За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Оригинални статии 2013

АРХИВ

1/2013

ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА БРОНХИАЛНАТА АСТМА
в България

Г. Христов1, Е. Карова2 и И. Стоева3
1Катедра „Икономика на здравеопазването“, Факултет по обществено здраве,
Медицински университет – София
2Катедра „Консервативно зъболечение“, Факултет по дентална медицина,
Медицински университет – София
3Катедра „Образна диагностика, физиотерапия и алергология”,
Факултет по дентална медицина,
Медицински университет – Пловдив


Резюме: Целта на проведеното срезово епидемиологично проучване е да се установи честотата на разпространение на бронхиалната астма у нас в зависимост от използвания диагностичен подход. За постигане на целите на проучването са използвани адаптирани за нашите условия въпросници на ISAAC, ECHRS. Честотата на астмата (95% CI) – 14.9% (13.5-16.2), е висока, но е на трето място след атопичния дерматит (екзема) – 17.9% (16.5-19.4), и алергичния ринит – 39.3% (37.5-41.1). Резултатите се подкрепени с 95% гаранционна вероятност.

Ключови думи: астма, алергичен ринит, атопичен дерматит (екзема), алергични болести,
честота на разпространение

ЦИТОГЕНЕТИЧНА И ХЕМАТОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА 8 СЛУЧАЯ С ОНКОХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
И СТРУКТУРНИ НАРУШЕНИЯ НА ХРОМОЗОМА 1

Л. Митев1, М. Велизарова2, В. Узунова1, Ю. Райнов3, И. Гигов3 и Р. Станчев3
1Катедра „Клинична лаборатория и имунология“, Военномедицинска академия – София
2Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ – София
3Клиника по хематология и онкология, Военномедицинска академия – София


Резюме: Структурните нарушения на хромозома 1 са описани при различни миелопролиферативни заболявания, някои В-клетъчни неходжкинови лимфоми и мултиплен миелом (ММ). В нашето проучване са включени 8 пациенти с онкохематологични заболявания и структурни нарушения на хромозома 1, установени чрез конвенционална цитогенетика. Бяха намерени разнопосочни аберации със засягане на хромозомни ленти 1р22 – при 3 от случаите, 1q23 – при 2 от случаите, и по един случай с 1p36, 1p32, 1q10, 1q12 и 1q21. При един случай бе установена i(1)(q10) и необикновена „гигантска“ хромозома, представляваща изодицентрик на хромозома 1. При два случая бе регистрирана +del(1)(p22), а при един – dup(1)(p36). При 3-ма от пациентите структурните аберации в хромозома 1 бяха съчетани с допълнителни цитогенетични аберации в комплексен кариотип. При 4-ма пациенти бе установена асоциация между цитогенетичната находка и цитоморфологичните данни: 1 случай с t(1;9;22) и лимфобластна пролиферация, един с t(1;15;17) и промиелоцитна пролиферация и два с del(1)(p22) и костномозъчна еозинофилия и мегалобластоидизъм. За първи път у нас е установена der(Y)t(Y;1)(q12;q12) при един пациент с ММ, като транслокацията бе част от множествени хромозомни аномалии, съчетани в комплексен кариотип.

Ключови думи: хромозома 1, онкохематологични заболявания, мултиплен миелом, остра миелоидна левкемия

БАКТЕРИЦИДНА АКТИВНОСТ IN VITRO НА ТРИ РАСТИТЕЛНИ ИНФУЗА ВЪРХУ 44 КЛИНИЧНИ ЩАМА HELICOBACTER PYLORI, ВКЛЮЧВАЩИ ТАКИВА С ДВОЙНА ИЛИ ТРОЙНА РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ АНТИБИОТИЦИ
Л. Боянова, Г. Гергова и И. Митов
Катедра „Медицинска микробиология“, Медицински университет – София

Резюме: Целта на проучването бе да се оцени бактерицидното действие на инфузи от мента, лайка и липов цвят върху щамове Helicobacter pylori – агенти, които не са проучвани или са фокус на единични съобщения. Бактерицидното действие на инфузите беше проучено в концентрации, които се използват за билкови чайове, върху 44 клинични щама H. pylori. Най-силна бактерицидна активност след 2 h беше намерена при ментата (56.8%), следвана от лайката (40.9%) и липовия цвят (20.4%). Ментата, лайката и липата бяха бактерицидни за 25.8, 12.9 и 3.2% от 31 щама H. pylori, устойчиви към един или повече антибиотици, след 1 h и съответно 54,8, 45,2 и 16,1% след 2 h. В заключение, това проучване предоставя, доколкото ни е известно за първи път, данни за бактерицидните активности на лайката и липовия цвят срещу H. Pylori, като водни екстракти в концентрации, които се използват за билкови чайове. Само ментата показа бактерицидна активност върху > 1/2 от щамовете след 2 h, макар с несигнификантни различия спрямо активността на лайката. Липовият цвят не беше активен върху бактериите.

Ключови думи: Helicobacter pylori, бактерициден, лайка, мента, липов цвят, антибиотична резистентност, полирезистентност

ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ЕПИДЕМИЧЕН ВЗРИВ ОТ ВИРУСЕН ХЕПАТИТ А В СОФИЙСКА ОБЛАСТ
В. Дойчева1, Т. Димитрова1, Й. Митова1, Г. Канзов2, Г. Каменов2, М. Борисова2,
Ж. Донков2 и Д. Арсова2

1Катедра по епидемиология, МУ – София
2РЗИ – София-област


Резюме: Целта на проведеното проучване е да се изяснят характеристиките на епидемичен взрив от вирусен хепатит тип А, регистриран през 2012 г. в град Ихтиман – кв. Изток, София-област, сред ромско етническо население с 363 заболели лица. Епидемичният взрив има висок интензитет и е със заболяемост, достигаща 2779,63%ооо. Резултатите от епидемиологичния анализ на взрива дават основание за критична преоценка на провежданите противоепидемични мерки в огнищата от вирусен хепатит тип А. Необходимо е да се отстранят недостатъците в социалната политика в страната ни, както и имунизацията срещу вирусен хепатит А да се обсъди и включи в имунизационния календар на България, с приоритет ромското население у нас.

Ключови думи: вирусен хепатит тип А, епидемичен взрив, епидемиологичен анализ, хепатит А-ваксина

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛАЗЕРНАТА ДОПЛЕРОВА ФЛОУМЕТРИЯ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПАТОЛОГИЯ
Зл. Стойнева
Клиника по професионални заболявания, УМБАЛ “Св. Иван Рилски” – София

Резюме: Целта е да се представят принципите и клиничното приложение на лазерната доплерова флоуметрия (ЛДФ) в професионалната патология чрез оценка на литературни източници и личен опит. ЛДФ се основава на принципа на Доплер, като използва лазерно генериран монохромен светлинен лъч, трансдюсер с оптични влакна и чувствителни фотодетектори. Мониторира се броят на кръвните клетки и тяхната скорост, чието произведение дава перфузията в перфузионни единици. Точността и чувствителността на ЛДФ в клиничната практика се подобряват с прилагането на стандартизирани функционални тестове – ортостатичен, топлинен, студов, вено-артериален, на Валсалва, реактивна хиперемия и др., като се анализират кожната микроциркулаторна реактивност, репродуцируемият параметър на симпатиковия вазомоторен контрол. Нарушена авторегулация и автономна дисфункция се установяват при професионално обусловена дистална автономна невропатия на крайниците, радикулопатии, невропатии, полиневропатии, вторичен феномен на Raynaud от вибрационно въздействие, студ, системно пренапрежение, токсични нокси, електромагнитни вълни в условията на труда. ЛДФ е съвременен, неинвазивен, лесно приложим диагностичен метод. Чрез него се изследват микроциркулацията и нейната авторегулация – една сляпа за ултрасонографията сфера. Методът е ценен за обективиране на микроциркулаторните и автономните нарушения при различни професионални и екологично обусловени болестни състояния, за тяхната експертиза и динамично проследяване.

Ключови думи: лазерна доплерова флоуметрия, диагностичен метод, професионални болести, микроциркулация, автономни нарушения

2/2013

МИКРОБЕН СПЕКТЪР НА ЕТИОЛОГИЯТА НА ПРИДОБИТИТЕ В ОБЩЕСТВОТО РЕСПИРАТОРНИ ИНФЕКЦИИ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ И РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ АНТИМИКРОБНИ СРЕДСТВА
Р. Гергова1, 2, П. Mинчев3, М. Дикова4, С. Гергов5, Ц. Джурова6, 7, Т. Илиева1, 2 и И. Митов1
1Катедра по медицинска микробиология, Медицински университет – София,
2Медико-диагностична лаборатория „Meдирс“
3Клиника по детска пулмология, УМБАЛ „Св. София„
4Детска клиника, Университетска болница по ортопедия и травматология
5Национален онкологичен медицински център
6Детско отделение, МБАЛ – Пирдоп
7Индивидуална лекарска практика


Резюме: Придобитите в обществото респираторни инфекции при децата са най-честата причина за заболяемост и антимикробна терапия в тази възраст. Нашето проучване обхваща 15-годишен период, през който разглеждаме етиологичната структура на тези инфекции и развиващата се резистентност към антимикробни средства при най-честите респираторни причинители. Изследвани са 4528 деца на възраст 1-15 години, които са преминали през амбулаторно лечение или са били хоспитализирани с придобита в обществото инфекция на горните (ИГДП) или долните дихателни пътища (ИДДП) през периода 1997-2011. Пробите от децата са били подложени на количествено и качествено микробиологично изследване за откриване на етиологични бактериални агенти. Антимикробната резистентност е определяна и интерпретирана по дифузионно-дисков метод и с минимални инхибиращи концентрации (MIC), съгласно критериите на CLSI. Най-често срещаните бактериални причинители при деца с ИГДП и ИДДП бяха: Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis и Staphylococcus aureus. Много често бяха изолирани в полимикробни комбинации. Streptococcus pyogenes беше преобладаващият бактериален причинител при фарингит и тонзилит. През последните години се наблюдаваше драматично увеличаване на устойчивостта или т.нар. индиректна вирулентност при всеки от тези респираторни причинители – бета-лактамаза в близо 100% от изолати M. catarrhalis и S. аureus, макролидна устойчивост около 30% сред всички изолати S. pneumoniae, S. pyogenes и S. аureus. Това проучване показва, че пеницилини с инхибитор на бета-лактамаза, включително амоксицилин/клавуланова киселина, ампицилин/сулбактам и някои от цефалоспорините от трето поколение, все още запазват добра активност срещу основните респираторни бактериални патогени в детска възраст като: S. pneumoniae, H. influenzae, М. catarrhalis, S. pyogenes и S. аureus. Проучването на етиологията на инфекциите на дихателните пътища и механизмите на резистентност сред най-честите причинители на респираторни инфекции може да помогне в правилния избор на емпирична антимикробна терапия.

Ключови думи: детска възраст, респираторни инфекции, етиология, антимикробни средства, резистентност

ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ДИНАМИКАТА НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС ПРИ НОЗОКОМИАЛНИТЕ ИНФЕКЦИИ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН
ЗА ПЕРИОДА 2007-2012 г.

С. Ангелова, Ц. Минчева, Й. Митова, В. Дойчева и Е. Единакова
Катедра по епидемиология, МУ – София

Резюме: Нозокомиалните инфекции (НИ) са една от основните причини за заболяемост и смъртност в съвременното общество, не само в развиващите се, но и в промишлено развитите страни в света. Честотата на НИ е различна в болниците, амбулаторните практики, лечебните заведения за продължителни медицински грижи и домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД). Целта на проучването е да се очертаят динамиката в етиологичната структура, относителният дял на водещите клинични форми, нивото на етиологична диагностика, както и заболяемостта от НИ в болничните заведения на област Плевен. При епидемиологичния анализ са използвани официалните данни от автоматизирана информационна система „Вътреболнични инфекции“. При интерпретацията на данните е приложен комплексният епидемиологичен метод, включващ и метода на епидемиологичния анализ. За периода 2007-2012 г. общата заболяемост от НИ в лечебните заведения на област Плевен е 13,3‰. 40% от НИ са регистрирани в ДМСГД и 48% са регистрирани в рискови отделения, предимно на Университетската болница. Около 45% от обявените ВБИ са микробиологично непотвърдени. В тази група спадат острите катари на горните дихателни пътища. Повече от 65% от нозокомиалните инфекции са причинени от Грам-отрицателни микроорганизми, като водещи са щамовете E. coli – изолира се ежегодно при около 20% от общия брой на микробиологично доказаните инфекции.

Ключови думи: нозокомиални инфекции, лечебни заведения, етиологична структура, обща заболяемост, структура по клинична локализация

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА КУ-ТРЕСКАТА В БЪЛГАРИЯ (1961-2012 Г.)
Е. Единакова1, Й. Митова1, В. Дойчева1, Р. Филипова2 и С. Ангелова1
1Катедра по епидемиология, МУ – София
2Министерство на здравеопазването


Резюме: Ку-треската е инфекциозно зоонозно заболяване, причинено от Coxiella burnetii, описано за първи път в България от А. Митов през 1949 г. През на последните повече от 50 години в страната са наблюдавани многобройни спорадични случаи и по-малки или по-големи епидемични взривове, обхващащи най-често стотици заболели. Заболяемостта (на 100 000 население в България) от ку-треска през периодите 1961-1980 г., 1981-2000 г. и 2001-2012 г. е съответно от 0 до 1,5%ооо, от 0,01 до 5,64%ооо за втория период и между 0,16%ооо и 3,74%ооо за последните години. Епидемиологичните проучвания сочат едрия и дребния рогат добитък като основен източник на инфекция за ку-треска при хора в България и водеща роля на аерогенния и алиментарния (консумация на мляко) път на предаване. Тежко протичащите ендокардити са най-честата форма на хронична ку-инфекция.

Ключови думи: ку-треска, заболяемост, форми на интензивност на епидемичния процес, ареали на разпространение

ПРОУЧВАНЕ НА ФУНГЕМИИТЕ В УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА: ЕТИОЛОГИЧЕН СПЕКТЪР
И АНТИМИКОТИЧНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

T. Стоева, К. Божкова и М. Божкова
Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет – Варна

Резюме: Целта е да се определят честотата на фунгемиите и техният относителен дял в групата на септичните заболявания, видовият спектър на патогенните гъбички и тяхната чувствителност към антимикотични лекарствени средства за периода 2007-2011 г. в УМБАЛ ”Св. Марина” – Варна. Изследвани са общо 18 246 проби кръв, от които са изолирани 38 неповтарящи се изолата Candida spp. и non-Candida spp. Проучена е чувствителността към 5-fluorocytosine, Amphotericin B, Fluconazole и Itraconazole. Честотата на фунгемиите за проследвания период е: 0.02/1000 болнични приема за 2007 г., 0.12 за 2008 г., 0.044 за 2009 г., 0.268 за 2010 г. и 0.40 през 2011 г. Candida albicans e доминиращият вид изолати (36.8%). Candida non-albicans видовете са представени в 57.7%. Вторият по честота вид е Candida parapsilosis (28.9%), следван от Candida glabrata (21%). Сред изолатите от интензивни клиники C. albicans (52.6%) е най-честият вид. В неинтензивните клиники най-висок процент на изолиране се установява за C. parapsilosis (42%) и C. glabrata (26.3%). Чувствителността на изолатите C. albicans към тестваните препарати е практически напълно съхранена. Резистентността на изолатите Candida non-albicans към посочените антимикотични препарати е: 7.1% за Fluconazole (n = 1 щам); 21.4% за Amphotericin B (n = 3 щaмa); не са доказани изолати, резистентни на 5-fluorocytosine. Установена е постоянно повишаваща се честота на фунгемиите. Етиологичният спектър е изместен по посока на Candida non-albicans видовете. Активността на Fluconazole oстава висока през годините както в групата на Candida albicans, така и в групата на Candida non-albicans изолатите.

Ключови думи: фунгемии, C. albicans, Candida non-albicans, fluconazole

ПАЦИЕНТЪТ, БОЛНИЦАТА И ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА ОРГАНИ
Р. Крумова-Пешева, Л. Спасов и В. Михайлова
Университетска болница „Лозенец” – София

Резюме: Трансплантацията на органи е сравнително нова медицинска практика в България. Тя е единствен шанс за излекуване и продължаване на живота за голям брой пациенти. Присаждането на черен дроб и бъбрек през последните години е една от важните насоки в работата на медицинския персонал в Университетска болница “Лозенец”. Психологичната работа играе важна роля във всички етапи на медицинската процедура по трансплантацията. Тя се изразява в психологична оценка и психологично консултиране в предтрансплантационния период и психотерапевтична работа в следтрансплантационния период. Авторите си поставят за цел да представят специфичните трудности и психотравматични моменти, през които преминават пациентите, очакващи трансплантация, и с трансплантиран орган.

Ключови думи: трансплантация, психотерапия

3/2013

ТЕСТВАНЕ И ПРЕМЕДИКАЦИЯ НА ПОДБРАНИ ПАЦИЕНТИ С АЛЕРГИИ
ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕ С ЙОДНИ КОНТРАСТНИ ВЕЩЕСТВА

Л. Терзиев, В. Цветкова-Вичева, М. Ненова и Хр. Дарданова
Отделение „Алергология” , УМБАЛ „д-р Г. Странски” – Плевен

Резюме: Докладвани са 71 пациенти, подлежащи на контрастно изследване с йонни йод-съдържащи вещества, разделени в две групи: I, включваща 51 подбрани пациенти, с анамнеза за медикаментозна алергия, и II група от 20 пациенти без подобна анамнеза, използвани като контроли. На всички пациенти е направена кожно-скарификационна проба с контрастното вещество, отчетена на 20-ата минута. Шест пациенти (11.8%) от първата група и един (5%) от контролите са дали положителни резултати. Те са изключени от изследването и са предложени алтернативни методи за изследване. На останалите е проведена премедикация между един и три дни преди изследването, включваща комбинирано приложение на кортикостероиден препарат и Н-1 антихистаминов блокер. Нито един от тези пациенти не е развил странична реакция към използваното йонно йод-съдържащо контрастно вещество. Считаме, че подробната анамнеза за налични рискови фактори за развитие на странични реакции към контрастните вещества и предварителното тестване на пациентите с контрастното вещество ще позволят изключването на застрашените, а премедикацията със стериоди и Н-1 антихистаминови препарати ще намали до минимум възможното развитие на странични реакции.

Ключови думи: йодни контрастни вещества, тестване, премедикация
Адрес за кореспонденция: д-р Людмил Терзиев, дм, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски“ № 1, 5800 Плевен, е-mail: luterzi@mail.bg

ФЛУОРЕСЦЕНТНА СПЕКТРОСКОПИЯ ПРИ ДИАГНОСТИКА НА СПИНОЦЕЛУЛАРНИ КАРЦИНОМИ НА КОЖАТА
Е. Павлова1, П. Троянова2 и Е. Борисова3
1МДЦ „ Царица Йоанна – ИСУЛ”,
2УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ”,
3Институт по електроника – БАН

Резюме: Флуоресцентната спектроскопия е модерен диагностичен метод, който се основава на флуоресценцията – свойството на веществата и тъканите да излъчват светлина при възбуждането им със светлинни кванти. Поради променения метаболизъм на туморните клетки и специфичните концентрации на някои вещества в тях флуоресцентните им спектри се различават значително от тези на здравата тъкан. Целта на проучването е да се анализират възможностите за приложение на автофлуоресцентната спектроскопия за диагностика на спиноцелуларните кожни карциноми (СЦК). Нас­тоящото проучване обхваща 37 случая със спиноцелуларни карциоми, при които е проведено спектрално измерване и са определени флуоресцентните спектри. Сравнени са измерените показатели, характеризиращи спектрите на здравата кожа, СЦК и базоцелуларните карциоми (БЦК). Анализът на флуоресцентните спектри не намира промени във формата, а в интензитета на флуоресцентния сигнал на СЦК спрямо здравата кожа и спрямо БЦК. СЦК, независимо от степента на диференциация, се характеризират с флуоресценция с висок интензитет и със зелена светлина. При тези тумори се наблюдава висок интензитет на флуоресцентния сигнал, дори по-висок от този на околната здрава кожа. Получените резултати показват, че съществува статистически значима корелация между немеланомните кожни карциноми и особеностите на флуоресцентните им спектри, както и сигнификантна разлика между спектралните особености на СЦК, БЦК и здравата кожа. Следователно флуоресцентната спектроскопия може да се използва за диагностика на СЦК, както и за разграничаването им от БЦК.

Ключови думи: флуоресцентна спектроскопия, флуоресцентен спектър, спиноцелуларен карцином, базоцелуларен карцином
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Петранка Троянова, УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ” , ул. „Бяло море” № 8, 1527 София, тел.: 0888 876 482, факс: 9432144

ДИАГНОСТИЧНА СТОЙНОСТ НА СЕРУМНИЯ ЕСР КАТО МАРКЕР ЗА АЛЕРГИЧНО ВЪЗПАЛЕНИЕ
ПРИ ДЕЦА С РЕСПИРАТОРНИ АЛЕРГОЗИ

А. Спасова
СБАЛББ „Света София“

Резюме: Ранната диагностика и лечение на децата с алергичен ринит (AР) са от значение при осигуряване на по-високо качество на живот и спиране на прогресията до астма. Това изследване има за цел да се оцени ефективността на определянето на серумните нива на ECP при деца с респираторни алергии. В нашето изследване 50 пациенти с клинична картина на алергичен ринит са разпределени в следните три групи: група 1 – деца с алергичен ринит (n = 15, 30%), група 2 – деца с неалергичен ринит (n = 12, 24%) и група 3 – неалергичен ринит с еозинофилия синдром (n = 23, 46%). При всеки пациент е изследван ЕСР в серум, кожно-алергични проби, еозинофилия в назален секрет и общ IgE. Серумните нива на ECP бяха измерени чрез имунна методика (Pharmacia CAP). При пациентите с астма и ринит има по-високи стойности на общ IgE спрямо тези само с алергичен ринит. Няма статистически значима разлика в нивата на ECP между трите групи, въпреки че средната концентрация на ECP е по-висока при астматиците с алергичен ринит. Установихме, че степента на алергичното възпаление при алергичния ринит с астма може да повлияе на серумните нива на ECP.

Ключови думи: алергичен ринит при деца, бронхиална астма при деца, бронхиална хиперреактивност, бронхоспазъм
Адрес за кореспонденция: Д-р А. Спасова, СБАЛББ „Света София“, бул. "Акад. Ив. Гешов" 17, 1431 София

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЧЕРНОДРОБНИТЕ ХЕМАНГИОМИ
А. Тасева и В. Тасев
Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия,
УМБАЛ “Александровска” – София,
Медицински университет – София


Резюме: Хемангиомите са най-честите доброкачествени тумори на черния дроб. Все по-честото им идентифициране с усъвършенстващите се образни методи за изследване постави с нова актуалност въпроса за поведението към тях. Липсата на ясни критерии за оценка на патологичния процес затруднява решението “какво да се прави”. След като анализирахме опита си, си поставихме за цел да изработим и предложим на вниманието на хирургичната аудитория критерии за клинико-анатомична класификация, които да спомогнат в решението за поведението към хемангиомите на черния дроб. Анализът и изводите, които направихме, са въз основа на опита на Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия на УМБАЛ “Александровска“ – София – 101 оперирани болни за периода 01.01.1995–20.03.2013 г., както и данни от литературата. Предложени са критерии със съответна индексация, групирани в класификационна схема. Предложената класификация считаме, че дава възможност за систематизиране на клиничните случаи и има пряко отношение при формирането на актуални показания за поведение към хемангиомите – изчаквателно (под наблюдение) или хирургично лечение.

Ключови думи : хемангиом , черен дроб , класификация
Адрес за кореспонденция: Д-р А. Тасева, Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ “Александровска”, бул. "Пенчо Славейков" 52, 1431, София, тел.: 02 9230 262, e-mail: annataseva85@gmail.com

KЛЕТКИ, ИЗОЛИРАНИ И КУЛТИВИРАНИ ОТ ГЛИОБЛАСТОМА МУЛТИФОРМЕ,
ИМАТ ПРИЛИКИ С МЕЗЕНХИМНИ СТВОЛОВИ КЛЕТКИ

К. Тумангелова-Юзеир1, Е. Найденов3, Е. Иванова-Тодорова1, Ц. Младенова1, С. Начев4,
М. Мурджева2 и Д. Кюркчиев1

1МДЛ по клинична лаборатория и имунология,УМБАЛ „Св. Иван Рилски“,
Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ – София
2Секция по молекулярна имунология, ИБИР, БАН
3Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, Катедра по неврохирургия, МУ – София
4Лаборатория по клинична патология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, Катедра по неврохирургия, МУ – София


Резюме: Глиобластома мултиформе е най-често срещаният и най-агресивен мозъчен тумор, като средната преживяемост при това заболяване е 9-12 месеца. Съвременните изследвания показват, че туморът вероятно произхожда от популации на неврални стволови клетки, които са генетично увредени по начин, който ги трансформира в туморни стволови клетки. Тези клетки, наред с другите си свойства, могат да потискат имунната система. Мезенхимните стволови клетки са фибробластоподобни, мултипотентни и имат способност да се самообновяват и да се диференцират в мезодермални клетъчни линии. Известно е също така, че те имат имуносупресивен ефект, като действат както пряко върху ефекторните клетки, така и индиректно – върху клетки, регулатори на имунния отговор. При използването на методи на клетъчно култивиране, флоуцитометрия и ELISA нашите резултати показаха сходства между клетъчна култура от мултиплен глиобластом и мезенхимни стволвови клетки по отношение на експресия на маркери и секреция на цитокини, от което може да се предполага и подобие в механизмите на супресия на иунната система.

Ключови думи: глиобластома мултиформе, имунна регулация, мезенхимни стволови клетки, неврални стволови клетки, туморни стволови клетки
Адрес за кореспонденция: Калина Тумангелова-Юзеир, МДЛ по клинична лаборатория и имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, бул.”Акад. Иван Гешов” 15, 1431 София, тел.: +359 2 8527046, e-mail: kullhem000@gmail.com

ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека