Оригинални статии - Том 9, 2015

BMJ

Именити лекари

Научни обзори

Оригинални статии

Клинична практика

arrow Том 9, 3/2015

Гинекология

Предварителни резултати от микробиологични изследвания във връзка с нови случаи на туларемия при хора - Български медицински журнал, 9, 2015, №3, 27-31.
И. Томова1, Р. Ненова1, И. Иванов1, М. Николова2 и Т. Кантарджиев1
1
-Национален център по заразни и паразитни болести
2-БулБио – НЦЗПБ
Резюме. За последните пет години в България се докладваха от 0 до 3-ма заболели от туларемия. Цел. Представяне на предварителни резултати от проучвания, извършени във връзка с 16 нови случая на туларемия, диагностицирани в началото на 2015 г. Материали и методи. Изследвани са серумни проби от пациенти и пунктати от техни лимфни възли, материали от пет диви заека и водни проби. Използвани са: макроаглутинационна реакция, култивиране на специфични хранителни среди и Real-time TaqMan PCR. Резултати. Потвърдена диагноза туларемия бе поставена при 16 от изследваните 17 пациенти. Заболелите са в широк възрастов диапазон, като основно са наблюдавани гландуларна и улцерогландуларна форма. Доказаните случаи са свързани с епидемичното огнище от 1997-2005 г., както и с области на страната, в които туларемията бе непозната. Установена бе заразеност на всички изследвани гризачи. Не бяха открити данни за контаминация във водните проби. Заключение. Туларемията разширява своя географски ареал в страната, най-вероятно чрез разпространение на ензоотичния процес при гризачите.
Ключови думи: туларемия, България, ендемичност, серологично изследване, култивиране, PCR
Адрес за кореспонденция: Искра Томова, НРЛ ООБИ, НЦЗПБ, бул. „Генерал Столетов“ № 44А, 1233 София, тел. 02/ 8319125, e-mail: iskra.tomova@gmail.com

Епидемиология

Епидемиологична оценка на титъра на IgG антитела по време на епидемичен взрив - Български медицински журнал, 9, 2015, №3, 32-34.

М. Карчева1, И. Генчева1, 3, А. Блажев1, И. Макавеев2 и М. Рачев
1
-Медицински университет – Плевен
2-ОПМ-МБАЛ – Плевен
3-УМБАЛ ”Д-р Г. Странски” – Плевен

Резюме. Значението на рубеолната инфекция като проблем на общественото здравеопазване се определя от тератогенния ефект на рубеолния вирус по време на бременността. Цел на настоящото проучване е да се установи честотата на разпространение на рубеолни IgG антитела при лица в млада възраст в град Плевен. Извършено е проспективно сероепидемиологично проучване. За периода януари–юни 2014 г. са събрани и изследвани 194 серумни проби от лица на възраст от 23
до 53 години (средна възраст 35 ± 0.871). Приложен е имуноензимен метод (ELISA) за откриване и количествено определяне на специфични IgG антитела срещу рубеола в серум. Резултатите са представени в cреда Microsoft Offi ce Excel. От проведеното изследване се установи, че 188 (97%) от проучената група лица са серопозитивни по отношение на рубеолни IgG антитела и съответно 6 (3%) са серонегативни. При последните се установи, че преобладават жените – 4 (66%). Мъжете са съответно – 2-ма (44%). Серонегативните лица са на възраст 34 г. – 4 (66%), и на 36 г. – 2-ма (44%). Световната здравна организация цели в Европейския регион да се постигне елиминация на вродената рубеола. Необходимо е проследяване на възприемчивостта към рубеола сред жените в детеродна възраст.
Ключови думи: рубеолни IgG антитела, разпространение, имунитет
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Милена Карчева, дм, сектор „Епидемиология“, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски“ № 1, 5800 Плевен, email: milena_karcheva@abv.bg


Фармакология и токсикология

Ролята на Ibuprofen за фосфолипидния състав на алвеоларния сърфактант при септичен респираторен дистрес синдром, предизвикан от експериментален фекален перитонит - Български медицински журнал, 9, 2015, №3, 35-41.
С. Лазаров1 и Р. Николов2
1
-Катедра по патологична физиология, МУ – София
2-Катедра по фармакология и токсикология, МУ – София

Резюме. Респираторният дистрес синдром при възрастни (РДСВ) е широко разпространен клиничен синдром. В повечето случаи той е част от синдрома на многоорганна недостатъчност. Обикновено той е усложнение на Грам-негативен сепсис и септичен шок, които се причиняват от остър фекален перитонит при интраабдоминални инфекции. РДСВ се развива поради необратими увреждания в структурата и функцията на белодробната сърфактантна система и преди всичко на алвеоларния сърфактант (АС). Въпреки големите подобрения в терапията и поддържащите грижи за болните с РДСВ смъртността за последните десет години е 50-60%. Ние проведохме проучване върху АС на плъхове с експериментален модел на септичен РДСВ, третирани с Ibuprofen. Изследвахме общото количество и процентното съотношение на сърфактантните фосфолипиди и количественото съотношение между основните фосфолипидни фракции. Установихме статистически достоверни благоприятни промени в изследваните показатели на третираните с Ibuprofen животни.
Ключови думи: респираторен дистрес синдром при възрастни, остър фекален перитонит, сепсис, септичен шок, алвеоларен сърфактант, сърфактантни фосфолипиди, Ibuprofen
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Симеон Лазаров, дм, Катедра по патологична физиология, Медицински факултет, Медицински университет, бул. “Св. Георги Софийски” № 1, 1431 София, GSM: 0987 751 493


Обществено здраве

Състояние на законодателството в българия по проблема за здравния риск за работещите в „събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ при експозиция на биологични агенти - Български медицински журнал, 9, 2015, №3, 42
-51.
Е. Тосева.

Катедра „Хигиена и екомедицина”, Факултет по обществено здраве, Медицински университет – Пловдив
Резюме. Рискът за здравето и безопасността при експозиция на биологични агенти при работа съществува в много икономически дейности в България. Политиката за предпазване на работещите е регламентирана в редица закони и подзаконови нормативни актове. Но дали всички те съответстват на съвременните условия на труд? Целта на тази статия е да се направи преглед на законодателството в България по проблема „риск от експозиция на биологични агенти“, с насоченост към работещите в „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“. Анализирани са 56 законодателни документа, публикувани в периода 1973-2015 г., валидни към 2015 г. Прегледът им показва ангажираност на държавата с този проблем на всички законодателни нива – ратифицирани конвенции на МОТ, директиви на ЕС, конституция, закони, издадени от различни министерства, и наредби. Законодателството на България след присъединяването към ЕС през 2007 г. е хармонизирано с европейското, но съществуват и нормативни документи отпреди този период, които се нуждаят от актуализиране.
Ключови думи: биологични агенти при работа, законодателство, отпадъчни води
Адрес за кореспонденция: Д-р Елка Тосева, специалист по трудова медицина, асистент и докторант на самостоя телна подготовка към катедра „Хигиена и екомедицина“, Факултет по обществено здраве, Медицински университет, бул. „Васил Априлов“ № 15 А, Пловдив – 4002, тел. 0878405947, e-mail: elka_toseva@ abv.bg


Хирургия

Щадящо хирургично лечение при рецидив на carcinoma mammae - Български медицински журнал, 9, 2015, №2, 52-59.
П. Червеняков1, Ж. Василев2, А. Червеняков3, А. Младенов2 и Д. Гемеджиев2

1 - МБАЛ „Сердика”,
2 -Първа АГ клиника "Св. София" - София
3 - УМБАЛСМ Пирогов

Резюме. Хирургичните проблеми при лечение на рак на млечната жлеза (РМЖ) и досега не са напълно решени. Представяме нашият опит от наблюдавани от нас са 24 болни с локален рецидив след извършени радикални модифицирани мастектомии и органосъхраняващи операции по повод на РМЖ през последните 5 години (2008-2013). От тях при 13 болни с РМЖ са осъществени МРМ, а при 11 болни са извършени радикални органосъхраняващи операции (секторални резекции и квадрантектомии). Средната възраст на пациентите е 53 години. С дясна локализация на злокачествения процес са 17 болни и само 7 са с лява локализация на туморния процес. Проучвания върху 24-те болни с РМЖ показват, че локални рецидиви (ЛР) въпреки прилаганите съвременни хирургични методи както при МРМ, така и при органосъхраняващи операции, се наблюдават нерядко. Появяват най-често в първите 5 години след оперативното лечение на първичния тумор въпреки провеждането на предоперативно неоадювантно лечение, както и на следоперативна адювантна лъче- и хормонотерапия. Най-често ЛР се наблюдават при секторални резекции и квадрантектомии. Процентно по-рядко са при МРМ и особено при болните с отрицателни метастази в аксиларните лимфни възли. Според нашите проучвания ЛР обхващат общо 3,2% от всички оперирани с РМЖ, докато при болните с извършени само органосъхраняващи операции процентът е 48%. Не само нерадикалните оперативни намеси са в основата на ЛР, макар че често се пропускат срочните изследвания гефрир на резекционните линии. Не се разчитат добре образните изследвания, мамографиите и не се извършват необходими съвременни изследвания, като магнитен резонанс. Не се спазват принципите на абластика и антиабластика – подмяна на хирургичните инструменти при затваряне на оперативната рана, смяна на оперативното бельо, ръкавици. Голямо значение имат късната диагноза, големината на туморната маса и хистологичният характер. Известен факт е, че ЛР в следоперативния период са най-чести при инвазивен дуктален карцином. Според наблюденията ни 86% от болните са били с ди-агностициран инвазивен дуктален карцином. Разбира се, от изключително важно значение са стадият на заболяването, хормоналният статус, ХЕР2. Често необяснени и неодоценени са имунобиологичните статуси на болните. Нашите наблюдения показват, че и при далечни метастази, особено когато са единични – дори при белодробна локализация, оперативно им лечение води до значителна преживяемост. Затова хирургичното лечение на ЛР при оперативно лечение на РМЖ, включително и при далечни органни метастази, е все още основен метод на лечение, с последваща лъче-, химио- и хормонотерапия.
Ключови думи: рак на млечна жлеза, хирургично лечение, модифицирана радикална мастектомия, органносъхраняваща опeрация, лимфни метастази, локален рецидив
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Петър Червеняков, дмн, МБАЛ „Сердика” ЕООД, ул. „Д. Груев” № 6, 1303 София

 

 

arrow Том 9, 2/2015

Токсикология

Миграция на меламин и формалдехид от пазарни меламинови изделия - Български медицински журнал, 9, 2015, №2, 43-47.

Т. Врабчева, Св. Чавдарова и Т. Баракова.
Национален център по обществено здраве и анализи
Резюме.
Меламин-формалдехидните смоли намират приложение при производството на кухненски изделия, които влизат в контакт с храни. Меламиновите изделия са термоустойчиви и това позволява тяхното използване за съхранение на гореща храна или употребата им в микровълнови фурни. В резултат на технологични проблеми, както и при нагряването им, е възможна миграция на меламин и формалдехид в храната. Наши предварителни проучвания през 2013 г. показаха миграция на меламин в 69% от анализираните проби. При последващо проучване през 2014 г. върху детски меламинови изделия меламин бе открит в 33% от пробите, а миграция на формалдехид не бе установена. Цел на настоящото проучване бе да се провери отново качеството на внесените от Китай меламинови кухненски изделия за миграция на меламин и формалдехид, както и дали се спазват разпоредбите на Регламент № 284/2011. Бяха закупени от българския пазар 19 асортимента кухненска посуда, общо 55 проби. Условията на изпитване на една част от изделията бяха съобразени с ръководството на Европейската референтна лаборатория. Останалите изделия бяха третирани при препоръчителен температурен и времеви режим (2 часа при 70°С). Като симулант беше използван 3% воден разтвор на оцетна киселина за всички проби. Формалдехидът бе определен спектрофотометрично, а меламинът – с високоефективна течна хроматография. Миграция на меламин над нормата (2,5 mg/kg) бе открита в 29% от пробите (16 проби), а миграция на формалдехид над нормата (15 mg/ kg) – в 27% (15 проби). Максималното ниво на миграция за меламин достигна 6,49 mg/kg, а за формалдехид – 66,64 mg/kg. От направеното проучване става ясно, че на българския пазар продължава внос на некачествени меламинови кухненски съдове.
Ключови думи: меламин, формалдехид, миграция, кухненски съдове/Китай
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Тери Врабчева, дм, Национален център по обществено здраве и анализи, бул. „Акад. Иван Гешов” № 15, 1431 София, тел. 02/8056391, e-mail: t.vrabcheva@ncpha.government.bg


Хирургия

Съвременни концепции за лечение на перфорациите и руптури на хранопровода: двадесетгодишен български опит - Български медицински журнал, 9, 2015, №2, 48-56.
Х. Цеков, А. Лукова, Ю. Ванев, К. Петров, Л. Свиленов, К. Костов и А. Червеняков

УМБАЛСМ ”Н. И. Пирогов” – София
Резюме. Перфорациите и руптурите на хранопровода (ПРХ) остават сложен клиничен проблем. Проведено бе ретроспективно изследване на пациенти с ПРХ, които са приемани и лекувани в Хирургичния комплекс на УМБАЛСМ ”Н. И. Пирогов” от 1993 до 2013 г. За определяне на факторите, оказващи статистически значим ефект върху смъртността, бе използван еднофакторен или многофакторен логистичен регресионен анализ. Включени бяха 54 пациенти; 11 с цервикални, 40 с торакални и 3-ма с абдоминални перфорации. 51% от всички перфорации бяха ятрогенни, а 33% – спонтанни. Логистичният многофакторен регресионен анализ установи, че пациентите с предоперативна дихателна недостатъчност, изискващи механична вентилация, имат най-голям относителен риск от смъртност – 32.4 (95% доверителен интервал [ДИ] от 3.1 до 272.0), следвани от пациентите с перфорации в резултат на злокачествено заболяване – 20.2 (95% ДИ от 5.4 до 115.6), пациентите с коморбиден индекс на Чарлсон от 7.1 или по-голям – 19.6 (95% ДИ от 4.8 до 84.9), пациентите с белодробни съпътстващи заболявания – 13.9 (95% ДИ от 2.9 до 97.4), и пациентите със сепсис – 3.1 (95% ДИ от 1.0 до 10.1). Времето на изчакване, надвишаващо 24 часа, не бе свързано с повишен риск от смъртност (р = 0.52). Перфорациите в резултат на злокачествени заболявания, сепсисът, механичната вентилация в момента на поставяне на диагнозата, по-големият цялостен товар на съпътстващите заболявания и белодробните съпътстващи заболявания показват значително въздействие върху общата преживяемост. Времето до започване на лечението не е толкова важно. Опит за възстановяване на чревната непрекъснатост или чрез първична пластика, или чрез ексцизия и реанастомоза може да бъде направен дори при пациенти с по-дълъг период между перфорацията и лечението при прилични нива на заболяемост и смъртност.
Ключови думи: хранопровод, перфорация, руптура, лечение
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Христо Цеков, дм, Трета хирургична клиника, УМБАЛСМ „Пирогов”, ул. "Ген. Е. И. Тотлебен" № 21, 1606 София



Епидемиология

Контрол на оралната ваксинация в България чрез детекция на тетрациклин и детерминиране на възрастта в зъби от лисици, ваксинирани срещу бяс - Български медицински журнал, 9, 2015, №2, 57-61.

Д. Илиева и Р. Петрова.

Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт – БАБХ, София
Резюме. В България през 2012-2014 г. във връзка с контрола на ефективността на оралната ваксинация срещу бяс бяха проведени лабораторни изследвания за детерминиране на възрастта и откриване на биомаркер тетрациклин при лисици. За наличие на биомаркер са анализирани данни, получени от изследване на 1461 проби от зъби на лисици. Пробите от зъби бяха събрани от общо 533 населени места от 22 области в България, свързани с разпространението на ваксиналните примамки. Данните индикират, че степента на превалентност на позитивните за тетрациклин проби от зъби достига средно ниво ≈ 57%.
Ключови думи: биомаркер тетрациклин, орална ваксинация, бяс, лисици
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Даринка Илиева, двм, Ръководител на НРЛ „Бяс и контрол на ефективността от ваксинирането”, Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, бул. „Пенчо Славейков“ № 15 А, 1606 София, e-mail: emd@mail.orbitel.bg

 

 

arrow Том 9, 1/2015

Епидемиология

С. Иванова и Д. Илиева. Серологичeн мониторинг за туларемия при лисици в някои региони на България - Български медицински журнал, 7, 2015, №1, 41-44.
С. Иванова и Д. Илиева.
Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт – БАБХ, София
Резюме. За периода 2013-2014 г. бяха изследвани 237 кръвни серуми от лисици. От Северна и Северозападна България бяха обхванати 7 региона – Видин, В. Търново, Ловеч, Габрово, Кюстендил, Перник и София-област, и 3 региона от Североизточна и Югоизточна България – Силистра, Шумен и Бургас. Със сигнификантен титър 1:40 бяха 39 лисици, с инфекциозни титри 1:80 – 48, и 1:160 – 110 лисици. Инфекциозните титри са указание за първоначално заразяване с туларемийната бактерия, а сигнификантният титър показва, че заболяването протича латентно и инфекциозният причинител се запазва, тъй като е вътреклетъчна бактерия.
Ключови думи: туларемия, лисици, серологичен мониторинг, инфекциозни титри, сигнификантни титри
Адрес за кореспонденция: С. Иванова, Национален диагностичен научно-изследователски ветеринарномедицински институт – Българска агенция по безопасност на храните, бул. "Пенчо Славейков" 15А, 1606 София

 

 

Потенциална опасност от трансгранично преминаване на заразени с бяс животни от съседни страни в България - Български медицински журнал, 7, 2015, №1, 45-50.
Д. Илиева.
Национална референтна лаборатория „Бяс и контрол на ефективността от ваксинирането” – НДНИВМИ – София
Резюме. През 2013 г. във връзка с мониторинга на беса бяха изследвани общо 520 проби – 118 съмнителни животни (диви и домашни) и 402 отстреляни животни (253 лисици и 149 чакала) от зоните с орална ваксинация. Серологично бяха изследвани 192 кръвни проби от 133 лисици и 59 чакала. Сероконверсията при лисиците е 41% и наличието на тетрациклин в зъби – 75,5%. Възрастта на прицелните популации беше детерминирана чрез разграничаването им на млади (J) и стари (A) животни. През 2013 г. в България не бяха доказани случаи на бяс. Епидемиологичната обстановка в Сърбия, Румъния, Турция и някои региони от Северна Гърция бе усложнена поради големия брой положителни случаи на бяс. За България съществува реална опасност от нови случаи на бяс чрез трансгранично преминаване на заразени животни през територията на страната и интродуциране на зоонозата от съседни страни.
Ключови думи: бяс, мониторинг, орална ваксинация
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Даринка Илиева, двм, Ръководител на НРЛ „Бяс и контрол на ефективността от
ваксинирането”, Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, бул. Пенчо Славейков № 15 А, 1606 София, e-mail: emd@mail.orbitel.bg, e-mail: emd@mail.orbitel.bg

 

 

Фармакология и токсикология

 

Антиконвулсивни и невропротективни ефекти на росувастатин в пилокарпин-индуциран експериментален модел на епилепсия - Български медицински журнал, 7, 2015, №1, 51- 55.
Е. Харитов, E. Ангелеска и Н. Бояджиева.
Катедра по фармакология и токсикология, МФ, МУ – София

Резюме. Епилепсията е хронично неврологично заболяване, засягащо 50 млн. души в световен мащаб. Съвременните антиепилептични лекарства осигуряват контрол на гърчовете при 70% от пациентите. При 30% от болните се устано вява липса на ефект от лечението. През последните 10 години се появиха научни данни, дoказващи ролята на невровъзпалението в хода на епилепсията. Установено бе и че освен холестерол-понижаващ ефект статините притежават невро протективен ефект. Целта на проучването е допълнително анализиране антиконвулсивните ефекти на росувастатина и изясняване на наличието на антиинфламаторни свойства в неонатален пилокарпинов модел на епилепсия. За постигане на тази цел бяха използвани 5 групи неонатални плъхове, с 5 животни в група (n = 5): контролна група; пилокарпинова група; росувастатин (10 mg/kg, per os) плюс пилокарпин; росувастатин (20 mg/kg, per os) плюс пилокарпин; росувастатин (40 mg/ kg, per os) плюс пилокарпин. Росувастатинът беше прилаган per os със сонда в течение на 7 дни, до деня на прилагане на пилокарпина. Епилептичната активност беше наблюдавана в течение на 3 h след прилагането на пилокарпина. През този период бяха отчитани степените на гърчовете по скалата на Рейсин, както и времето до появата и броя на т.нар. wet dog shakes. Пилокарпинът индуцира поява на гърчове след прилагането му. В групите с предварително третиране с росувас татин се установи дозозависимо потискане на епилептичната активност, както и появата и броя на WDS, в сравнение с контролната група животни. Данните, получени в това изследване, показват, че росувастатинът редуцира епилептич ната активност, което дава основание за прилагането му като допълнителна терапия при лечението на епилепсията. Механизмът на това действие би могъл да се свърже с установените антиинфламаторни ефекти на статините. Това предположение изисква бъдещи изследвания.
Ключови думи: епилепсия, росувастатин, антиконвулсивни и невропротективни ефекти, експериментален модел
Адрес за кореспонденция:
Е. Харитов, Катедра по фармакология и токсикология, МФ, Медицински университет, ул. "Здраве" 2, 1431 София

 

 

 

Физикална медицина и рехабилитация

 

Комплексен подход при лечение на хора с наднормено тегло и затлъстяване - Български медицински журнал, 7, 2015, №1, 56-61.
Г. Георгиев и М. Георгиева.
Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“, ВМА – София
Резюме. Повишените стойности на процента мастна тъкан и обиколката на талията са част от характеристиката на наднорменото тегло и затлъстяването. Акупунктурата и аурикулопунктурата са ефективно алтернативно средство за профилактика и лечение на наднормено тегло и затлъстяване. Целта на настоящата студия е проучването на ефекта върху телесното тегло, ИТМ, процента мастна тъкан и обиколката на талията на комплексна антиобезна немедикаментна терапия с аурикулопунктура, нискокалорийна диета и модел на умерено физическо натоварване, както и наличието на корелация между тях при лица с наднормено тегло и затлъстяване. Всички пациенти са подложени на комплексно антиобезно лечение в продължение на 8 седмици. В началото и края на проучвания период се отчитат телесното тегло и ИТМ при 310 болни (основна извадка) и 50 болни (контролна извадка). Процентът мастна тъкан и обиколката на талията са измервани в началото и в края на 8-седмичния период при 236 лица с наднормено тегло и затлъстяване. Препоръчана е нискокалорийна диета (1450-1500 kcal/24h) и модел на умерено физическо натоварване. Аурикуларната апликация се провежда по собствена стандартизирана схема в 3 зони, инервирани предимно от n. vagus и n. trigeminus. Използват се статистически методи за проверка на хипотези чрез критерия на Колмогоров–Смирнов, Лавене и Ман–Уитни. В края на терапевтичния курс се отбелязва средно намаление в телесното тегло 8,04 kg и 2,8 единици при ИТМ спрямо изходните нива. Най-добри резултати при снижение на средната стойност на процента мастна тъкан както при жените, така и при мъжете, е възрастовата група от 21 до 30 год. (редукция със 7,9 процентни пункта при жените и с 9,3 процентни пункта при мъжете). Най-добри резултати по отношение на понижението на средните стойности на талията се постигат при жените в групата до 20-годишна възраст, а при мъжете в групата от 31-40 г. Те намаляват своята средна обиколка с 20-23 cm. Настоящото изследване доказва, че аурикуларната пунктура в комплекс с нискокалорийна диета и модел на умерено физическо натоварване постига статистически значима редукция в телесното тегло и ИТМ, сравнени с контролната група. Анализът на данните намира корелация между редукцията на тегло, ИТМ, намалението на процента мастна тъкан и обиколката на талията за осем седмично лечение на лица с наднормено тегло и затлъстяване.
Ключови думи: аурикулопунктура, наднормено тегло и затлъстяване, процент мастна тъкан, обиколка на талията
Адрес за кореспонденция:
доц. Георги Георгиев, д.м., Клиника "Физикална и рехабилитационна медицина", ВМА, бул. "Георги Софийски" 3, 1606 София, e-mail: md_georgiev@abv.bg.

 

 

Хирургия

 

Реконструкция на тъканни дефекти на скалпа с ротационни ламба - Български медицински журнал, 7, 2015, №1, 62-65.
Е. Зънзов1, И. Трайков2 и П. Стефанова2

1Клиника по изгряне, пластична, реконструктивна и естетична хирургия
2Клиника по детска хирургия, Катедра по пропедевтика на хирургическите болести, УМБАЛ „Св. Георги”, МУ – Пловдив
Резюме. Уникалните характеристики на скалпа го правят едно от най-големите предизвикателства за реконструкция, понякога изискващо множество различни техники за един и същи дефект. Ротационните ламба в областта на скалпа са отправната точка за реконструкция на тези дефекти. Целта на настоящото проучване е да се уточнят мястото и значението на ротационните ламба при реконструкция на тъканните дефекти в областта на скалпа. За десетгодишен период (от 2003 г. до 2012 г.) през Клиниката по изгаряне, пластична, реконструктивна и естетична хирургия към УМБАЛ „ Св. Георги” – Пловдив, са лекувани 87 пациенти с тъканен дефект в областта на главата. При 24 от тях (27,58%) са използвани ротационни ламба самостоятелно или в съчетание с друг реконструктивен метод за покриване на дефекта. Трайността и успехът на покритието за първичния дефект са приети за много добри при 16 от пациентите (66,67%); добри – при 7 от пациентите (29,16%); задоволителни при 1 пациент (4,17%). Смятаме, че ротационните ламба са основен метод на избор при реконструкцията на средните и големите тъканни дефекти на скалпа, както и че използването им сsледва да е първо стъпало в реконструктивната стълбица при дефекти, включващи в дълбочина периоста и/или костите на черепа.
Ключови думи: скалп, реконструкция, ротационни ламба, дефекти, естетика
Адрес за кореспонденция:
Е. Зънзов, Клиника по изгряне, пластична, реконструктивна и естетична хирургия, Медицински университет, ул. "В. Априлов" 15А, 4000 Пловдив

 

 

Последно обновяване: 11.02.2016

 

Централна медицинска библиотека, Медицински университет - София, ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София; тел./факс 02/952-23-93 І ©БМЖ: Български медицински журнал

Организационен секретар: С в. Ц в е т а н о в а, тел. 02-952-16-45, e-mail: svetlacim@abv.bg І Поддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а