За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Оригинални статии 2012

АРХИВ

 

1/2012

КОМПЛЕКСНА РЕХАБИЛИТАЦИОННА ПРОГРАМА ПРИ ПАЦИЕНТИ С УСЛОЖНЕНИЕ РАМО-РЪКА СИНДРОМ
СЛЕД ФРАКТУРА НА ДИСТАЛНИЯ РАДИУС

А. Мирчева и Б. Десева
Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен
Резюме: Целта е да проведем, проследим и отчетем възстановяването на обема на движение в раменната става при пациенти, развили усложнение рамо-ръка синдром след фрактура на дисталния радиус. В проучване бяха включени 22-ма пациенти с усложнение рамо-ръка синдром след фрактура на дисталния радиус. На всички пациенти са направени измервания и тестове, отразени в индивидуален фиш. Рехабилитационната програма включва: подводна гимнастика – локална вана (предмишница, китка и пръсти), кинезитерапия (за целия горен крайник), криотерапия (за раменната става), трудотерапия, нискочестотно импулсно магнитно поле, интерферентни токове, фонофореза – ежедневно, 10 процедури на рехабилитационен курс. Резултатите от направената гониометрия на раменната става показаха статистически потвърдено значимо подобрение в края на рехабилитационния процес, но възстановяването при пациентите с усложнение изисква по-продължителен период и повече рехабилитационни курсове.
Ключови думи: рехабилитация, рамо-ръка синдром, гониометрия, fractura radii distalis
Адрес за кореспонденция: Гл. ас. д-р Аница Мирчева, Катедра „Физикална медицина, рехабилитация, ерготерапия и спорт”, Медицински университет, бул. „Георги Кочев” 8А, 5800 Плевен, тел.: 064/ 886-197; 0888 75 61 50, е-mail: hrabri_doc@abv.bg 

ВЛИЯНИЕ НА ПРЕВЕНЦИЯТА И ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО
НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В СОФИЯ И БЪЛГАРИЯ

Б. Халова1, П. Георгиев2 и Й. Митова2
1Столична РЗИ – София
2Катедра по епидемиология, МУ – София

Резюме: Факторите, които оказват влияние върху силата и продължителността на епидемичния процес, зависят пряко от възможността за активна намеса от страна на човека за елиминация и ерадикация на заразните заболявания. Анализът на динамиката на разпространение и на възможностите за превенция и контрол на инфекциозните болести в разглежданите два региона – София и останалата част от България, е в подкрепа на основната и определяща роля на социалния фактор, който може успешно да се направлява при добра правителствена политика на разбиране, съгласие и опазване на здравето на населението.
Ключови думи: имунопрофилактика, имуномодулатори, социален фактор, природна огнищност, епизиотичен процес
Адрес за кореспонденция: Й. Митова, Катедра по епидемиология, МУ – София, СБАЛАГ „Майчин дом”, ул. „Здраве” № 2, 1431 – София, тел.: 9523844

МОРБИЛИ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН (2000-2010 г.) – ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ И КЛИНИЧНИ АСПЕКТИ
М. Карчева и Г. Ганчева
Катедра „Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина”,
МУ – Плевен

Резюме: Морбили е остро инфекциозно заболяване с висока контагиозност. В България специфичната имунопрофилактика доведе до прекъсване на епидемичния процес за периода 2000-2006 г. Въпреки това през 2009-2010 г. възникна епидемия от морбили, аналогично на повишената заболяемост в други европейски страни. Целта на проучването е да се представят епидемиологични и клинични аспекти на морбилната инфекция в област Плевен за периода 2000-2010 г. Използвани са данни от отчети и анализи на РЗИ – Плевен, и клинико-лабораторни данни за хоспитализираните болни в Клиниката по инфекциозни болести, УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен, от предходни наши проучвания. Най-висока заболяемост е регистрирана през 2010 г. – 162,43 на 100 000 население. Заболяват лица от всички възрастови групи, като най-висока е заболяемостта до 1-годишна възраст – 3506,7. Етническата принадлежност е предимно ромска (95%). Наблюдава се зимно-пролетна сезонност с пик през април. Еднакво са засегнати и двата пола в съотношение 1,02 : 1,00. Клинико-лабораторните проучвания на хоспитализираните 455 болни са фокусирани върху крайните възрастови групи (до 1 и над 20 години) и показват наличие на токсиинфекциозен, катарален и кожнообривен синдром. Наблюдавани са два случая с морбилозен енцефалит и два – с остра дихателна недостатъчност (ОДН). Всички са с благоприятен изход. Временното снижение на заболяемостта и прекъсването на епидемичния процес водят до натрупване на възприемчиво население и епидемичен подем през 2010 г. През последните години са засегнати всички възрастови групи. Заболяването не е променило клиничната си картина.
Ключови думи: морбили, епидемичен процес, клинично протичане
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Карчева, дм, Сектор „Епидемиология, паразитология и тропическа медицина“, МУ, ул. “Св. Кл. Охридски“ 1, 5800 Плевен, e-mail: milena_karcheva@abv.bg

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АКРИЛАМИД В КАФЕ И КАФЕЕНИ ПРОДУКТИ
В. Л. Христова-Багдасарян, Ж. А. Тишкова и Т. М. Врабчева
Национален център по обществено здраве и анализи – София
Резюме: Акриламидът (AA) е определен от International Agency for Research on Cancer (IARC, 1994) [17] като вероятен канцероген за хора (група 2A). Източник на акриламид в храните е реакцията между аспарагин и захари или реактивни карбонили, която протича при процесите на пържене или печене. Поради големия брой термични обработки кафето е потенциален източник на акриламид. В зависимост от възрастта на населението, хранителните навици и предпочитания начин на обработка приносът към експозицията на акриламид чрез кафе може да достигне близо 40%. Разработен е количествен GC-MS метод с твърдофазова екстракция и дериватизация за определяне съдържанието на АА в кафе, кафе-заместители и какао. Линейният диапазон е в концентрационни граници от 100 до 5000 µg/kg. Границата на откриване (LOD) за съдържание на АА е 40 µg/kg, a границата на количествено определяне (LOQ) – 100 µg/kg. Аналитичният добив варира от 68 до 86%, а относителното стандартно отклонение (RSD) е между 4.5 и 12,5% в зависимост от матрицата. Въведена е допълнителна стъпка в пробоподготвката – двустъпална твърдофазова екстракционна процедура. Елиминирано е остатъчното оцветяване на екстракта, дължащо се на матрицата, подобрено е съотношението сигнал/шум, ефективно са отстранени пречещите компоненти. Разработеният метод е приложен за анализ на проби от общо 22 вида кафе, кафе-заместители и какао, като съдържание на АА се установи в 59% от изследваните проби. Съдържанието на акриламид в кафето варира от < 100 μg/kg до 486 μg/kg, в кафе-заместителите – от < 100 μg/kg до 887 μg/kg, а в какао – от < 100 μg/kg до 422 μg/kg. Получените резултати за съдържание на акриламид в кафеените продукти до голяма степен съответстват на представените в Европейската комисия от други страни – членки на ЕС.
Ключови думи: акриламид, кафе, кафеени продукти, замърсители, GC/MS метод, твърдофазова екстракция
Адрес за кореспонденция: Гл.ас. инж. Валентина Багдасарян, дб, Отдел „Материали за контакт с храни”, Национален център по общественото здраве и анализи, бул. “Акад. Иван Гешов” 15, 1431 София, тел.: +359 2 8056375; +359 2 8056323, GSM: 0898 56 42 85, e-mail: v.hristova@ncpha.government.bg

ЕЛЕКТРОННОМИКРОСКОПСКИ ПРОМЕНИ В ЧЕРНИЯ ДРОБ НА БЕЛИ ПЛЪХОВЕ ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СОК
ОТ ЧЕРНОПЛОДНА АРОНИЯ В УСЛОВИЯТА НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ДИЕТИЛНИТРОЗАМИНОВА ТУМОРОГЕНЕЗА

В. Атанасова1, Н. Дончев2 и П. Гацева1
1Катедра по хигиена, екология и епидемиология, Факултет по обществено здраве,
Медицински университет – Пловдив
2Патохистологична лаборатория на бивш НЦХМЕХ – София

Резюме: Проведен е 6-месечен опит in vivo с бели мъжки плъхове порода “Вистар” за оценка въздействието на сок от черноплодна арония (black chokeberry – Aronia Melanocarpa Elliot) върху образуването на тумори под влияние на диетилнитрозамин (ДEНA). В експеримента е използван модифициран от Дончев и Боров, 1995 г., модел на ДEНA туморогенеза. Опитната група е третирана с ДEНA и сок от арония, подаван перорално в продължение на 6 месеца, заедно с питейната вода. Установено е, че 96% от всички тумори се локализират в черния дроб. Електронномикроскопски са изследвани късчета от точно кодирани участъци на черните дробове на животните от опитната и контролните групи. Резултатите от изследването показват, че ултраструктурните промени в хепатоцитите са по-силно изразени при ДEНA контролната група в сравнение с опитната, третирана с ДЕНА и сок от арония. Наблюдаваната хиперплазия на гладкия ендоплазмен ретикулум (ГЕР) е израз на регенераторни процеси в чернодробните клетки. В заключение, наблюдаваните промени под влиянието на арониевия сок се свързват с адаптационни и регенераторни процеси в хепатоцитите. Резултатите от ултраструктурните изследвания показват, че изследваният сок от арония би могъл да причини апоптоза на туморните клетки при приложения модел на експериментална ДЕНА индуцирана канцерогенеза.
Ключови думи: диетилнитрозамин (ДЕНА), електронна микроскопия, сок от черноплодна арония, плъхове
Адрес за кореспонденция: Д-р Виктория Атанасова MD, главен асистент, Катедра “Хигиена, екология и епидемиология”, Медицински Университет, бул.”Васил Априлов” № 15-A, 4002 Пловдив, служ. тел.: (032) 602-543, e-mail: victoria321@ abv.bg

ДВАНАДЕСЕТГОДИШЕН ОПИТ В ХИРУРГИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ИНСУЛИНОМ НА ПАНКРЕАСА
П. Токов, Е. Живков, Л. Симонова, Н. Попадийн, В. Попов, Т. Франгов и В. Димитрова
Клиника по обща, чернодробна и панкреатична хирургия, МБАЛ „Александровска”, МУ – София
Резюме: Инсулиномът е най-честата ендокринна неоплазия на панкреаса. По-често се среща при жени. Локализацията е предимно в опашката на панкреаса, по-рядко – в тялото, и най-рядко – в главата. Клиниката е разнообразна. Включва сприхавост, забравяне, объркване, загуба на съзнание, нервност, изпотяване, тахикардия, наддаване на тегло. Известна е и триадата на Whipple. Диагнозата се поставя средно 1,5-3 години след появата на оплакванията. Класиката е установяване на тумора с КАТ и ЯМР. Основното лечение е хирургично. Целта на проучването ни е да резюмира световния опит в диагнос­тиката и лечението на инулинома и да го съпостави с нашия, който се анализира ретроспективно. За периода 1997-2008 г. в Клиниката по обща, чернодробна и панкреатична хирургия към УМБАЛ „Александровска”, МУ – София, са оперирани 12 пациенти с инсулином, доказан на следоперативната хистология. Извършените оперативни интервенции са дистална резекция на панкреаса в 8 случая (67%), като в 4 от случаите е извършена насляпо, т.е. без предходна образна верификация, въпреки проведените КАТ или ЯМР, и без установяване на лезията в интраоперативната находка. Извършени са още 1 (8,5%) резекция на тялото на панкреаса, 1 дуоденохемипанкреатекомия (8,5%) и 2 енуклеации на туморни лезии (17%). Направени са изводи на базата на нашия клиничен опит и данните от литературата.
Ключови думи: инсулином на панкреаса, дистална резекция, ендокринна неоплазия
Адрес за кореспонденция: Доц. П. Токов, Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ „Алексанровска”, ул. “Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел.: 0888 67-50-10, e-mail: george25mh@hotmail.com

ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ УСЛОЖНЕНИ ФОРМИ НА ДИВЕРТИКУЛОЗА НА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ
Е. Арабаджиева, С. Бонев, П. Токов и В. Димитрова
Клиника по обща и чернодробно-жлъчна и панкреатична хирургия,
УМБАЛ „Александровска” – София

Резюме: Дивертикулозата е едно от най-често срещаните заболявания на гастроинтестиналния тракт в западните страни. Само около 10-25% от хората с дивертикулоза развиват клинична симптоматика и едва при 20% се проявяват състояния, налагащи оперативно лечение. Целта е да се анализират възможностите за оперативно лечение при усложнените форми на дивертикулоза на гастроинтестиналния тракт и да се определи най-подходящият хирургичен подход с оглед стадия на заболяването и типа на развитото усложнение. В Клиниката по обща и чернодробно-жлъчна и панкреатична хирургия към УМБАЛ „Александровска” – София, се проведе ретроспективно проучване, обхващащо периода 2009 г. – 03.2012 г., включващо 150 случая на диагностицирана дивертикулоза на различни отдели на гастроинтестиналния тракт. От тях са оперирани 17 пациенти поради усложнени форми: перфорация и дифузен перитонит (7), интраабдоминален абсцес в резултат на покрита перфорация на дивертикул (2), смущения в пасажа (6), кървене (1) и възпаление на мекелов дивертикул (1). Статистически анализ на събрания материал се осъществи с помощта на SPSS-19 по отношение на локализацията на процеса, вида на усложнението, стадирането по Hinchey, типа на хирургичното лечение и проявените усложнения следоперативно. От оперираните 17 болни по повод усложнен дивертикулит 11 са жени (64,71%), а 6 – мъже (35,29%), на възраст между 26 и 84 години. Извършени са 4 резекции на тънкото черво, 3 резекции по Хартман, 2 десни и 5 леви хемиколектомии. Резекция на сигма е предприета при двама болни, а при други двама е осъществена сутура с проксимална дебарсираща стомия. Инсуфициенции на първично извършените анастомози не са наблюдавани. Релапаротомии са извършени при двама болни поради дехисценция на раната при единия и формиране на междугънъчни абсцеси при другия. Усложнения от страна на раната са наблюдавани при 1 пациент (5,88%). Ранната следоперативна смъртност е 11,76% (2 болни). Хирургичното лечение на усложнената дивертикулоза, особено при развитие на перитонит, остава предизвикателство не само поради високия процент на следоперативните усложнения и леталитета, но и поради стремежа за дългосрочно подобряване качеството на живот на пациентите. През последните години все повече навлиза едноетапната операция с резекция и едномоментната анастомоза със или без протектираща стома като алтернатива на операцията по Хартман. Все още обаче няма ясно дефинирани критерии, както и статистически базирани алгоритми, определящи най-правилния избор на хирургично лечение.
Ключови думи: усложнена дивертикулоза, перфорация на дивертикул, кървене, резекция по Хартман, резекция с първична анастомоза
Адрес за кореспонденция: Доц. П. Токов, Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ „Алексанровска”, ул. “Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел.: 0888 67-50-10, e-mail: george25mh@hotmail.com

2/2012

ДИНАМИКА НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НОЗОКОМИАЛНИТЕ ИНФЕКЦИИ ПРИ НОВОРОДЕНИ ДЕЦА
ПРЕЗ ПЕРИОДА 2010-2011 г.

А. Гладилова¹ и Н. Рибарова²
¹Университетска национална кардиологична болница – София
Катедра по епидемиология, МУ – София

Резюме: В зависимост от честотата на възникване на нозокомиалните инфекции, тежестта на протичането им и често пъти нежеланата прогноза при новородените, неонатологичните отделения се определят като “рискови болнични отделения” по отношение на тази патология. Нозокомиалните инфекции в тези отделения представляват 4,93% от цялата болнична патология. Ежегодно около 2% от новородените развиват нозокомиална инфекция (съгласно официалната регистрация) и 1/3 от тях получават антибиотична терапия с нарастваща тенденция на този показател през последните години. Етиологичната структура на нозокомиалните инфекции се характеризира с циркулация предимно на условно патогенните микроорганизми. Нозологичната структура е със сравнително по-ограничено разнообразие на клинични форми, доминирани от инфекции на сетивните органи, на респираторния и чревния тракт и бактериалния сепсис.
Ключови думи: нозокомиална инфекция, новородени деца, неонатологични отделения, разпространение, етиологична структура, клинични форми
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Нели Рибарова, дм, Катедра по епидемиология, МУ – София, GSM: 0889 735 127, e-mail: nribarova@abv.bg

СРАВНИТЕЛНО ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ТИПИЗИРАНЕ НА ЩАМОВЕ STREPTOCOCCUS PYOGENES, ИЗОЛИРАНИ ОТ ДЕЦА С ОСТРИ
ТОНЗИЛОФАРИНГИТИ

Т. Петкова1, С. Пачкова2 и А. Дечева3
1Катедра по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина,
Медицински университет – Плевен
2Катедра по микробиология, вирусология и медицинска генетика, Медицински университет – Плевен
3НРЛ по стрептококи и дифтерия, НЦЗПБ – София

Резюме: Направено е сравнително епидемиологично типизиране на щамове Streptococcus pyogenes (GAS), изолирани от деца с остри тонзилофарингити. Проспективното проучване е осъществено през периода октомври 2010октомври 2011 г. в град Плевен. Изследвани са 726 деца със спорадични форми на тонзилофарингит и 339 деца, принадлежащи към организирани колективи. Груповата принадлежност по Lancefield на изолираните в чиста култура стрептококи е определена с помощта на латекс-аглутинационен тест (Slidex Strepto Plus, Bio Merieux, France). На изолираните GAS е извършена идентификация на М- и Т-серотип и е изпитана продукцията на serum opacity factor (SOF) по общоприетите методи. Резултатите показваха доминиране на GAS и незначителната роля на групи С и G стрептококи в етиологията на острите тонзилофарингити. Изследването на 66 (9.09%) щама GAS, изолирани от деца със спорадични тонзилофарингити, установи циркулация на шестнадесет М-серотипа, с доминиране на М25, М6 и М12. Извършеното епидемиологично типизиране на 85 (25.07%) щама GAS, изолирани от деца, принадлежащи към организирани колективи, показа, че заболяванията са предизвикани от четири М-серотипа, с водещ М14. Епидемиологичното типизиране потвърди хипотезата, че в колективи основната част от заболяванията са причинени от ограничен брой М-серотипове. Методът на типизиране дава възможност за определяне на вероятния източник на инфекция, както и на циркулацията на основни вирулентни щамове в региона.
Ключови думи: група А стрептококи (GAS, Streptococcus pyogenes), М-серотип
Адрес за кореспонденция: Д-р Таня Петкова, гл. ас., Катедра по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет , Ул. “Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, GSM: 0885 33 87 74, e-mail: tanja_1973@abv.bg
ОСОБЕНОСТИ НА ГРИПНИТЕ ЕПИДЕМИИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ
ДВА СЕЗОНА ОТ ПОСТПАНДЕМИЧНИЯ ПЕРИОД

Н. Корсун1, Р. Коцева1, А. Теодосиева1, А. Курчатова2, П. Генова-Калу1 и М. Кожухарова2
1Отдел „Вирусология”, Национална референтна лаборатория “Грип и ОРЗ” -- София
2Отдел “Епидемиология и надзор на заразните болести”, НЦЗПБ – София

Резюме: Целта на проучването е да се извърши сравнителен анализ на грипните епидемии в България през сезони 2010/2011 г. и 2011/2012 г. с характеризиране на циркулиралите грипни вируси. През периода октомври 2010-април 2011 г. за грипни вируси бяха изследвани 818 назофарингеални смива от пациенти с грипоподобно заболяване от различни региони на страната, а през периода октомври 2011-април 2012 г. – 578. За доказване и типиране/субтипиране на грипните вируси бяха използвани Real Time RT-PCR китове със специфични праймери и сонди, получени от CDC Atlanta, USA. Изолацията на грипни вируси бе извършвана в кокоши ембриони и в клетъчната култура MDCK-SIAT. Антигенното характеризиране на изолатите бе провеждано с метода РЗХА. Чувствителността на вирусите към невраминидазните инхибитори Oseltamivir и Zanamivir бе определяна чрез фенотипен метод с флуоресцентен субстрат MUNANA. Секвенирани бяха гените на хемаглутинина и невраминидазата на два изолата от пандемичния вирус А(Н1N1)2009. Данните за заболяемостта от грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ) през сезони 2010/2011 г. и 2011/2012 г. са получени от интернет базираната информационна система за сентинелен надзор на тези инфекции в България. През първия грипен постпандемичен сезон бе установена коциркулация на вируси от пандемичния субтип А(Н1N1)2009 и тип В, докато през втория сезон доминираха вирусите от субтип А(Н3N2). Установени бяха различия в динамиката, интензитета и възрастовата структура на заболелите от грип и ОРЗ през двата сезона. Клиничната активност на грипа през първия сезон беше по-висока. През сезон 2010/2011 при случаи на пневмония се доказваше по-често пандемичният вирус, докато при случаи на невроинфекции – вирусите от тип В (p < 0,05). Грипните вируси от пандемичния субтип А(Н1N1)2009 се култивираха сравнително добре в кокоши ембриони и се доказваха чрез хемаглутинация с птичи еритроцити, докато изолацията на вирусите от субтип А(Н3N2) беше успешна само в клетъчната култура MDCK-SIAT, а доказването им – чрез морскосвински еритроцити. Всички изследвани пандемични вируси А(Н1N1) 2009 бяха чувствителни към антивирусните препарати Oseltamivir и Zanamivir. Секвенционният анализ на гените на хемаглутинина и невраминидазата на два изолата от пандемичния вирус А(Н1N1)2009 показа наличие на 9 и 4 аминокиселинни промени, съответно, в сравнение с ваксиналния вирус A/California/7/2009. Националната лаборатория “Грип и ОРЗ” успешно разшифрова циркулацията на грипните вируси през първите два грипни сезона от постпандемичния период. Установени бяха различия в биологичните свойства, епидемиологията и клиничната активност на грипните вируси, отговорни за две последователни грипни епидемии в България. Нашите вирусологични и епидемиологични данни допълваха информацията за разпространението на грипните вируси в Европа.
Ключови думи: пандемичен грипен вирус А(Н1N1)2009, грипен вирус А(Н3N2), постпандемичен период, резистентност
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Нели Корсун, Национална референтна лаборатория “Грип и ОРЗ”, Отдел “Вирусология”, Национален център по заразни и паразитни болести, бул.”Ген. Столетов” 44А, 1233 София, тел.: +359 2 931 81 32, e-mail: neli_korsun@abv.bg

ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ДИНАМИКАТА НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
И ЕПИДЕМИОЛОГИЧНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НОЗОКОМИАЛНИТЕ
ИНФЕКЦИИ В ДЕТСКИТЕ ОТДЕЛЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2000-2011 г.

А. Гладилова1 и Н. Рибарова2
1Университетска национална кардиологична болница – София
2Катедра по епидемиология, МУ – София

Резюме: Детските отделения са едни от рисковите болнични отделения по отношение на нозокомиалните инфекции (НИ). През последните години нозокомиалната патология в детските отделения заема 21,60% от общия брой НИ в болниците на страната. Относителният дял на НИ, възникнали при хоспитализираните деца, е средно 3,03%. От регистрираните средногодишно 4344 болни с НИ, 2/3 остават етиологично недоказани и неизследвани. Ежегодно близо 3/4 (72,78%) от хоспитализираните деца са лекувани с антибиотици. Етиологичната структура на НИ при децата се характеризира с циркулация предимно на условно патогенни микроорганизми – Klebsiella sрр., Staphylococcus spp., Е. сoli и др. Доминиращи клинични форми на НИ са: инфекции на респираторната система, бактериален сепсис, чревни инфекции и др.
Ключови думи: нозокомиални инфекции (НИ), детски отделения, динамика на разпространение, етиологична структура, клинични форми
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Нели Рибарова, дм, Катедра по епидемиология, МУ – София, GSM: 0889 735 127, e-mail: nribarova@abv.bg

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА КРЪВНИТЕ ГРУПИ ОТ СИСТЕМАТА АВО
ПРИ ИМУНОХЕМАТОЛОГИЧНАТА ДИАГНОСТИКА ВЪВ ВМА

Р. Попов1, Н. Петров2 и В. Васева2
1Център по трансфузионна хематология, ВМА – София
2Катедра “Анестезиология и интензивно лечение”, ВМА – София

Резюме: От клинична гледна точка АВО системата е най-важната кръвногрупова антигенна система, а системата Rh е една от най-сложните изосерологични системи. Проучването е извършено с цел да се определи разпространението на кръвните групи от системата АВО, честотата на А1, А2 и Rh(D) антигените при пациенти и донори на цяла кръв от Военномедицинска академия (ВМА). Изследвани са общо 21 568 кръвни проби, от които 11 168 на пациенти и 10 400 кръвни проби от донори на цяла кръв. Разпространението на кръвните групи е направено и по Rh(D) антиген и е определена честотата на А1 и А2 подгрупите. Честота на кръвните групи от системата АВО е определена на: А – 43,2%, В – 16,11%, О – 32,6%, и АВ – 8,1%. Установената честота на разпространение на Rh(D) антигена e 86,8%. Разпространението на А1 и А2 подгрупите е 90,2% и 9,8%. Получените резултати подкрепят и допълват съществуващите по-ранни научни познания за разпространението на антигените от АВО системата сред българската популация.
 Ключови думи: кръвни групи, кръвногрупова система АВО
Адрес за кореспонденция: Д-р Румен Попов, Център по трансфузионна хематология, Военномедицинска академия,
бул. “Георги Софийски” № 3, 1606 София, тел.: 02/922-55-06, e-mail: rumenpopov2002@yahoo.com

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УЛТРАВИОЛЕТОВИ (UV) ФИЛТРИ В СЛЪНЦЕЗАЩИТНИ КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ
В. Христова-Багдасарян, Ж. Тишкова и И. Топалова
 Национален център по общественото здраве и анализи към МЗ -- София, България
Резюме: В козметичните продукти, предлагани за продължително излагане на слънце, с цел максимална защита на кожата, и в продуктите за ежедневна масова употреба производителите започнаха да влагат различни UV филтри за съчетана защита от UVВ и UVА лъчи – химични и физични (по 2 и повече). Съдържанието на UV филтри в козметичните продукти е строго регламентирано както в европейското законодателство (DIR.76/768/EEC и нейните изменения и допълнения), така и в българското, хармонизирано с европейското законодателство – Наредба № 36 на МЗ от 2005 г. “за изискванията към козметичните продукти” и нейните изменения и допълнения. За всички разрешени за козметичните продукти UV филтри има посочени максимално допустими концентрации. При това, възниква необходимостта от строг контрол за спазване на тези норми. От друга страна, недостатъчната концентрация на UV филтри за постигане на обявената върху етикета защита довежда до неблагоприятни ефекти от въздействието на UV лъчи. Целта на проучването е да се докаже фактическото съдържание на обявените от производителя UV филтри в 10 различни козметични продукта и тяхното съответствие с максимално дoпустимите нива в законодателството и съответствието с рецептурното съдържание, като се анализират получените резултати и се посочат препоръки за коригиращи действия. Проучването е проведено с 10 български слънцезащитни козметични продукта, с обявена и с необявена от производителя слънчева защита, на шест български производители. Използвани са високочувствителни и точни валидирани методи с високоефективна течна хроматография, както и комплексометричен и тегловен метод. Извършени са общо 41 изпитвания на седем UV филтръра в 10-те козметични продукта. Съвпадение на данните от изпитванията с данните, обявени от производителите, има при 5 (12,20%) от изпитванията. При 22 (53,66%) изпитвания намерените концентрации са под обявените в рецептурите, като при 19 (46,34%) от тях отклонението е в рамките на допустимия процент (-10%) от вложените количества, а при останалите 3 (7,32%) изпитвания отклоненията са по-големи от (– 11,11%) до (– 14,00%). При 14 (34,15%) от изпитванията намерените концентрации са по-високи от обявените в рецептурите, като тук отклоненията са в рамките на допустимия процент (+10%) от вложените количества при 12 (29,27%) от изпитванията и само при 2 (4,88%) изпитвания отклоненията са по-големи, съответно 12,50 и 14,30%. При 3 от изпитаните козметични продукти за един от UV филтрите се установяват концентрации, близки до максимално допустимите, а при други три от използваните UV филтри се установяват минимални отклонения над разрешените от законодателството концентрации. От проведеното проучване се доказа необходимостта от предварителни проучвания за фактическото наличие на UV филтрите, тяхната стабилност и съвместимост, от което зависи реалната защита от UVB и особено от UVА лъчи на козметичните продукти за продължително излагане на слънце, за недопускане на несъответствие с изискванията на българското законодателство и препоръката на ЕК от 2006 г. и на увреждания от UV радиация. За целта са подходящи високочувствителните и точни методи с високоефективна течна хроматография, както и комплексометричният и тегловеният метод.
Ключови думи: UVB и UVА лъчи, слънцезащитни козметични продукти, UV филтри
Адрес за кореспонденция: Валентина Христова-Багдасарян, Национален център по общественото здраве и анализи към МЗ, бул. “Иван Евст. Гешов” 15, 1431 София, България, е-mail: v.hristova@ncpha.government.bg

ПРОУЧВАНЕ И ОЦЕНКА НА ТОКСИЧНИТЕ УВРЕЖДАНИЯ
ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНО ЕКСПОНИРАНИ НА ОЛОВО И КАДМИЙ ЛИЦА

Св. Дерменджиев1, Зл. Стойнева2 и Т. Кунева2
1Медицински университет – Пловдив,
2Медицински университет – София

Резюме: Целта на проучването е да се проследи броят на хоспитализираните от Комбинат за цветни метали (КЦМ) лица, професионално експонирани на олово и кадмий, за период от пет години (2005-2009 г.) и да се оцени тежестта на уврежданията при тези пациенти чрез утвърдените в токсикологичната практика принципи и критерии. Обект на проучването са хоспитализираните в Клиниката по професионални заболявания (КПЗ) професионално експонирани на олово и кадмий пациенти от КЦМ АД. Установено е рязко намаление на експонираните работници и на хоспитализираните пациенти в КПЗ през последната година с достоверна корелация (p < 0.01). Степента и тежестта на обективизираните увреждания при пациентите, експонирани на олово и кадмий, за всяка година от проучвания период са предимно предклинични форми на въздействие с единични случаи на лека интоксикация. Необходимо е динамично наблюдение на професионално експонираните на олово и кадмий лица с цел биомониторинг на рискови контингенти и ранна диагностика.
Ключови думи: съвременна експозиция, олово, кадмий, отряване
Адрес за кореспонденция: Гл. ас. д-р Светлан Дерменджиев, дм, Секция по професионални заболявания и токсикология, Медицински университет, Бул. „Васил Априлов” 15 А, 4020 Пловдив, тел.: 032/602 488, е-mail: svetlan_d@yahoo.com

ПРОГНОСТИЧНИ ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ПРЕЖИВЯЕМОСТТА
СЛЕД ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ПАНКРЕАСА

С. Бонев, П. Токов, Е. Арабаджиева и В. Димитрова
Клиника по обща и чернодробно-жлъчна и панкреатична хирургия,
УМБАЛ „Александровска” – София

Резюме: Туморите на екзокринния панкреас са с изключително лоша прогноза, като 5-годишната преживяемост след диагностицирането им е под 5%. През последните 2 декади се забелязва значителен прогрес във възможностите за диагностика, лечение и палиация на пациентите с рак на панкреаса, въпреки че общата преживяемост на тези болни не е подобрена сигнификантно и дори във водещите клиники след радикална хирургия е под 30%. Целта на изследването е да се проучи опитът на Клиниката в лечението на рака на панкреаса, като се сравнява и с данните от световната литература, и въз основа на това да се определят прогностичните фактори, влияещи върху преживяемостта след радикално и палиативно хирургично лечение на тези пациенти. В Клиниката по обща и чернодробно-жлъчна и панкреатична хирургия към УМБАЛ „Александровска” – София, се проведе ретроспективно проучване, което обхваща периода 1999-2011 г. и включва 919 случая, подложени съответно на 270 радикални, 591 палиативни и 58 експлоративни намеси по повод рак на панкреаса. Клиникопатологичният материал се анализира чрез различни статистически методи с помощта на SPSS-19, за да се определи прогностичната значимост по отношение на преживяемостта на редица фактори: пол, възраст, тип на приложеното лечение, стадий на заболяването, предоперативни стойности на туморните маркери, наличие на болкова симптоматика предоперативно и наличие на усложнения в ранния следоперативен период. Факторите, корелиращи с по-ниска преживяемост, са невъзможността за извършване на радикална оперативна намеса и стадият на заболяването. Повишените стойности на туморните маркери, както и наличието на болков синдром предоперативно са свързани с по-лоша прогноза. При пациентите с рак на панкреаса единствено хирургичното лечение има адекватен лечебен потенциал. Прецизното стадиране и агресивната хирургична стратегия са свързани с повишаване на резектабилността, която е основният прогностичен фактор на преживяемостта.
Ключови думи: рак на панкреаса, радикални резекции, прогностични фактори, стадиране, преживяемост
Адрес за кореспонденция: д-р С. Бонев, Клиника по обща и чернодробно-жлъчна и панкреатична хирургия, УМБАЛ „Александровска” – София, бул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

МЕТОДИКА ЗА ПОДАВАНЕ НА ДАННИ КЪМ РЕГИСТЪРА НА МОМН
ЗА ЗАВЪРШИЛИТЕ СТУДЕНТИ НА МУ – СОФИЯ, С WEB ПРИЛОЖЕНИЕТО “ADMINRHE”

К. Митов и А. Савова
Катедра „Организация и икономика на фармацията“, Фармацевтичен факултет,
Медицински университет – София

Резюме: В статията се представя разработената методика за подаване на данни към регистъра на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) с web приложението “Adminrhe”. Методиката се основава на последователността на работа при подаване на данни към регистъра на МОМН и различията във възможните начини на това подаване, като изходни точки от университетите. Тя описва в логическа последователност 7 основни етапа на работа, съобразени с особеностите на информацията, която се изисква от web приложението “Adminrhe” и чието спазване намалява риска от грешки и подобрява ефикасността на работа на административния персонал. Методиката е въведена в практиката на Медицинския университет в София.
Ключови думи: студентски регистри, образование, дипломиране на студенти
Адрес за кореспонденция: Константин Митов, Катедра „Организация и икономика на фармацията“, Фармацевтичен факултет, Медицински университет – София, тел.: (02) 9236 508, е-mail: kmitov@pharmfac.net

 
ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека