София
(2)Катедра по обща медицина и клинична лаборатория, Медицински университет – Варна
Резюме. През последните десетилетия напредъкът в интензивното лечение на заболявания в неонаталния период доведе до впечатляващ спад в смъртността. Лабораторните маркери за сепсис спомагат както за ранно откриване на това състояние, така и за контрол на лечението. Изследването на с-реактивния протеин (CRP) се наложи като рутинен параметър в неонатологията. Нашата цел е да обясним разликите в методологията на изследване на CRP и hsCRP, както и клиничната интерпретация на резултатите от двата метода при новородени деца. Вярваме, че това ще е полезна информация за лекарите неонатолози.
Ключови думи: hsCRP, новородени, сепсис
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Маргаритка Бончева, дм; Университетска болница “Лозенец”; ул. „Козяк“ № 1; 1407 София; tel. 0888680551; e-mail: mbon@mail.bg


ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ

ОБЗОРИ

Епидемиологични характеристики на HIV инфекцията и СПИН в Европа и в България 2014-2015 г - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 30-37.
В. Дойчева(1), Й. Митова-Минева(1), Ж. Донков(1) и В. Воденичаров(2)
(1)Катедра „Епидемиология“, МУ – София
(2)Катедра „Хигиена, медицинска екология и хранене“, МУ – София
Резюме.
HIV инфекцията е с основно значение за общественото здраве в страните от Европейския съюз (ЕС) и Европейската икономическа зона (ЕИЗ) през последното десетилетие (2005-2014). През този период се отбелязват важни промени в епидемиологичните характеристики на HIV инфекцията в страните от ЕС/ЕИЗ. Най-висок процент на заразени с HIV през 2014 г. се регистрира сред мъжете, правещи секс с мъже (МСМ) – 42%. Броят на заразените при хетеросексуални контакти и сред употребяващите интравенозни наркотици (УИН) намалява. При почти половината (47%) от HIV позитивните при поставяне на диагнозата броят на CD4 клетките е под 350/mm3. Разширяването на дейностите по консултиране и изследване за HIV ще осигури ранна диагностика и достъп до лечение.
Ключови думи: HIV инфекция, епидемиологични характеристики, мерки за контрол и надзор
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Виктория Дойчева, дм; Катедра по епидемиология; СБАЛАГ „ Майчин дом“, ет. 6, стая 667; Медицински университет; ул. „Здраве“ № 2; 1431 София; тел: 02 9523844; e-mail: v.doycheva@abv.bg

 

Клинични индикатори на антраксната инфекция като елементи на епидемиологично проучване - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 38-45.
Ц. Минчева(1), Ц. Дойчинова(2), В. Дойчева(1), И. Попиванов(3). К. Терзиева(2) и Д. Шаламанов(2)
(1)Медицински университет – София,
(2)Медицински университет – Плевен
(3)Военномедицинска академия – София
Резюме.
Представени са основните характеристики на клиничните форми на антраксната инфекция от гледна точка на епидемиологичната теория и практика. За целта са обсъдени наблюденията от последните значими епидемични ситуации. Разгледани са взаимовръзките между факторите от околната среда, които имат отношение към внедряване на причинителя и определят епидемиологията на инфекцията, както и патогенетичните механизми, реализиращи се в засегнатите системи и органи. На тази база са изведени онези страни от клиничното протичане на инфекцията, които имат отношение към епидемиологичното проучване, като допринасят за изясняване ролята на различните източници на инфекция и на възможните фактори за доставяне на биопатогена в човешкия организъм. Обзорът отразява наши наблюдения и разширени епидемиологични проучвания, публикувани в специализираната литература. Изведени са водещите ориентири от клиниката на заболяването, които следва да се имат предвид в епидемиологичната практика. Рационалното изпозване на съвременните познания в тази насока може да допринесе за по-добра насоченост при провежданите превантивни мерки в епидемичното огнище.
Ключови думи: антраксна инфекция, клинични форми, епидемиологично проучване
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветанка Минчева; Катедра по епидемиология; Медицински университет
СБАЛАГ „ Майчин дом” , ет.6, стая 665; ул. „Здраве” № 2; 1431 София; tel. 02 9523844

 

Лабораторни индикатори като елементи на епидемиологичното проучване при антракс - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 46-53.
Ц. Дойчинова(1), В. Дойчева(2), Ц. Минчева(2), К. Терзиева(1), Д. Георгиева(1), И. Попиванов(3) и Д. Шаламанов(1)
(1)Катедра „Инфекциозни болести, епидимиология, паразитология и тропическа медицина”, ФОЗ, МУ – Плевен
(2)Катедра „Епидемиология”, МУ – София
(3)Катедра „Военна медицина”, ВМА – София
Резюме. Разгледани са лабораторните методи за доказване на инфекция с B. anthracis при хората. Направена е характеристика на диагностичните тестове при трите класически форми – кожна, чревна и белодробна, както и на нововъзникналата инжекционна форма, като е обсъдено приложението на всеки метод за целите на епидемиологичното проучване. Посочена е и методичната база за откриване на този биопатоген в храни и въздух, явяващи се фактори за предаване на инфекцията. От позициите на биологичната защита в общ план е представена съвременна система за детекция и идентификация на антраксния бацил във въздуха.
Ключови думи: антраксен бацил, диагностични методи, епидемиологично проучване, биологична защита
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Д. Шаламанов, дм; Катедра „Инфекциозни болести, епидемиология,
паразитология и тропическа медицина“; Факултет „Обществено здраве“; Медицински университет - Плевен; ул. „Св. Климент Охридски“ № 1; 5800 Плевен; tel. 064 884 225; e-mail dshalamanov@abv.bg

 



Мониторинг за откриване на тетрациклин в областите с орална ваксиниция срещу бяс при лисици през 2015 г. - Детски и инфекциозни болести, 8, 2016, № 1, 54-59.
Д. Илиева, М. Сталева и Р. Петрова
Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт – София
Резюме. В България през 2015 г. беше проведен мониторинг за детекция на тетрациклин и детерминиране на възрастта при лисиците в областите с орална ваксинация срещу бяс. Анализирани бяха данни, получени от изследване на 1662 проби от зъби на лисици (Vulpes vulpes) за наличие на биомаркер. Пробите от зъби бяха събрани от общо 480 населени места от 22 области в страната, от зоните с дистрибутирани ваксинални примамки. Данните от проведените изследвания показват, че наличието на тетрациклин в зъби от лисици достига 64,7%.
Ключови думи: бяс, мониторинг, тетрациклинов биомаркер, орална ваксинация, лисици
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Даринка Илиева, двм, Ръководител на НРЛ „Бяс и контрол на ефективността от ваксинирането”, Национален диагностичен научно-изследователски ветеринарномедицински институт, бул. „Пенчо Славейков“ № 15 А, 1606 София, e-mail: emd@mail.orbitel.bg



 

bar626


Последна актуализация: 28.03.2017 г.