За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Оригинални статии 2014

АРХИВ

1/2014

ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ДИНАМИКАТА НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ОСНОВНИТЕ ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ПРИ ИНФЕКЦИИТЕ НА ВЪНШНИТЕ ПОКРИВКИ – АНТРАКС, ТЕТАНУС, БЯС
Ц. Минчева, М. Вълчева, В. Дойчева, Й. Митова, С. Ангелова и Е. Единакова
Катедра по епидемиология, МУ – София

Резюме. Инфекциите на външните покривки (покривни инфекции) са група инфекциозни заболявания, причинявани от различни патогенни микроорганизми, които попадат в човешкия организъм през кожата и лигавиците. При една част от инфекциите на външните покривки източник на заразата е човекът (антропонози), при други са диви и домашни животни (зоонози), при трети – абиотични елементи на външната среда (сапронози). Най-често се разпространяват спорадично. Причиняват се от бактерии и вируси. Човек може да се зарази по различни пътища: чрез пряк контакт с болни животни, при ухапване от болни животни (бяс), по контактно-битов път чрез замърсени ръце, при различни травми (раневи инфекции) и др. Основните фактори на предаване при инфекциите на външните покривки могат да бъдат различни елементи на външната среда. В процеса на проучването са проследени динамиката и основните показатели на развитието на епидемичния процес при отделни инфекциозни заболявания с покривен механизъм на предаване, със здравно и социално значение, регистрирани в България.

Ключови думи: антракс, тетанус, бяс, епидемиологични показатели, превенция и контрол, имунопрофилактика
Адрес за кореспонденция: д-р Цветанка Минчева, Катедра по епидемиология, МУ, ул. "Св. Г. Софийски" № 1, 1431 София, тел. 02 9523844, e-mail: tsvetanka.mincheva@gmail.com

ГРИПЕН СЕЗОН 2012/2013 Г. – ВИРУСОЛОГИЧНИ И ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ
Н. Корсун1, А. Теодосиева1, М. Йорданова1, А. Курчатова2 и М. Кожухарова2
1Национална референтна лаборатория „Грип и ОРЗ”, Отдел „Вирусология“,
2Отдел „Епидемиология и надзор на заразните болести“,
Национален център по заразни и паразитни болести – София


Резюме. Целта е да се анализират особеностите на грипен сезон 2012/2013 г. в България и да се определят антигенните и генетичните характеристики на циркулиращите грипни вируси. През периода 40 седм./2012 г. – 21 седм./2013 г. за грипни вируси бяха изследвани 1125 назофарингеални смива от пациенти с грипоподобни заболявания или ОРЗ от различни региони на страната. Доказването и типирането/субтипирането на грипни вируси бяха извършвани чрез метода Real Time RT-PCR със специфични праймери и сонди. За изолация на грипни вируси бяха използвани клетъчните култури MDCK и MDCK-SIAT1. Антигенното характеризиране на изолатите бе извършвано с метода РЗХА. Извършен беше скрининг чрез Real Time RT-PCR на 59 пандемични A(H1N1)pdm09 вируса за откриване на точковата мутация H275Y, отговорна за резистентност към Оseltamivir. От изследваните 1125 клинични проби грипни вируси бяха доказани в 329 (29%). Установена бе коциркулация на вируси A(H1N1)pdm09 (59/329, 18%), А(H3N2) (21/329, 6%) и тип В (250/329, 76%), като последните бяха доминиращи през повечето седмици на сезона. Антигенното характеризиране на вирусни изолати A(H1N1)pdm09, А(H3N2) и В показа при повечето случаи антигенно сходство с актуалните за сезона ваксинални вируси. Не бе установена мутацията H275Y, водеща до резистентност към Oseltamivir при пандемичните вируси. Представени са също редица епидемиологични и клинични особености на грипната епидемия през изминалия сезон. Установени бяха някои особености в биологичните свойства, епидемиологията и клиничната активност на грипните вируси, отговорни за изминалата грипна епидемия в България, които имат значение за формиране на политика за профилактика и контрол на сезонния грип.

Ключови думи: грипни вируси, антигенен анализ
Адрес за кореспонденция: проф. д-р Нели Корсун, дмн, Национална референтна лаборатория „Грип и ОРЗ”, Отдел "Вирусология", Национален център по заразни и паразитни болести, бул. ”Ген. Столетов” 44А, 1233 София, тел. +359 2 931 81 32, e-mail: neli_korsun@abv.bg

ЕНУКЛЕАЦИЯТА ПРИ ХИРУРГИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ЧЕРНОДРОБНИТЕ ХЕМАНГИОМИ
А. Tасева, В. Тасев, П. Токов и В. Димитрова
Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ „ Александровска“,
Медицински университет – София


Резюме. Хирургичното лечение на чернодробните хемангиоми е дискусионното. При част от пациентите то се налага по относителни и абсолютни показания. Целта на публикацията е да се представи опитът на един клиничен център в приложението на енуклеацията като метод за лечение. В КОЧПХ при УМБАЛ „ Александровска“ – София, за периода 1995-2013 година са оперирани 101 пациенти с чернодробен хемангиом, при които са приложени 124 оперативни интервенции поради множественост на пораженията при част от тях. За изследвания период бяха извършени 16 енуклеации и 19 – енуклеорезекции. Следоперативно усложнение имаше при 1 пациент. При един се наложи реоперация. Няма летален изход от хирургичното лечение. Преценката за риска и ползата от оперативното лечение на чернодробните хемангиоми е особено важна от гледна точна на доброкачествения характер на лезията. Енуклеацията, когато е показана, е метод на избор.

Ключови думи: хемангиом, черен дроб, енуклеация
Адрес за кореспонденция: Д-р Анна Тасева, Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ „Александровска“, МУ, ул. "Св. Г. Софийски" № 1, 1431 София, e-mail: annataseva85@gmail.com

ЕТИОЛОГИЯ НА ИНФЕКЦИИТЕ НА РАНИ В ОТДЕЛЕНИЕ ПО СЪДОВА ХИРУРГИЯ – АНАЛИЗ ЗА ДЕСЕТГОДИШЕН ПЕРИОД
Л. Бешев1, В. Едрева2 и Д. Нгуен3
1Катедра “Хирургини болести”, Медицински университет – Плевен
2Катедра “Микробиология, вирусология и медицинска генетика”, МУ – Плевен
3Кръжок по клинична микробиология, Медицински университет – Плевен


Резюме. Бактериалната колонизация и последващото развитие на инфекция е честа причина за проблемно заздравяване на раните. Целта на проучването е да се анализира етиологичната структура на инфекциите на рани при пациенти с хpонична артериална недостатъчност на крайниците, да се проследят тенденциите в резистентността към антибиотици на най-често изолираните патогени и да се обсъдят възможности за профилактика и терапия на раневата инфекция. Анализът обхваща 819 щама микроорганизми, изолирани от 609 клинични материала. Доминиращи са Грам-отрицателните аеробни бактерии – 63.0%, следвани от Грам-положителните аероби – 35.04%, анаеробите и гъбите. 29.39% от инфекциите са полимикробни. Оценката на резистентността дава основание като антибиотик за профилактика да бъде предпочетен цефуроксим, а за емпирична терапия – ципрофлоксацин или комбинация от цефалоспорин трета генерация и аминогликозид.

Ключови думи: инфекции на рани, съдова хирургия, етиология
Адрес за кореспонденция: Д-р Любомир Бешев, Отделение по съдова хирургия, УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, бул. „Георги Кочев” 8А, 5800, Плевен, тел.: 064/886359, e-mail: lyubomir_beshev@yahoo.com

2/2014

МИКРОХИРУРГИЧНА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ОБШИРНИ ПОСТАБЛАТИВНИ
ДЕФЕКТИ, ЗАСЯГАЩИ БАЗАТА НА ЧЕРЕПА

Й. П. Йорданов
Отделение по пластична хирургия и изгаряния, Военномедицинска академия – София
Резюме. Постаблативните и посттравматичните дефекти, засягащи основата на черепа, са сложен реконструктивен проблем с висок риск за значителна следоперативна заболяемост и смъртност. През последните две десетилетия е доказано, че микроваскуларната реконструкция със свободни ламба след открити конвенционални резекции значително подобрява постоперативните резултати и намалява усложненията в сравнение с традиционната употреба на педикулирани ламба. Допълнителен стимул за нарастващото прилагане на свободния трансфер на тъкани са подобрените технически възможности и високата успеваемост на метода. Това проучване представя микрохирургичната реконструкция на обширни дефекти на черепната база с помощта на различни микросъдови ламба. Проучени са всички обширни резекции на туморни процеси, засягащи предната основа на черепа, и реконструирани микрохирургично в отделението по пластична хирургия на Главната университетска болница „Грегорио Мараньон” в Мадрид между септември 2009 г. и декември 2012 г. В изследването са включени 17 пациенти на средна възраст 51,6 год. Използвани са общо 19 микросъдови ламба, като тези от m. rectusabdominis са най-често прилаганите, както и 4 различни вида свободни ламба. Наблюдавани са два случая на инфекциозни усложнения (11,7%), два случая на изтичане на цереброспинална течност (11,7%), един случай на дехисценция на раната (5,9%) и един случай на частична краева некроза на ламбото (5,9%). Пълна некроза на ламбо не е регистрирана. Наблюдавани са два случая на хематом на донорното място при използването на ламба от m. latissimusdorsi (11,7%). Свободният микроваскуларен трансфер на тъкани е безопасен и надежден метод за анатомична реконструкция на дефекти, засягащи черепната основа. Чрез него се постигат добри естетични и функционални резултати.
Ключови думи: микрохирургия, реконструкция на черепната основа, свободни ламба, усложнения
Адрес за кореспонденция: Д-р Йордан П. Йорданов, дм, Клиника по пластична хирургия и изгаряния, Военномедицинска академия, бул. „Св. Г. Софийски“ № 3, 1606 София, тел.: +359 887 56 00 54, е-mail: yordanov_vma@abv.bg

КЛИНИЧНА И ЕТИОЛОГИЧНА СТРУКТУРА НА НОЗОКОМИАЛНИТЕ
ИНФЕКЦИИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2011-2013 Г.

Й. Митова, В. Дойчева и С. Ангелова
Катедра по епидемиология, МУ – София
Резюме. Нозокомиалните инфекции в България, независимо от частичната им диагностика и регистрация, са широко разпространени, с голямо здравно, социално и икономическо значение за обществото. Статистическата обработка на официалната информация за периода 2011-2013 г. показва, че честотата на регистрираните НИ сред хоспитализираните болни в България е под 1%. В клиничната структура на НИ в България за разглеждания период водеща роля имат белодробните инфекции с 21,22% относителен дял. Водещи етиологични причинители на белодробни инфекции в България са Acinetobacter spp. и Pseudomonas spp. Инфекции на уринарния тракт са с относителен дял 15,65% в клиничната структура на НИ. Те се причиняват приоритетно от E. coli (29,68%). С най-голяма честота при етиологичната дешифровка на инфекцията на хирургичното място се изолират S. aureus в 20,67% и E. coli в 20,18%, а на първичен сепсис коагулаза-негативните стафилококи (приоритетно S. epidermidis), които се изолират при 29,55% от случаите.
Ключови думи: нозокомиални инфекции, разпространение, клинична структура, етиологична структура
Адрес за кореспонденция: д-р Йорданка Митова-Минева, дм, Катедра по епидемиология, МУ, ул. "Здраве" № 2, 1431 София, e-mail:drmitova@mail.bg

КОМПЕТЕНТНОСТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ ОТНОСНО
СТАНДАРТНИТЕ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ЗА КОНТРОЛ НА ИНФЕКЦИИТЕ

М. Карчева1, С. Михайлова1,2, И. Макавеев3, А. Димитрова3 и Л. Михайлова2
1Медицински университет – Плевен
2УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен
3Военномедицинска академия – МБАЛ – Плевен

Резюме. Целта на представения материал е да се проучи компетентността на медицинските специалисти относно стандартните предпазни мерки за контрол на инфекциите. Обект на изследването са 131 медицински специалисти (сестри и акушерки) на възраст от 24 до 60 години, със стаж по специалността от 1 до 40 год. Използван е анкетен метод. Данните са обработени с програмата IBM SPSS Statistics 20.0. Резултатите показват, че повечето медицински специалисти познават предназначението на стандартните предпазни мерки (n = 93, 71.0%) и всички възможни случаи, в които те трябва да се прилагат (n = 109, 83.2%); разпознаха грешния отговор, свързан с разделянето на медицинските отпадъци (n = 115, 87.8%) и личните предпазни средства (n = 118, 90.1%); отговориха правилно на въпросите, касаещи използването на маски (n = 109, 83.2%), работно облекло (n = 112, 85.5%) и ръкавици (n = 113, 86.3%). Най-малък брой сестри и акушерки посочиха необходимото време за миене на ръцете с вода и обикновен сапун (n = 47, 35.9%); познаваха допустимия обем за напълване на контейнерите за използвани игли и спринцовки (n = 67, 51.1%) и бяха информирани, че предните части на защитните очила се смятат за контаминирани (n = 89, 67.9%). В заключение можем да изтъкнем, че медицинските специалисти демонстрират високо ниво на информираност по проблема за стандартните предпазни мерки. Получените резултати отразяват адаптирането и въвеждането на международно утвърдените норми и изисквания в практиката на българските лечебни заведения. Установените пропуски дават насоки при избора на теми за периодичен инструктаж, свързан с контрола на инфекциите. По такъв начин ще се осигури високо качество на здравните грижи, безопасност и защита на правата на персонала, пациентите и трети лица.
Ключови думи: компетентност, медицински специалисти, стандартни предпазни мерки
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Милена Карчева, Сектор „Епидемиология, паразитология и тропическа медицина“, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски“ № 1, 5800 Плевен, e-mail: milena_karcheva@abv.bg

КАМПИЛОБАКТЕРИОЗА И САЛМОНЕЛОЗА – ДИФЕРЕНЦИАЛНОДИАГНОСТИЧНО ПРОУЧВАНЕ ПРИ ДЕЦА
В. Велев1,2, Н. Дървеняшка1,2, Н. Найденова1,2, В. Илчова2, И. Томова2, С. Aлексиева1,2 и М. Тихолова1,2
1Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ – София
2СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров” – София

Резюме. Целта е да проучим различията в клиничното протичане на салмонелозите и кампилобактериозите при деца. Диагностицирани и лекувани са общо 27 деца –15 с кампилобактериоза и 12 със салмонелоза, на средна възраст 3,9 г. В проучването през периода март 2012–август 2013 г. участваха само деца с културелно доказан причинител от Второ детско отделение на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“. Изключени са децата, на които е прилагано антибиотично лечение, за да се избегне маскиране на клиничната картина. Използвани са клинични, епидемиологични и параклинични методи на изследване – ПКК, СУЕ, урина и бактериолгични методи за етиологична диагноза. Салмонелозите протичат значимо по-често със субфебрилни и фебрилни стойности спрямо кампилобактериозите (42% към 2.22%), но при високофебрилните стойности разликата се заличава (58 към 58.33%). При кампилобактериозите варират изхождания между 3 и 5 пъти, а при салмонелозите над 10 пъти. И при двете заболявания изхожданията между 5 и 10 пъти са най-чести (46% за кампилобактериозите, към 50% за салмонелозите). При салмонелозите водещи са примесите от слуз (67%), а при кампилобактериозите от слуз и кръв едновременно (73.33 %). При салмонелозите превалират повръщанията над 5 пъти (16.66% към 0%). Изводи: кампилобактериозата и салмонелозата като типични бактериални зоонози имат моменти на сходно протичане – диария с патологични примеси, горнодиспептичен синдром и коремни болки. Водещ при кампилобактериозите е високият фебрилитет в повечето от случаите, което е израз на по-тежката интоксикация. В мнозинството от изхожданията присъстват и двата патологични примеса – слуз и кръв. При салмонелозите по-изразени са честотата на горния и долния диспептичен синдроми и примесите от слуз в изхожданията.
Ключови думи: кампилобактериоза, салмонелоза, диференциална диагноза
Адрес за кореспонденция: Д-р В. Велев, Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ, Бул. "Акад. Иван Гешов" № 17, 1431 София

ОБЩА МИГРАЦИЯ ОТ МАТЕРИАЛИ ЗА КОНТАКТ С ХРАНИ – ПЪРВО
ПРОУЧВАНЕ НА АРТИКУЛИ ОТ ТЪРГОВСКАТА МРЕЖА В БЪЛГАРИЯ

Т. Врабчева, Ж. Тишкова, Т. Баракова и В. Христова-Багдасарян
Отдел „Материали за контакт с храни“, Национален център по обществено здраве и анализи – София
Резюме. Материали, влизащи в контакт с храни, намират приложение по цялата верига на предлагането на храни, обработка, съхранение и консумация и са източник на експозиция, който до момента не е достатъчно изучен. В тази връзка в България за първи път са проведени проучвания за обща миграция от пластмасови изделия, предназначени за контакт с храни, разпространени в търговската мрежа. За целта са верифицирани стандартни европейски методи. Условията на изпитване на артикулите са избрани според съответните ръководства на Европейската референтна лаборатория по материали за контакт с храни. При 68% от пробите стойностите са под границата на откриване на методите. За 9,8% от пробите е установено несъответствие с нормативните изисквания. Получените резултати са разпределени според вида на полимера и предвидената употреба. Установени са групите артикули, показващи риск за човешкото здраве. вниманието е насочено към конкретни материали и изделия, показали резултати, значително над допустимата граница на обща миграция (цветен мастербач и артикули от полиамид).
Ключови думи: материали за контакт с храни, пластмаси, обща миграция
Адрес за кореспонденция: Гл. ас. Валентина Христова-Багдасарян, дб, Отдел „Материали за контакт с храни“, Национален център по обществено здраве и анализи, бул. „Акад. Ив. Ев. Гешов“ № 15, 1431 София, тел. +359 2 80 56 375, е-mail: v.hristova@ncpha.government.bg

СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИНФОРМИРАНОСТТА И НАГЛАСИТЕ НА ЛЕКАРИТЕ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА
„БИОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА ЗЪБНАТА ПУЛПА”

В. Стефанова1, С. Цанова1, М. Манолова1 и Д. Димитрова2
1Катедра Оперативно зъболечение и ендодонтия”, Факултет по дентална медицина
2Катедра „Здравен мениджмънт“, икономика на здравеопазването и обща медицина, Факултет
по обществено здраве, Медицински университет – Пловдив

Резюме. Цел: Да се извърши изследване на информираността, нагласите и отношението на лекарите по дентална медицина към новите материали и техники за биологично лечение на заболяванията на зъбната пулпа. Методи: Извършено бе анкетно социологическо проучване, адресирано към лекарите по дентална медицина, членове на Районната колегия на Българския зъболекарски съюз, Пловдив. Участниците попълниха анонимно оригинално разработена анкетна карта. Обработката, анализът и графичното представяне на данните и резултатите бяха осъществени чрез статистически софтуер SPSS 13.0. Резултати: Средната възраст на анкетираните е 43,8 години. Мъжете са 32,2%, а жените – 67,8%. Средно стажът на изследваните е 19.0 г. 31,2% са със специалност „Обща дентална медицина“, а без специалност – 55,4%. Договор с НЗОК посочва, че имат, 83,7%. При това изследване преобладават жените с по-голям стаж (p < 0,05; х2 = 10,269). Със статистическа значимост се доказва (p < 0,01; х2 = 18,332), че лекарите по дентална медицина на възраст под 40 и над 51 години предприемат биологично лечение на хора до 35-годишна възраст, а тези, които са склонни да приложат метода само на лица под 18 години, са във възрастовата група 41-50 години. С увеличаване на възрастта намалява приложението на локална анестезия (p < 0,05; х2 = 8,354). При изследване на междугруповите връзки се доказа (p < 0,01; х2 = 24,948), че лекари по дентална медицина, които избират синтетичния трикалциевосиликатен цимент като предпочитан пулпопокривен материал, смятат денталния лазер за препариране на твърди зъбни тъкани за най-атравматичен при отстраняване на кариозна маса при биологично лечение на зъбната пулпа. Заключение: Лекарите по дентална медицина познават новите пулпопокривни материали за биологично лечение на заболяванията на зъбната пулпа, но сравнително малка част от тях ги използват в ежедневната си практика. Въпреки че те са наясно с предимствата на денталните лазери за отстраняване на кариозен дентин, приложението им в практиката е ограничено. Общото ниво на познаване на метода „Биологично лечение на зъбната пулпа” сред изследвания контингент може да се определи като високо.
Ключови думи: биологично лечение на зъбната пулпа, витална пулпна терапия, пулпопокривни материали, дентални лазери
Адрес за кореспонденция: Весела Стефанова, Главен асистент, Катедра Оперативно зъболечение и ендодонтия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, Бул. Христо Ботев 3, 4000 Пловдив, тел.: 0888656232, vesela_st@yahoo.com

ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕГУЛАЦИЯТА НА ПРОМОТИРАНЕТО И РЕКЛАМИРАНЕТО НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ЕС
Т. Веков1 и Ж. Колев2
1ФОЗ, МУ – Плевен
2ФФ, МУ – Варна

Резюме. Настоящото изследване е фокусирано върху сравнителния анализ на нормативните изисквания за маркетинг, промоция и реклама на лекарствените продукти в Европейския съюз с цел оценка на нормативните регулативни механизми в България. С оглед на ежегодното нарастване на разходите за лекарствени продукти и хроничен дефицит на публични средства за реимбурсиране на лекарствена терапия е необходимо въвеждане на добрите европейски практики, които регулират възможностите за въздействие върху модела на предписване на лекарствените продукти.
Ключови думи: лекарствени продукти, маркетинг, промоция, реклама, нормативни изисквания, Европейски съюз
Адрес за кореспонденция: Проф. Т. Веков, дмн, Факултет по обществено здраве, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен

3/2014

СРАВНИТЕЛНО КУЛТИВИРАНЕ НА ХОНДРОЦИТИ IN VITRO
В. Дончев1, Е. Хайвазов2, С. Васев2, С. Константинов3, Г. Момеков3, Й. Илиева3, Е. Стефанова1
и Б. Ланджов1

1Катедра по анатомия и хистология, Медицински факултет, МУ – София
2Отделение по ортопедия и травматология, МБАЛ „Доверие“ – София
3Катедра по фармакология, фармакотерапия, токсикология, Фармацевтичен факултет, МУ – София

Резюме. Хондроцитите са високодиференцирани клетки, заобиколени от произведен от самите тях екстрацелуларен матрикс, секретиращи колаген 2 и протеогликани. Те осигуряват специфичните свойства на хрущяла. Извадени от тъканната им среда и култивирани in vitro, клетките намаляват своята диференциация, сменят секрецията на вида колаген с друг вид, приближавайки се фенотипно до клетки, наподобяващи фибробласти. Цел на изследването беше да култивираме клетки с характеристики на хондроцити, които да могат да бъдат инкорпорирани в триизмерна структура, в която да се развиват, за да станат основа на имплант за възстановяване на увреден ставен хрущял. Култивирахме и използвахме два биологични модела, а именно: 1) автоложни първични хондроцити; 2) хондросаркомни клетки от клетъчна линия SW 1353. Основната идея беше да се сравнят параметрите на двата клетъчни модела. Беше проверена и установена секрецията им на колаген 2 и протеогликани. Двата вида клетки имат потенциал за образуване на хрущялна тъкан. Те синтезират колаген 2, но секрецията на хондросаркомните клетки е сравнително постоянна във времето, докато при първичните хондроцити тя намалява няколко пъти с увеличаване броя на клетъчните пасирания и възрастта на културите. В културите с хондросаркомни клетки се доказаха повече протеогликани. За да се прецени кой от двата модела е по-перспективен, трябва да се направи опит в бъдеще за генериране на триизмерна структура с хондроцити и нейното вътреставно имплантиране.
Ключови думи: хондроцити, клетъчни култури, колаген тип 1, колаген тип 2, агрекан
Адрес за кореспонденция: Доц. Васил Дончев, дм, Катедра по анатомия и хистология, Медицински факултет, Медицински университет, ул. "Здраве" 2, 1431 София, e-mail: dvd03@mail.bg

КЛИНИКО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ХЕРПЕС ЗОСТЕР
ПРИ ХОСПИТАЛИЗИРАНИ ПАЦИЕНТИ

Т. Петкова и Ц. Дойчинова
Катедра “Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина”,
Медицински университет – Плевен

Резюме. За целта на проучването е извършен ретроспективен епидемиологичен и клинико-лабораторен анализ на данни от болничната документация на 12 пациенти с диагноза herpes zoster, лекувани в Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен, през периода 2010-2014 г. През проучвания период сред хоспитализираните преобладават жените (75%). Възрастта на заболелите варира от 17 до 78 години (= 59.08; sd = 18.66). Проучването върху сезонността при herpes zoster показва най-висок относителен дял на заболелите през пролетта. При 83.33% от случаите се касае за първична форма. Топографското разпределение на инфекцията показва основно ангажиране на областта на един дерматом по хода на торакалните нерви (33.33%) или обхващане на горния клон на n. trigeminus (zoster ophthalmicus – 25%). Клиничните форми са определени като среднотежки и тежки съответно при 33.33 и 66.67% от болните. При 75% от болните се установяват придружаващи заболявания – диабет, хронични сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, артрозна болест, неоплазми. Основен рисков фактор е напредналата възраст (66.67%). Съвременното лечение с антивирусни препарати намалява вероятността от развитие на постзостерна невралгия като късно усложнение.
Ключови думи: herpes zoster, herpes zoster ophthalmicus
Адрес за кореспонденция: Гл. ас. д-р Таня Петкова, дм, Катедра “Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина”, Медицински университет, ул. “Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, e-mail: tanja_1973@abv.bg, GSM: 0885 33 87 74

КОРЕЛАЦИЯ МЕЖДУ СЕРУМЕН ХЕПСИДИН И НЯКОИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОБМЯНА НА ЖЕЛЯЗО ПРИ ХРОНИЧНИ БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
В. Манолов1, Б. Богов2, Д. Йонова3, Е. Възелов3, М. Велизарова1, В. Василев1 и К. Цачев1
1Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Медицински университет – София
2Клиника по нефрология, Катедра по вътрешни болести, Медицински университет – София
3Център по диализа, Университетска болница „Александровска”, Медицински университет – София

Резюме. Хепсидин-25 е пептид, който регулира системната хомеостаза на желязото и се секретира в черния дроб. Неговото количествено определяне в серум допринася за изясняване на етилогията и терапевтичния избор при нарушен метаболизъм на желязо при пациенти с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ).  Използвахме високочувствителен ELISA метод за количествено определяне на серумен хепсидин. Бяха включени контролна група от здрави доброволци (КГ, n = 50) и пациенти с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ, и на хемодиализа n = 50). Включващите критерии за контролна група бяха: отсъствие на нарушен метаболизъм на желязо, оценен с помощта на съответните параметри. Установихме сигнификантна разлика между серумните нива на хепсидин във включените групи: 15.1 ± 8.7 µg/L (за КГ) до 90.7 ± 51.1 µg/L (за ХБЗ без диализа) и 201.1 ± 81.1 µg/L (за ХБЗ на диализа). Констатира се статистически значима корелация между MCV, ТЖСК и хепсидин при пациенти на хемодиализа (0.3 < r < 0.5, p < 0.05). Не се установиха значими корелации между хепсидин и останалите параметри, охарактеризиращи статуса на желязо (-0.297 < r < 0.156, p < 0.05). Количественото определяне на серумен хепсидин допринася за правилното терапевтично поведение при пациенти с ХБЗ.
Ключови думи: хепсидин, желязодефицитна анемия, хронично бъбречно заболяване, хемодиализа
Адрес за кореспонденция: Д-р Виктор Манолов, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Медицински университет, ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София, тел.: +359 2 9230 928, GSM: +359 887 222 069, e-mail: victhedoc2@yahoo.com

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ПРИРОДНИЯ БЯС В ЕВРОПА
ЗА ПЕРИОДА 1977-2013 Г. ЧРЕЗ ОРАЛНА ВАКСИНАЦИЯ НА ДИВИТЕ ХИЩНИЦИ

М. Вълчева, В. Дойчева и Й. Митова-Минева
Катедра по епидемиология, МУ – София
Резюме. Бесът е остро инфекциозно заболяване на централната нервна система, с причинител Rabies virus, като източник и основен резервоар на инфекцията са хищници, домашни животни и различни видове прилепи. Вирусът на беса се намира в слюнката на болното животно, поради което инфектирането става най-често след ухапване, одраскване или олигавяне на наранена кожа или лигавици, т.е. чрез покривен механизъм на предаване. Различават се две основни форми на разпространение на беса: див (горски) бяс, форма, която засяга дивите животни, и уличен (градски) бяс. С малки изключения вирусът на беса е разпространен сред животните в целия свят. Той циркулира в Северна и Южна Америка, Африка, Азия и в част от Европа. Малко страни (предимно островни), благодарение на географското си положение и спазването на законодателни мерки, са свободни от бяс: Австралия, Нова Зеландия, Япония и част от Европа. Контролирането на беса в природата се осъществява чрез орална ваксинация на дивите хищници. Методът е разработен преди 36 години, като първият опит за орална ваксинация против бяс (ORV) на лисици е успешно проведен в Швейцария през 1978 г.
Ключови думи: бяс, орална ваксинация, превенция и контрол
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Вълчева, Катедра „Епидемиология”, Медицински университет, СБАЛАГ „Майчин дом”, ет. 6, ст. 670, ул. „Здраве” № 2, 1431 София, тел.: 02 952 38 44, e-mail: miraelena@abv.bg

СЛУЧАИ НА БЯС ПРИ ХОРА
Д. Илиева
НРЛ „Бяс и контрол на ефективността от ваксинирането”, НДНИВМИ – София
Резюме. В статията са представени актуални данни за случаи на бяс при хора в света и в България в ретроспективен план. Източникът на инфекция за човека са предимно заразени животни. Мерките за контрол и изпълнението на програми за ерадикация на беса при дивите животни в Европа, в частност и България, ограничават превалентността на заболяването и трансмисията на тази опасна зооноза сред хората. Използването на съвременни средства за имунопрофилактика на беса при заразени хора премахва леталния изход от заболяването.
Ключови думи: бяс, епидемиология, превенция, постекспозиционна профилактика при хора
Адрес за кореспонденция: Доц. Даринка Илиева, двм, Ръководител на НРЛ „Бяс и контрол на ефективността от ваксинирането”, Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, бул. "Пенчо Славейков" № 15 А, 1606 София, GSM: 0877 399 322, e-mail: emd@mail.orbitel.bg

ПРОМЯНА НА СЕРУМНАТА КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ПРОЛАКТИН СЛЕД ДРАЗНЕНЕ НА ВЕСТИБУЛАРНИЯ АПАРАТ
Б. Михов
Докторант по неврология към МУ – София
Резюме. Целта на проучването е оценяване на потенциална зависимост между концентрацията на пролактина и вестибуларното дразнене. Определена е концентрацията на пролактин в кръвния серум на лица преди и непосредствено след дозирана връщателна вестибуларна стимулация. Изследвани са две групи: 20 контролни лица и 20 пациенти с диабет. Серумната концентрация на пролактина се увеличава след дразнене на вестибуларния апарат средно с 1,3% при здрави лица, а при пациенти със захарен диабет средно с 2,5%. Изследванията показват, че при пациентите с диабет повишаването на концентрациите на пролактина от началните стойности е по-голямо в сравнение с концентрациите при контролните лица след вестибуларна стимулация.
Ключови думи: пролактин, вестибуларна система, диабет
Адрес за кореспонденция: Б. Михов, Клиника по неврология, МУ, ул. "Св. Г. Софийски" № 1, 1431 София

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПЕРСОНАЛИЗИРАНАТА МЕДИЦИНА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА РЕДКИ БОЛЕСТИ – ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕГЛЕД
М. Камушева, Г. Петрова и Св. Георгиева
Фармацевтичен факултет, Медицински университет – София
Резюме. Във връзка с откриването на нови биотехнологии, настъпването на ерата на персонализираната медицина (ПМ) изглежда неизбежно. Предвид характеристиките на редките болести и в повечето случаи поради липсата на адекватна терапия се търсят нови терапевтични подходи. Целта на настоящата разработка е да се проследят основните характеристики и възможноститe за прилагането на ПМ в областта на редките болести (РБ). Проведен е систематичен преглед на публикуваната научна литература в базите данни на Google scholar, PubMed, Scopus, Science direct с ключови думи редки заболявания, лекарства сираци, персонализирна медицина, както и на публикувани учебници, научни статии и експертни мнения на български автори в областта. Подбрани са проучванията, включващи информация за същността и подходите на ПМ, определения, класификация и проблеми при терапията на пациентите с РБ, както и конкретни примери за приложение на ПМ при РБ. Прегледани са 34 публикации относно РБ и лекарствата сираци (ЛС), 37– за ПМ, 5 – за приложението на ПМ при РБ, и 13 за конкретни РБ, обект на ПМ. Четирите проучвания, които разглеждат едновременно приложението на ПМ в лечението на РБ, са по-скоро обзорни и дават информация за сложността на протичане на РБ, непознаване на патологичните механизми, ограничения брой пациенти, липсата или наличието на изключително скъпо лечение. Прилагането на подходите на ПМ – интегрирани диагностики, молекулярна диагностика, мониторинг, фармакогеномика, фармакогенетика и фармакопротеомика – и свързаните с тях терапии – клетъчна, генна, таргетна с наночастици и липозоми – се явяват в помощ на откриването и прилагането на персонализиран терапевтичен подход при редица РБ – хроничната миелоидна левкемия (брой на пациентите в България – 328), муковисцидоза (брой на пациентите в България – около 200), алфа1-антитрипсинов дефицит, дерматофибросаркома, лимфангиолейомиоматоза, болест на Erdheim–Chester, едрогранулирана лимфоцитна левкемия, редки невромускулни, невродегенеративни, кожни заболявания. Приложението на таргетната терапия също спомага за лечението на редица редки онкологични заболявания. Прилагането на подходите на ПМ при РБ е предизвикателство пред здравната система. Те предоставят ефективен модел и дават възможност за персонализиран подход и подобряване на терапията, състоянието и качеството на живот на пациентите с редки и с чести социалнозначими болести, както и за спестяване на средства от неотговаряща терапия, усложнения или нежелани лекарствени реакции.
Ключови думи: персонализирана медицина, редки заболявания, фармакогенетика, фармакогеномика, фармакопротеомика, таргетна терапия.
Адрес за кореспонденция: М. Камушева, Фармацевтичен факултет, Медицински университет, ул. "Дунав" № 2, 1000 София

 
ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека