Оригинални статии - Том 10, 2016

BMJ

Именити лекари

Научни обзори

Оригинални статии

Клинична практика

Том 10, 1/2016

Том 10, 2/2016

Том 10, 3/2016

 

arrow Том 10, 3/2016

Инфектология

Протозойна чревна флора при деца с Campylobacter-инфекция. - Български медицински журнал, 10, 2016, №3, 36-38.
В. Велев1, М. Павлова2, С. Алексиева1, Е. Добрева2, A. Мангъров1 и Т. Червенякова1

1СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, Медицински университет – София
2Отдел „Микробиология“, Национален център по заразни и паразитни болести – София
Резюме. Наред със смятания в повечето случаи за коменсал Entamoeba coli, най-честите болестотворни протозои, докладвани у нас, са B. hominis и G. intestinalis. От своя страна кампилобактериозата е една от най-честите бактериални чревни инфекции в глобален мащаб. Целта е да установим честотата и особеностите на съпровождащата протозойна чревна флора при деца, болни от кампилобактериоза. Материал и методи. За периода януари 2013 – февруари 2014 г. в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ са хоспитализирани и проучени 105 деца между 0 и 14 г. с остър диариен синдром и минимум два от следните симптоми: патологични примеси в изхожданията, фебрилитет, коремни болки, повръщане и/или анамнестични данни за консумация на животински продукти. Всички болни са изследвани чрез бързи (имунохроматографски) тестове (CertestBiotec, Spain) за фекален антиген на Campylobacter. Част от позитивните проби са верифицирани културално чрез посявка на фецес на кръвен агар (БулБио–НЦЗПБ ЕООД) по мембранен способ с нитроцелулозни мембрани. Всички фекални проби са посети на сухи хранителни среди за Enterobacteriaceae (БулБио–НЦЗПБ ЕООД) и Entero Pluri-Test (Liofi lchem). Всички проби са изследвани за чревни паразити чрез нативен метод и седиментационни методи. Резултати. От проучените 105 деца 62 (59%) са от мъжки пол и 38 (41%) от женски. От фекалните проби 33 (31%) се позитивираха на имунохроматографския тест (ИХТ) за кампилобактер, а от тях 12 (36%) се верифицираха и културално. При паразитологичните изследвания на фецес с протозои бяха 16 (15%) деца – B. hominis – 2 (1,9%), G. duodenalis – 1 (0,9%), Ent. coli – 13 (12%). От болните с кампилобактериоза 10 (30%) имаха и придружаваща протозойна инвазия. За контролна група използвахме 30 деца с доказана салмонелоза – 3 (10%) имаха съпровождаща протозойна коинфекция. Заключение. Във връзка със сравнително тежкото протичане на кампилобактериозата, често с инвазиране на чревната лигавица и дисбиоза, в затегнатите случаи е препоръчително паразитологично изследване на фецес за протозои и евентуално включване в терапевтичния план на антипротозойни препарати.
Ключови думи: протозои, кампилобактериоза, диария
Адрес за кореспонденция: Д-р Валери Велев, СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, бул. „Акад. Ив. Гешов“ № 17, 1606 София, e-mail: velev_md@abv.bg



Фармакология

Делта-опиоидни рецептори участват в механизмите на обезболяване при захарен диабет: експериментални проучвания - Български медицински журнал, 10, 2016, №3, 39-42.
М. Варадинова, Р. Методиева и Н. Бояджиева

Катедра по фармакология и токсикология, МФ, МУ – София
Резюме. Според съвременни експериментални данни делта-опиоидните рецептори имат роля в модифициране на ноцицептивните механизми при болка, съпътстваща полиневропатията, характерна за захарния диабет. Публикуваните резултати посочват, че делта-рецепторите се включват във вътреклетъчни сигнални каскади, които водят до променена реактивност на болка и хиперсензитивност. Целта на настоящото изследване бе да се проучи влиянието на делта-рецепторен агонист и делта-антагонист върху механизмите на болка при плъхчета с експериментален захарен диабет. Резултатите от проведенето изследване демонстрират повишена болкова чувствителност при животни с експериментален стрептозотоцинов диабет. Многократното въвеждане на опиоиден агонист DADLE увеличава болковата латентност на плъхове със стрептозотоцинов диабет при изследване с тейл-флик тест. Получените резултати, заедно с предишни наши данни, демонстриращи понижаване на нивата на глюкоза в кръвта под влияние на агонист на делта-рецептори при плъхчета със захарен диабет, оформят съвременно направление в търсенето на фармакологични средства с влияние както върху въглехидратната обмяна, така и върху някои усложнения на захарния диабет, като полиневропатия и придружаващата я болка.
Ключови думи: захарен диабет, делта-опиоидни рецептори, болка
Адрес за кореспонденция: Д-р М. Варадинова, Катедра по фармакология и токсикология, МФ, МУ, ул. "Здраве" № 2, 1431 София


Лазерна терапия

Съвременни методи за лечение на акне – нискоинтензивна лазер терапия - Български медицински журнал, 10, 2016, №3, 43-47.
К. Крахтова

МУ – Варна
Резюме. Лазерната терапия, която се основава на използването на апарат Рикта – 02/1 (M1), цели мултифакторно едновременно въздействие на импулсна инфрачервена лазерна радиация, импулсна инфрачервена широколентова радиация, пулсираща червена светлина и постоянно магнитно поле. Времето на експозиция и честотите, които се използват, имат забележителен медицински ефект. Квантовата терапия е с характеристики и параметри, които отговарят на електромагнитните процеси, извършващи се в организма на клетъчно и междуклетъчно ниво. Въздействието на тези фактори върху човешкото тяло води до активиране и мобилизиране на природните ресурси на тялото. Нискоинтензивната лазерна терапия дава доста добри резултати при пациенти с акне. Оказва се, че компрометираните клетки реагират по-добре, отколкото здравите клетки, така че кратки терапии с ниска осветеност на увредената тъкан могат да задействат една сложна верига от физиологични реакции, която да окаже влияние за засилване на имунитета, зарастване на рани и регенерация на тъканите, намаляване на острото възпаление, лечение на хроничната болка и дори да има ефект за по-млад и по-жизнен вид на кожата.
Ключови думи: кожа, акне, съвременна терапия, нискоинтензивна лазерна терапия
Адрес за кореспонденция: Катрин Крахтова, МФ, МУ, ул. „Проф. Марин Дринов“ № 55, 9002 Варна, е-mail: dockrahtova@yahoo.com


Радиология и имунология

Оценка на показателите на хуморалния имунитет, някои неспецифични фактори на имунитета и функционалната активност на лимфоцитите при работници от АЕЦ „Козлодуй”, професионално експонирани с ниски дози йонизиращи лъчения - Български медицински журнал, 10, 2016, №3, 48-67.
В. Рангелов, П. Петрунов, М. Христозова, В. Васева и Р. Попов
Военномедицинска академия – София
Резюме. Важна характеристика на хемопоетичната система е особената ѝ чувствителност към въздействието на различни цитотоксични агенти, включително йонизиращите лъчения, които могат да предизвикат неспецифичен отговор, манифестиращ се с промяна в параметрите на периферната кръв. Едни от най-важните свойства на организма са адаптивните и защитните му способности. Последните се определят от пълноценното функциониране на редица органи и системи, между които водещо значение имат имунната, нервната и ендокринната. Състоянието на имунната система и нормалното ѝ функциониране имат пряка връзка със състоянието на здравето на организма. Отслабеният имунитет прави хората податливи на редица инфекциозни, автоимунни и неопластични заболявания. Имунната система (ИС) се отнася към най-лъчечувствителните системи в организма. В публикацията представяме резултатите от 15 изследвани показателя на ИС – хуморален имунитет, функционална активност на лимфоцитите, някои неспецифични фактори на имунитета и специфични белтъци. Нашето проучване обхващаше част от най-лъченатоварения контингент на АЕЦ „Козлодуй”, лица, професионално експонирани с ниски дози йонизираща радиация, работещи в зоната на строг режим и подложени на регулярен дозиметричен контрол. Получените резултати показват, че няма съществени отклонения от нормата при показателите на изследваните лица. Оценката на състоянието на ИС при изследвания персонал е в подкрепа на концепцията за хронично стимулиран имунитет – клетъчен и хуморален. Възможно е наблюдаваните вариации при някои от изследваните параметри да отразяват известна поляризация към хуморален тип имунен отговор в резултат на адаптация към хроничното радиационно въздействие, като при по-високите дози се включват компенсаторно регулаторни механизми, водещи до балансиране на имунния отговор. Това потвърждава възможността за активиране на компенсаторните биологични механизми на организма и ИС като отговор към подпраговото дразнене на ниските дози йонизираща радиация.
Ключови думи: ниски дози йонизираща радиация, хронично професионално облъчване, АЕЦ, имунен статус, хуморален имунитет, здравен мониторинг
Адрес за кореспонденция: В. Рангелов, ВМА, ул. "Св. Г. Софийски" № 3, 1606 София

 

Гостуващ автор

Клинична лаборатория

Промени в композицията на фосфолипидните мастни киселини в еритроцитните мембрани при пациенти с ИБС по време на пристъп на предсърдно мъждене - Български медицински журнал, 10, 2016, №3, 68-72.
И. О. Меркулова

ІV отделение по вътрешна медицина (Началник на отделението – проф. В. Г. Лизогуб)
Национален медицински университет "О. О. Богомолец", Киев, Украйна
Резюме. Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честата хронична аритмия. ИБС е причина за ПМ при над 20% от случаите. Въпреки това патогенните механизми за развитието на ПМ все още не са изучени при пациентите с ИБС. През последните години активно се изследва ролята на мастните киселини при патогенезата на ПМ. Авторите провеждат проучване, при което 40 пациенти с ИБС и с пароксизмална и персистираща клинична форма на ПМ се изследват чрез газо-течна хроматография преди и след пристъп. Също се изследват 10 здрави човека, които формират контролната група. Обект на изследването са фосфолипидите в еритроцитните мембрани. Композицията на мастните киселини на фосфолипидите в еритроцитните мебрани се характеризира с наличието на миристинова и пентадеканова киселина в групата на пациентите с ИБС и с ПМ. При пациентите с ИБС по време на пристъп на ПМ се установява значително намаление на относителното съдържание на арахидоновата киселина и увеличение на палмитиновата киселина. Корелационният анализ установява зависимости между продължителността на пристъпите на ПМ при пациентите с ИБС и относителното съдържание на палмитиновата и стеариновата киселина, наситените, ненаситените и полиненаситените мастни киселини във фосфолипидите на еритроцитните мембрани. Корелационните зависимости между относителното съдържание на палмитиновата киселина, наситените и ненаситените мастни киселини и продължителността на пристъпите на ПМ не се променят след нормализацията на процентите.
Ключови думи: мастни киселини, предсърдно мъждене, ИБС
Адрес за кореспонденция: Меркулова, Ирина Олеговна, Украйна, Киев, 01011, ул. П. Мирного № 8, апартамент 9, тел.: +380502893355, e-mail: ira_merkulova@mail.ru


Хирургия

Минимално инвазивна хирургия на Hallux Valgus: радиологична оценка на нашия опит 73-74.
Т. А. Ал-Садек1, Н. И. Димитров2, Д. Никлев3 и А. Ал-Садек4

1Отделение по ортопедия и травматология, Belhoul European Hospital – Дубай, ОАЕ
2Отделение по специална хирургия, гръдна хирургия, съдова хирургия, педиатрична хирургия и ортопедия и травматология, Университетска болница „Проф. д-р Ст. Киркович” – Стара Загора, България
3Клиника по ортопедия и травматология, Университетска многопрофилна болница за активно
лечение и спешна медицина „Н. Пирогов”
4Медицински университет – София, България
Резюме. Състоянието, известно като hallux valgus, е деформация на стъпалото, която засяга първия лъч и се характеризира с латерално изместване на палеца. Целта на изследването е да се оцени ефективността на минимално инвазивната хирургия при лечението на hallux valgus.
Ключови думи: hallux valgus, минимално инвазивна хирургия, стъпало
Адрес за кореспонденция: e-mail: drthabet@abv.bg

 

 

 

arrow Том 10, 2/2016

Хирургично лечение на сколиоза при деца с неврофиброматоза - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 52-56.
В. Яблански1, А. Иванов1, Е. Влаев1, В. Стефанов2, Б. Каменова2 и Г. Симеонов2

1Отделение по ортопедия и травматология, Токуда болница – София
2Отделение по анестезиология и реанимация, Токуда болница – София
Резюме. Деформация на гръбначния стълб се наблюдава при пациенти с неврофиброматоза от 1-ви тип, като се счита, че това е най-често представената костна изява и може да достигне до 60% от случаите с налично заболяване. Хирургичното лечение е изключително трудна и предизвикателна задача с висока степен на усложнения, сравнено с други форми на сколиоза. Въпреки високите рискове, хирургичното лечение на сколиоза при деца с неврофиброматоза е задължително с цел запазване функциите на множество органи и системи и създаване на условия за качество и продължителност на живота на тези индивиди. Целта на изследването е да представим нашия опит с хирургично лечение на сколиоза при деца с неврофиброматоза. За 5-годишен период оперирахме 8 пациенти със сколиоза и диагноза неврофиброматоза, поставена въз основа на налични клинични или други критерии за заболяването. Представяме ретроспективна оценка на постигнатите резултати и наблюдаваните усложнения. В групата средно 12 нива бяха включени в участъка на вертебродеза, като беше постигната рентгенографска корекция на ъгъла средно 64% във фронтален и 54% в сагитален план. Постигнатите от нас резултати са съпоставими с представените в световната литература. Наличие на усложнения при тези пациенти може да бъде очаквано на всеки един етап от лечението им.
Ключови думи: сколиоза, неврофиброматоза, хирургично лечение, гръбначен стълб
Адрес за кореспонденция: Д-р Васил Яблански, д.м., Отделение по ортопедия и травматология, Токуда болница, бул. „Никола Вапцаров“ № 51Б, 1307 София, тел.: 0884933300, e-mail: vyablanski@yahoo.com


Лабораторни изследвания от оралната ваксинация срещу бяс при лисиците в България през 2015 г. - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 57-62.
Д. Илиева и М. Сталева

НРЛ „Бяс и контрол на ефективността от ваксинирането”, НДНИВМИ – София
Резюме. В България през 2015 г. беше проведен усилен мониторинг на беса. От ваксинационните зони и от областите, които не са обхванати от орална ваксинация, бяха изследвани общо 2497 мозъчни проби от диви и домашни животни чрез флуоресцентен антитялов тест (FAT). От зоните с орална ваксинация серологично бяха изследвани 894 кръвни проби от лисици. Сероконверсията достигна 42,8%, а наличието на биомаркер тетрациклин в зъбите на лисици – 64,7%. В България през 2015 г. не бяха доказани инциденти на бяс при животни и хора. Анализът на епидемиологичната обстановка в съседните държави Румъния и Турция за същия период показва драстично намаляване на случаите на бяс. В Сърбия бяха докладвани няколко случая на бяс при диви животни, а в Македония и Гърция – липса на положителни случаи.
Ключови думи: бяс, мониторинг, орална ваксинация
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Даринка Илиева, двм, Ръководител на НРЛ „Бяс и контрол на ефективността от ваксинирането”, Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, бул. "Пенчо Славейков" № 15 А, 1606 София, e-mail: emd@mail.orbitel.bg


Изследване на походката при пациенти с някои ендокринни заболявания - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 63-67.
Б. Б. Михов1 и О. Колев1,2

1УМБАЛНП „Св. Наум“, Медицински университет – София
2Институт по невробиология, БАН – София
Резюме. Ендокринната система влияе върху функцията на много органи и системи. Някои ендокринни заболявания увреждат нервната система и сензорните системи. Целта на настоящото проучване е да се установи променя ли се локомоториката при някои от най-често срещащите се ендокринни заболявания: пролактином, акромегалия, хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм. При 4 групи пациенти с тези заболявания бе изследвана локомоториката и бе сравнена с тази при група здрави контроли. Тестът за оценка на походката се състоеше в локомоторно възпроизвеждане на зрително запаметен път до определена цел, отстояща на 8 метра от изследвания, ситуирана в четири позиции спрямо изследвания: отпред, отзад, отляво и отдясно. При четирите изследвани групи наблюдавахме локомоторни нарушения в сравнение с контролната група. Статистически значими отклонения се отчетоха при болните с акромегалия и пролактином. Другите две групи болни с хипертиреоидизъм и хипотиреоидизъм също показаха, макар и по-слаби, патологични отклонения, но те не бяха със статистическа значимост. В заключение, настоящото проучване показва, че изследването на локомоториката може в различна степен да допринесе за обективизиране на уврежданията на нервната и вестибуларната система при тези групи ендокринни заболявания.
Ключови думи: ендокринни заболявания, локомоторни нарушения
Адрес за кореспондениця: Д-р Б. Б. Михов, УМБАЛНП „Св. Наум“, Медицински университет, ул. “Любен Русев” № 1, 1113; София


Неясно фебрилно състояние: първо ретроспективно проучване за България - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 68-74.

М. Баймакова1, И. Диков1, К. Плочев1, Т. Кундурджиев2, Г. Попов1, Р. Михайлова-Гарнизова1 и В. Ковальова3

1Клиника по инфекциозни болести, ВМА – София
2Катедра по трудова медицина, Факултет по обществено здраве, МУ – София
3Научно-приложен център по военна епидемиология и хигиена, ВМА – София
Резюме. Целта на това изследване е да се представят етиологичното разпределение, клиничните и лабораторните характеристики на пациенти с неясно фебрилно състояние (НФС), хоспитализирани в една българска болница. Ретроспективното проучва не е направено за период от четири години. За селектиране на пациентите са приложени модифицираните критерии на Petersdorf и Beeson. Извършени са снемане на анамнеза, физикален преглед и основни лабораторни изследвания. Установени са потенциалните диагностични ключове, направени са специфични тестове, имунологични и образни изследвания. Инвазивните процедури са последната стъпка в диагностиката. Петдесет и четирима пациенти покриха включващите критерии. Причините за НФС са: инфекции в 59.3%, неоплазми 3.7%, неинфекциозни възпалителни заболявания 14,8%, разнородни причини 5.5% и недиагностицирани случаи 16.7%. Средната възраст е 44.3 години. Водещите клинични признаци са температура, втрисане, изпотяване и умора. Беше обсъдена връзката между анамнезата, физикалния преглед и лабораторните резултати. Инфекциите са водещата причина за НФС. Резултатите от етиологичното разпределение на причините за НФС са близки до тези, съобщени от други страни в Югоизточна Европа. Резултатите се повлияват от някои географски, климатични, зоонозни и социални фактори.
Ключови думи: неясно фебрилно състояние, инфекция, диагностика, ретроспективно проучване
Адрес за кореспонденция: д-р Магдалена Баймакова, д.м., Клиника по инфекциозни болести, ВМА, ул. „Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София, e-mail: dr.baymakova@gmail.com

 

Дискусия

Ракът на гърдата в България – все по-голям проблем - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 79.
V. Modesto dos Santos.
Начало.
Breast cancer represents a social and economic burden in lower-middle-income economies. The mortality rate of the commonest (26.4%) cancer in women has been unchanged, but the annual incidence of this malignancy has increased both in Bulgaria (1.8%) and in Brazil [1-
3]. ....

 

arrow Том 10, 1/2016

Орална хирургия

F
lamexin® (Piroxicam Β-cyclodextrin) – oбезболяващо и противовъзпалително действие при оперативна екстракция на долни трети молари - Български медицински журнал, 10, 2016, №1, 42-46.
Ц. Цветанов и А. Бакърджиев

Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет – Пловдив
Резюме. След екстракция на ретинирани и полуретинирани долни трети молари постоперативната болка и едемът са често срещани състояния. Борбата с болката и следоперативното възпаление е основна цел на оператора. Най-често
използвани медикаменти в съвременната медицина са НСПВС, като едно от тях е Flamexin® от групата на оксикамите. Целта на изследването е да се проучи обезболяващото и противовъзпалителното действие на лекарствения препарат Flamexin® след оперативна екстракция на долни трети молари. На 30 души бяха екстрахирани ретинирани и полуретини-
рани долни трети молари. В проучването са включени 11 лица от мъжки пол и 19 от женски. Flamexin® по едно саше дневно от 20 милиграма е приеман в продължение на 5 дни, като първият прием е след окончателно преминаване на ефекта от упойката. Обезболяващият ефект се отчита субективно чрез Visual Analogue Scale (VAS), самооценъчна скала за сила на
болката. Противовъзпалителното действие се изследва, като се измерва степента на ограничено отваряне на устата между централните резци в милиметри и следоперативния оток. Едемът се отчита по линеарен метод преди операцията, 24 часа след нея и на 7-ия ден. Измерването се осъществява в две направления: от челюстния ъгъл до ъгъла на очната цепка и от устния ъгъл до трагуса, като разстоянията се сумират. Появилите се странични действия на медикамента се отчитат чрез описание. Проучването според Комисията по научна етика отговаря на стандартите и критериите за научност и етичност. Получените резултати за болката показват различни стойности. Постоперативният едем и тризмус значително намаляват на 3-ти и 7-и ден след интервенцията. Постоперативната болка, тризмусът, едемът на пациентите при оперативна екстракция на долни трети молари успешно се повлияват с Flamexin®.
Ключови думи: долни трети молари, нестероидни противовъзпалителни средства, постоперативна болка, Flamexin®
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветан Цветанов, дм, специалист по орална хирургия, главен асистент, Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, бул. „Христо Ботев“ 3, 4000 Пловдив, тел.: 0898325332



Клинична лаборатория

Аналитична надеждност и приложение на метода VIDAS Gal-3 за изследване на галектин 3 - Български медицински журнал, 10, 2016, №1, 47-49.

М. Бончева(1) и Г. Николов(2)

(1) Катедра „Обща медицина и клинична лаборатория”, Медицински университет – Варна, (2) Университетска клиника по клинична биохимия, Скопие, Македония
Резюме. През последните години нивата на галектин-3 (Г-3) в циркулацията се обсъждат като маркер за риска от сърдечна фиброза и ремоделиране и се отнасят към стратифицирането на риска при пациенти със сърдечна недостатъчност (СН). Целта на настоящото изследване е проучване на аналитичната надеждност на метода VIDAS Gal-3, както и определянето на стойости в кръвта при здрави лица от българската популация. Материал и методи. Анализите се извършиха с автоматизирана система за имунофлуоресцентен анализ VIDAS®, с реактиви Vidas Gal-3 (bioMérieux). Използван бе серумен пул от произволно избрани пациенти за изследване на аналитичната надеждност на резултатите, както и фабрични контролни материали. Изследвани са проби от здрави хора (40 души), за да се установи горната граница на серумни нива при българска популация с оглед определянето на cut-off стойностите. Резултати. Коефициентът на невъзпроизводимост варира между 3,7% и 4,7% за различни концентрационни области. Неточността, изразена в d%, е 2,5%, определена с контролен серум с обявена стойност. Четирикратно разреждане на контролния серум и проведени след това анализи, потвърдиха долната граница на откриваемост на метода. При групата здрави лица бяха определени стойности от 4,6 ng/mL до 18,2 ng/mL. Методът за определяне на кръвните нива на Г-3 с VIDAS Gal-3 е с висока аналитична надеждност на резултатите и лесен за внедряване в лабораторната практика. Изследването на Г-3 при болни в ранен стадий на СН го прави биомаркер, който идентифицира лицата, които са с най-висок риск за прогресия към симптомна СН.
Ключови думи: галектин-3, метод VIDAS Gal-3, аналитична надеждност
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Маргаритка Бончева, дм Катедра „Обща медицина и клинична лаборатория”, Медицински университет, ул. „Проф. М. Дринов“ 55, 9002 Варна, тел. 0888 680551, e-mail: mbon@mail.bg

 

 

 

Дискусионна

Инфекциите – накъде? - Български медицински журнал, 10, 2016, №1, 54-56.
В. Монев.

Национален експертен съвет по надзор на заразните болести, имунопрофилактика
и противоепидемичен контрол при МЗ – София
Резюме. С напредъка в молекулярната биология и генетика, появата на антибиотиците и разширените възможности на ваксинопрофилактиката доверието към способността на човека да се пребори със заразите, казано на медицински език, получава хипертрофия. Свръхоптимизмът се пропука с откриването на СПИН. В съобщението се прави преглед на съвременните насоки в разбирането за взаимоотношенията между патогенните микроби и хората. Еволюцията на микробния свят го приспособява по-бързо и по-успешно при съвместното съществуване на земята с едно човечество, отърсващо се от заблудите за доминация на Homo sapiens. Необходими са нови стратегии за борба с инфекциозните причинители. Оптимистичната хипотеза за паразитизма приема, че микробът е най-успешен за запазване на вида, при предизвикване на заболяване у човека, което не завършва със смъртта му. Причинителят напуска хазаина преди създаване на имунитета. Микробът и човекът следва да се разглеждат като един „суперорганизъм“. Песимистичната хипотеза сочи, че „стратегията“ на причинителя се основава на управление на гените на хазаина. Вирусът се интегрира в генома на човека и имунната система не го възприема като нещо чуждо. Оттук се заключава за невъзможността за създаване на ваксина (напр. при СПИН). Обществото на хората и популациите на микробите винаги ще се конкурират и ще се гледат „под око“. И човешкото око трябва винаги да бъде широко отворено.
Ключови думи: паразитизъм, инфекциозни болести, хипотези


 

 

Последно обновяване: 23.01.2017

 

Централна медицинска библиотека, Медицински университет - София, ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София; тел./факс 02/952-23-93 І ©БМЖ: Български медицински журнал

Организационен секретар: С в. Ц в е т а н о в а, тел. 02-952-16-45, e-mail: svetlacim@abv.bg І Поддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а