За списанието| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Оригинални статии 2008

АРХИВ

ПРОПРОЛИФЕРАТИВНА РОЛЯ НА ПРОТЕИН КИНАЗА Сa И ПРОТЕИН КИНАЗА Сe
ЧРЕЗ ИНХИБИРАНЕ АКТИВНОСТТА НА ERK1/2 В ЧОВЕШКИ ЕПИДЕРМАЛНИ КЕРАТИНОЦИТИ

П. Иванова1, Н. Ишкитиев1, Г. Косекова1, И. Пуме2 и В. Митев1

1Катедра химия и биохимия, Медицински университет – София
2Клетъчна и тъканна лаборатория, URPHYM, Университет на Намюр (FUNDP), Белгия

Резюме: В наше предишно изследване установихме, че затишаването на ПКД1 (протеин киназа Д1) чрез използването на антисенс-олигонуклеотид и миРНК (малка инхибиторна РНК) инхибира кератиноцитната пролиферация в резултат от повишено ERK1/2 (extracellular signal-regulated kinase 1/2) фосфорилиране (активиране). Наблюдаваните ефекти бяха последвани от повишена експресия на ранните маркери на кератиноцитна диференциация – инволукрин и кератин 10. Получените резултати ни дадоха основание да предположим, че високата активност на ERK1/2 в човешки кератиноцити инициира тяхната диференциация, докато ниската ERK1/2 активност стимулира пролиферацията им. Целта на настоящото изследване беше установяване ролята на ПКСα (протеин киназа Cα) и ПКСε (протеин киназа Cε) в контрола на кератиноцитната пролиферация и ЕRK1/2 активността чрез използването на антисенс-олигонуклеотиди. Специфичното затишаване на двете ПКС изоформи доведе до значителна редукция на тимидиновото инкорпориране в кератиноцитната ДНК. Транзиторната трансфекция на ПКСα антисенс-олигонуклеотид увеличи значително ERK1/2 фосфорилирането (активността), докато затишаването на ПКСε доведе до по-слабо увеличение в ERK1/2 фосфорилирането. Получените резултати предполагат пропролиферативна роля на двете ПКС изоформи в човешки епидермални кератиноцити чрез потискане активността на ERK1/2. За да установим вероятна висока ERK1/2 активност в диференциращи кератиноцити, ERK1/2 експресията и фосфорилирането бяха детектирани в културирани епидермални кератиноцити с различна клетъчна конфлуентност. Ние установихме, че в епидермални кератиноцити експресията и активността на ERK1/2 в диференциращи постконфлуентни клетки, в сравнение със субконфлуентни пролифериращи клетки, са значително повишени, което предполага вероятна роля на тези МАПК (митоген-активируеми протеин кинази) членове в кератиноцитната диференциация. Получените от нас резултати за първи път показват, че ERK1/2 са индуцируеми ензими в човешките кератиноцити и вероятно инициацията на кератиноцитната диференциация е сигналът, водещ до повишената им експресия.

Ключови думи: ПKCα, ПKCε, ERK1/2, MAПK, човешки кератиноцити, пролиферация

Адрес за кореспонденция:
Петя Иванова, Катедра химия и биология, Медицински университет – София, ул. „Здраве” № 2, 1431 – София, България, тел.: 029172-656, факс: +359-2-9520345, e-mail: pvivanova@gmail.com

ДЕФИЦИТ НА АТФ-аза СУБЕДИНИЦА 8. ПРИНОС С ДВА НОВИ СЛУЧАЯ
М. Станчева1, Б. Радева2, Е. Наумова3 и С. Михайлова3

1Детска клиника, УМБАЛ “Александровска“
2Университетска детска болница, „Св. Евдокия” – София
3Централна имунологична лаборатория, УМБАЛ “Александровска”

Резюме: При две деца – брат и сестра, е установена рядка митохондриална болест, засягаща гена на АТФ-аза субединица 8. Генната мутация Т 8412 С води до аминокиселинна замяна метинин–треонин, което е причина за промяна във функциите на синтезирания протеин (ензим), в частност за промени на функцията му в ЦНС и мускулите на засегнатите деца. Тези случаи дават основание да препоръчаме децата с мускулна хипотония и изоставане в нервно-психичното развитие с неясни причини да се насочват към „Клинична генетика” за уточняване на диагнозата и за правилно и внимателно провеждане на генетична консултация. Установяването на нова рядка митохондриална болест е принос в педиатрията и позволява провеждане на лечение и извършване на пренатална диагностика при засегнатите семейства.

Ключови думи: митохондриални болести, дефицит на АТФ-аза, митохондриална ДНК мутация

Адрес за кореспонденция:
д-р Малина Станчева, дм, Детска клиника, УМБАЛ „Александровска”, бул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София,
GSM: 0886 913 222

ОПИТЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПЕДИАТРИ С ДИАГНОЗАТА БОЛЕСТ НА МОРКИО ТИП ІVВ
М. Станчева2, Б. Радева3, Е. Пашке1, И. Кременски4, И. Синигерска4 и Р. Петков5

1Laboratory of Metabolic Diseases, Department of Pediatrics, University of Graz
2Клинична генетика, Университетска детска болница, “Св. Евдокия”
3Университетска детска болница, Детска клиника МБАЛ “Александровска”
4Национална генетична лаборатория, “Майчин дом”
5Център за магнитнорезонансна томография – МБАЛ “Александровска”

Резюме: Авторите представят два случая с болест на Моркио тип ІVВ. Първият случай е с типична клинична картина – нормална интелигентност, мултиплена дизостоза. DMB тестът показва увеличено ниво на мукополизахариди. При електрофорезата се установява хондроитин сулфат. Диагнозата е потвърдена с намалена бета-галактозидаза в левкоцитите. ДНК анализът показва най-честата европейска мутация W273L/W273L. Вторият случай се представя със скелетна симптоматика, с груби черти на лицето, астигматизъм, миопия, ставен хиперфлексибилитет, дислалия, кортикална атрофия с увеличени субарахноидални пространства на конвекситета, вентрикулите и базалните цистерни, както и с леко изразена хипотония. Електрофорезата показва неидентифицирани олигозахариди. Установена е намалена бета-галактозидаза в левкоцитите и фибробластите. ДНК анализът показва два непатогенни полиморфизъма – c.29C > T (хетерозигот), c.34T > C (хомозигот) и хетерозиготно носителство за известна мутация R201H в екзон 6 на GLB1 гена и нова мутация P597S в екзон 16 на GLB1 гена. Проведена е генетична консултация.

Ключови думи: Моркио тип ІVВ, бетагалактозидаза

Адрес за кореспонденция:
д-р Малина Станчева, дм, Детска клиника УМБАЛ „Александровска”, бул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, GSM: 0886 913 222

АКТУАЛНИ АСПЕКТИ В ЕТИОЛОГИЯТА НА ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ
К. Тодорова-Ананиева1, К. Петкова2 и М. Стаменова2

1СБАЛАГ “Майчин дом” – София
2Институт по биология и имунология на размножаването „Акад. К. Братанов” – Българска академия на науките

Резюме: В настоящия обзор се анализира участието на генетичните фактори в етиологията на захарния диабет тип 1 (ДТ1) и тип 2 (ДТ2). В генетичното предразположение към ДТ1 са включени над 20 региона от човешкия геном, но при нито един от вероятните гени не е доказана пряка връзка с риска от възникване на ДТ1. Такава връзка се доказва само за гените, локализирани в HLA региона на 6-а хромозома. Генетичната предиспозиция за ДТ2 е доказана чрез идентифициране на различни гени, обединени в две големи групи – гени, влияещи върху β-клетъчната функция, инсулиновата активност и глюкозния метаболизъм, и гени, отговорни за други метаболитни нарушения, които допринасят за появата на ДТ2. До момента са описани над 50 такива гена с вероятно отношение към възникването на ЗД. Изявата на тяхното действие е в зависимост от други комбинирани фактори – етническа принадлежност, влияние на факторите на средата, междугенни взаимодействия и др. Очаква се през следващите десетилетия гените, които се асоциират с повишен риск от възникване и развитие на всички форми на диабет, да бъдат напълно идентифицирани.

Ключови думи: захарен диабет, ЗД тип 1, ЗД тип 2, MODY, генетични фактори

Адрес за кореспонденция:
д-р К. Тодорова-Ананиева, СБАЛАГ „Майчин дом”, ул. „Здраве” №2, 1431 София, тел.: 851-72-22

СПЕКТЪР И АНТИБАКТЕРИАЛНА РЕЗИСТЕНТНОСТ НА ПРИЧИНИТЕЛИТЕ НА ПИЕЛОНЕФРИТ ПРИ ДИАБЕТИЦИ
П. Йовчевски1, Е. Кьолеян2, Р. Христов1, Ж. Бонева3, Т. Анакиева2 и Ш. Тете-Николова2

1Отделение по нефрология
2Лаборатория по клинична микробиология
3Отделение по ендокринология
Медицински институт на МВР – София

Резюме: При болните със захарен диабет (ЗД) честотата и тежестта на инфекциите на отделителната система са по-големи, отколкото при недиабетиците. Ретроспективно са проучени 207 болни със ЗД тип 2 и хроничен пиелонефрит, лекувани стационарно през 3 тригодишни периода през интервал от пет години – 62-ма болни през 1989-1991 г., 75 болни през 1997-1999 г. и 70 болни през 2005-2007 г. В етиологичния спектър на инфекциите се регистрира  известно намаляване на относителния дял на Escherichia coli за сметка на увеличаване на щамовете Pseudomonas spp. и Enterococcus spp. При E. coli се задържа високата резистентност към аминопеницилини и през третия период се появяват 9,7% щамове, резистентни към комбинацията аминопеницилин/инхибитор. Резистентно­стта към ацилуреидопеницилините се удвоява във всеки от периодите, достигайки 22%. Устойчивостта към цефалоспорини от трета генерация през 1997-1999 г. възлиза на 5.7%. Изолираните резистентни към Ciprofloxacin щамове достигат през третия период много висок дял – 17,1%. Nitrofurantoin, първо средство на избор в Европейските препоръки при неусложнени уроинфекции, днес отново показва много добра активност спрямо ентеробактериите. Щамовете Enterobacteriaceae, произвеждащи широкоспектърни бета-лактамази, от 0% в началото на проучването се увеличават до 6.6% през 2005-2007 г., което създава затруднения при терапията.

Ключови думи: инфекции на отделителната система, пиелонефрит, захарен диабет, антибиотична резистентност, антибактериална терапия

Адрес за кореспонденция:
Д-р Пламен Йовчевски, дм, Отделение по нефрология, Медицински институт – МВР, бул. „Скобелев” № 79, 1606 София,
тел: 02 98 21 435, е-mail: nephro@dir.bg

КЛИНИКА, ДИАГНОЗА И ПРОФИЛАКТИКА НА РОТАВИРУСЕН ГАСТРОЕНТЕРИТ
Т. Червенякова и Б. Панова

Инфекциозна болница ”Проф. Ив. Киров” – София

Резюме: При 80% от случаите вирусните гастроентерити са етиологично свързани с ротавируси (RV). Те са и най-честата причина за хоспитализация по повод гастроентерит в света. Най-често боледуват децата под 5-годишна възраст, особено застрашени са кърмачетата. В развиващите се страни смъртността остава висока. В Европа ротавирусите са водеща причина за детски нозокомиални диарии в интензивните отделения и отделенията за новородени. За България честотата на RV гастроентерити сред хоспитализираните деца е средно 30,2%. Най-сигурното средство за предпазване от тази инфекция са въведените неотдавна в практиката ротавирусни ваксини.
Ключови думи: гастроентерит, ротавирус, ваксини
Адрес за кореспонденция: Д-р Т. Червенякова, Инфекциозна Болница „Проф. Ив. Киров” бул. ”Ив. Гешов” 17, 1431 София,
тел. 9520101, e-mail: taniacher@abv.bg

ЛЕТАЛИТЕТ  ПРИ  ОСТРИ  ОТРАВЯНИЯ ВЪВ  ВАРНЕНСКИЯ  РЕГИОН  ЗА 15-ГОДИШЕН  ПЕРИОД

П. Маринов1 и М. Йовчева2

1Клиника по токсикология, ББАЛ – Варна
2Военномедидицинска академия – София

Резюме: Направен е анализ на леталитета при остри отравяния във Варненския регион за 15-годишен период (1991-2005 г.). Установено е, че острите екзогенни интоксикации са причинили смърт при 163-ма от постъпилите на лечение 12 565 пациенти. Честотата на смъртните случаи е 1,3%. Смъртността е значително по-висока при мъжете, като съотношението мъже:жени е 1,86:1. Най-много смъртни случаи се наблюдават във възрастта над 45 год. – 3/4 от фаталните отравяния. Най-често причина за смъртен изход са острите отравяния с пестициди (основно ФОП) – 27,61%, с алкохоли – 24,54%, с медикаменти – 20,24%, и с фалоидни гъби – 14,11%.

Ключови думи: остри отравяния, леталитет

Адрес за кореспонденция:
д-р Петко Пенков Маринов, дм, Евро­хоспитал, кв. Виница, ул. „Найден Райков” № 2А, 9022 Варна,
тел.: 052 387 918, GSM 0899 982 700, е-mail: eurohospital.bg@abv.bg

ОТНОСНО НАРКОМАННАТА ПАНДЕМИЯ И НАУЧНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ПСИХО-СОЦИАЛНАТА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
П. Георгиев2 и Е. Николова1

1Катедра по епидемиология, Медицински университет – София
2Център за рехабилитация на наркомани – София

Резюме: В статията авторите анализират заболяемостта от наркомании и се излагат научните принципи на съвременната психо-социална рехабилитация. Посочват се основните постулати, от които са изведени програмите на терапевтичната общност от трета генерация. Дават се препоръки на рехабилитационните заведения, които се организират у нас. Авторите призовават обществото и държавната власт да подпомогнат изграждането на национална система за психо-социална рехабилитация на наркомани.

Ключови думи: наркоманна пандемия, наркотична зависимост, терапевтична общност, психо-социална рехабилитация, наркоманна ситуация, държавна власт и общество

Адрес за кореспонденция:
Проф. П. Георгиев, Катедра по епидемиология, Медицински университет – София, ул. „Здраве” № 2, 1431 София,
GSM: 0888 469 786

ЙОНИЗИРАЩАТА РАДИАЦИЯ И ВЛИЯНИЕТО ª ВЪРХУ ЧОВЕКА
II част. МЕДИЦИНСКО ОСИГУРЯВАНЕ И РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА

Е. Караславова

Катедра “Социална медицина”, Медицински университет – Пловдив

Резюме: Медицинското осигуряване на населението при радиационни инциденти изисква познания по радиология и предварителна подготовка на всички медицински лица, силите на гражданската защита, полицията и войсковите части, както и на самите граждани. В настоящата разработка се описват видовете и обемът на медицинската помощ при радиационни инциденти. Радиационната защита е комплекс от мероприятия за ограничаване облъчването на персонала и населението до най-ниските възможни нива, постижими с приемливи за обществото средства. Редовно се разработват аварийни планове (на национално, областно, фирмено ниво и др.), както и разчети и се предвиждат средства за индивидуална и колективна защита.

Ключови думи: йонизираща радиация, медицинско осигуряване, радиационна защита, аварийни планове

Адрес за кореспонденция:
Д-р Емилия Георгиeва Караславова, дм, Катедра „Социална медицина”, Секция МБС, МУ, бул. “В. Априлов” № 15А, Пловдив, GSM: 0896/651-274, e-mail: e_karaslavova@yahoo.com

ОБУЧЕНИЕТО НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ И АКУШЕРКИТЕ – ТЕНДЕНЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ
Е. Димитрова1 и М. Митова2

1Катедра “Сестрински грижи”, ФОЗ, МУ – Плевен
2Катедра “Медицинска педагогика”, ФОЗ, МУ – София

Резюме: В края на ХХ век е установено увеличаване както на потребностите от здравни грижи в Европа и в света, така и на тяхното качество. Повишаването на качеството на грижите изисква съответно подобряване качеството на образованието на навлизащите в професиите на медицинската сестра и акушерката, както и непрекъснато обучение на сестрите и акушерките, които вече практикуват. Отчитайки ролята на тези специалисти, през 1995 г. СЗО изработва стратегия за тяхното обучение и образование. Целта на разработката е да се представят тенденциите и перспективите в обучението на медицинските сестри и акушерките в България на базата на Европейската стратегия на СЗО за обучение на тези медицински специалисти в периода на подготовката и приемането на нашата страна като равноправен член на Европейския съюз.

Ключови думи: обучение, медицински сестри, акушерки, тенденции, перспективи

Адрес за кореспонденция:
Евгения Кунчева Димитрова, Медицински колеж, бул. ”Русе” 38, ет. ІV, 5800 Плевен,
сл.тел.: 064/801319, дом.тел.: 064/ 830813, e-mail: nia62@abv.bg

Брой 4/2008

ЕКСТРАПУЛМОНАЛНА КАШЛИЦА – EТИОПАТОГЕНЕЗА И КЛИНИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
А. Баланова


Катедра по пропедевтика на вътрешните болести
Медицински университет – София

Резюме: Кашлицата се възприема винаги като основен патологичен симптом от страна на дихателната система. В практиката всеки лекар е срещал многократно напълно интактен бял дроб с трудно повлияваща се кашлица. Причината се оказва извън белия дроб. От патофизиологията на кашличния рефлекс и рефлексната дъга, по която се осъществява, се установят рецептори, разположени и в други органи – матката, яйчниците, стомаха, диафрагмата, медиастинума, перикарда, хранопровода, оториноларингеалната област. Този факт сам по себе си дава основание да се приеме, че дразнене от тези области може да провокира кашлица, без конкретно да е засегнат белият дроб. Това обуславя появата на кашлица от извънбелодробен таргет. Представяме 43 пациенти (25 жени и 18 мъже) на възраст между 57 и 81 год. При тях доказахме извънбелодробни причини за упорита кашлица – сърдечни, гастроинтестинални, неврогенни. Предвид тези факти не трябва ли да се обмисли корекция в дефиницията на Thompson и Kazenii от 1987 г. за кашлицата: “Кашлицата е един от най-често срещаните симптоми при белодробните болести и се дефинира като силно и експлозивно издишване, чиято функция е отстраняването на секреции, чужди тела и други дразнители на дихателните пътища”?

Ключови думи: кашличен рефлекс, патофизиология, извънбелодробно дразнене

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Анна Баланова, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести,
МУ, ул. „Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел.: 92-30-604/470

ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ОЦЕНКА НА ПРЕВЕНЦИЯТА И ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНАТА БОРБА С МАРСИЛСКАТА ТРЕСКА
В БЪЛГАРИЯ


Д. Митов1 и Т. Димитрова2
1Медицински университет – Плевен
2Медицински университет – София

Резюме: В статията се анализират заболяемостта и противоепидемичните мерки срещу марсилската треска у нас за периода 1948-2006 г. Посочва се природно-географската характеристика на ендемичната зона в Южна България. Проследява се динамиката на епидемичния процес в исторически сформиралите се 8 ендемични природноогнищни района по отношение на марсилската треска. Прави се заключение относно динамиката на заболяемостта в 217 нозоареала (селища). Извършен е критичен преглед на съществуващата система за контрол на заболяването, като се изтъкват значителен брой детайли, насочени към паразитарната и социално-екологичната система, с цел усъвършенстване на превенцията.

Ключови думи: марсилска треска, природна огнищност, нозоареали, превенция, епидемиологичен контрол

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Тодорка Димитрова, дм, Катедра по епидемиология, СБАЛАГ "Майчин дом",
ет. 6, ул. „Здраве” 2, 1431 София, e-mail: tod.dimitrova@mail.bg

ВАКСИНОПРОФИЛАКТИКА НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПАРОТИТ В БЪЛГАРИЯ
Х. Одисеев¹, Т. Димитрова², И. Хайдушка³ и Й. Стоилова³

1НЦЗПБ – Отдел по вирусология, София
2Катедра по епидемиология, Медицински университет – София
3Медицински университет – Пловдив

Резюме: През 1967 г. е получена клетъчнокултурална ваксина с българския щам София 6. От 1972 до 1976 г. ваксината е приложена етапно в цялата страна и е включена в имунизационния календар. През това време е получена и асоциирана морбили-паротитна ваксина с ваксиналния морбилен щам Ленинград 16 и паротитния София 6, която постепенно започва да замества моноваксината. Паротитната ваксина, като монопрепарат и в асоциация, показва добра поносимост, имуногенност и ефективност. Заболяемостта от паротит спада рязко. Появата на единични менингеални реакции се смята за неизбежен минимален риск в сравнение с пораженията на естествената инфекция. Поради леко повишение на заболяемостта през 1982 г. започва цялостна реваксинация на децата от 6- до 12-годишна възраст, получили първа ваксинация. При масовото приложение (412 312 дози) в кратък период са регистрирани 78 менингеални реакции, което дава повод за спиране на реваксинацията, на редовната ваксинация и отхвърляне на щам София 6 като реактогенен. С това се слага край на перспективата за създаване на българска асоциирана ваксина морбилипа­ро­титрубеола. Четири години не се провежда ваксинация, в резултат на което избухва епидемия с връх, непознат в цялата история на паротита у нас. Страната е обречена да внася чужди ваксини, които също дават менингеални реакции. Справедливостта изисква да бъде възстановен авторитетът на отхвърления ваксинален щам София 6.

Ключови думи: паротит, ваксинопрофилактика, ваксинален щам София 6, български и чужди паротитни ваксини, ваксинация и реваксинация, реактогенност, имуногенност и епидемиологична ефективност на ваксините

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Тодорка Димитрова, дм, Катедра по епидемиология, МУ – София, СБАЛАГ “Майчин дом“, ул. „Здраве” 2, 1431 София, тел.: 9520304, е-mail: tod.dimitrova@mail.bg

МОНИТОРИРАНЕ ЛЕЧЕНИЕТО НА ИНТЕРСТИЦИАЛЕН БАКТЕРИАЛЕН НЕФРИТ ЧРЕЗ НИВОТО
НА ОСТРОФАЗОВИЯ РЕАКТАНТ С-РЕАКТИВЕН ПРОТЕИН
С. Танчева, Д. Близнакова, Б. Бойчев и Ал. Стоянов


УМБАЛ ”Св. Марина” – Варна

Резюме: Бактериалните инфекции на бъбреците и уринните пътища често се проявяват клинично с твърде оскъдна симптоматика и незначителни оплаквания. Поради това те се диагностицират трудно и относително късно или са обект на хипердиагностика. Целта на нашата работа бе да проследим нивото на острофазовия реагент CRP в хода на лечението на инфекциозния тубулоинтерстициален нефрит и да го сравним с динамиката на промяната в рутинното изследване на уринен седимент. Изследвани бяха 54 болни от Детска нефрология на УМБАЛ “Св. Марина” – Варна, с клинико-лабораторна диагноза пиелонефрит (ПН) (в активна фаза), на които при приемането и на 5-ия ден от лечението бяха следени серумното ниво на CRP и урината – биохимичен анализ и седимент. Проучването показа, че острофазовият реактант CRP може да бъде ползван за проследяване на ефекта от лечението при инфекции на бъбреците. Като фактор, мониториращ терапията при пиелонефрит, CRP е показател с висока информативност. CRP e по-сензитивен показател за ефекта от лечението на инфекциозния тубулоинтерстициален нефрит в сравнение с изследване на седимент на урина. Националният рамков договор (НРД) дава възможност CRP да бъде изследван и в доболничната помощ, което е удобно за мониторинг при лечение на ПН при амбулаторни условия.

Ключови думи: CRP, пиелонефрит

Адрес за кореспонденция:
Д-р Стоянка Танчева, Университетска клинична лаборатория, УМБАЛ „Св. Марина”, бул. Хр. Смирненски” 1, 9010 Варна, тел. 052 302851 (до 60) 1224, e-mail: Tanq_Tancheva@abv.bg

ОСТРИ ЕНТЕРОКОЛИТИ ПРИ ДЕЦА ПОД 5-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ – ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО, КЛИНИЧНО
И ДИАГНОСТИЧНО ПРОУЧВАНЕ
Р. Комитова1, В. Недкова2, В. Попова3, Хр. Хиткова3, З. Младенова4, Н. Корсун4, Ц. Петкова2 и Р. Стоянова2


1Катедра по инфекциозни болести, епидемиология и паразитни и тропически болести, МУ – Плевен
2Катедра по детски болести, МУ – Плевен
3Kатедра по микробиология, вирусология и медицинска генетика, МУ – Плевен
4Национална референтна лаборатория по ентеровируси, НЦЗПБ – София

Резюме: Инфекциозният ентероколит е едно от най-честите заболявания с подчертано висока заболяемост сред децата. За уточняване етиологията на инфекциозната диария проведохме 8-месечно проучване при деца под 5-годишна възраст, хоспитализирани в Клиниката по детски болести при Университетската болница – Плевен. За периода юни 2007януари 2008 г. бяха изследвани фекални проби от 207 деца. Материалите за патогенни чревни бактерии бяха събирани в контейнери с транспортна среда на Stuart и бяха изследвани чрез стандартни, обогатителни и селективни микробиологични техники за класически бактериални ентеропатогени, Yersinia enterocoliticа и термофилни Cam­pylobacter spp. При 87 деца беше търсен ротавирусен антиген чрез ензимен имунотест (ELISA). Една малка група деца от проучването, както и контролна група, бяха тестувани за токсините на Clostridium difficille. Резултатите показват, че ротавирусите са водещ патоген, който се установява при 1/3 от случаите. При 24% от изследваните деца са изолирани бактериални патогени, като Salmonella и Shigella са най-честите. В 55% от пробите, на които е направен пълен набор микробиологични изследвания (чревни бактерии и ротавируси), се установява най-малко 1 патоген. В заключение, подобрената техника на вземане, транспортиране и изследване на клиничните материали повишава изолируемостта на бактериалните патогени, а изследването за ротавируси е уместно да бъде включено като рутинно при деца под 2-годишна възраст с инфекциозна диария.

Ключови думи: ентероколит, ротавируси, Salmonella, Shigella

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Радка Комитова, дм, Катедра по инфекциозни болести, епидемиология и паразитни и тропически болести, Медицински университет, „Климент Охридски” 1, 5800 Плевен, тел.: 064/884-385

СОЦИАЛНА СРЕДА И КОНСУМАЦИЯ НА АЛКОХОЛ ПРИ ДЕЦА
А. Лукова


МБАЛСМ ”Пирогов”

Резюме: Употребата на алкохол е един от основните поведенчески (свързани със стила на живот) рискови фактори, който повлиява здравето и причинява както соматични увреждания, така и психични промени при децата. Тен­денцията за нарастване на консумацията на алкохол и алкохолните интоксикации при деца със своята комплексност и хетерогенност предизвиква интерес сред политици, икономисти, клиницисти и изследователи. Основно значение за формирането на личността и поведенческите реакции на децата имат семейната среда, училището и обществото като цяло. На фона на социално-икономическата действителност у нас са необходими усилия за превенция на нездравословното поведение сред подрастващото поколение.

Ключови думи: семейна среда, възпитание, училищна среда, общество, превенция

Адрес за кореспонденция:
Д-р Анелия Лукова, Клиника “Токсикология” – Психиатричен сектор,
МБАЛСМ „Пирогов”, бул. „Тотлебен” № 21, 1606 София, тел.: 9154409, е-mail: aloukova@yahoo.com

АНАЛИЗ НА ТРАВМАТИЧНИТЕ УВРЕДИ ПРИ ТЕЖКО ПЪТНОТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ С АВТОБУС
Вил. Доков1, И. Стоянов², В. Доков³ и Ст. Чуров²


1Катедра по съдебна медицина и деонтология, Медицински университет – Варна
²Отделение по съдебна медицина, Многопрофилна болница за активно лечение – Русе
³Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет – Варна

Резюме: Изследвани са уврежданията на 28 загинали, от които 19 (65,87%) са лица от мъжки пол на средна възраст 37 год. и 9 (32.14%) са от женски пол на средна възраст 39 год. (съотношението между тях е 3,11:1). Най-честите увреди са счупвания на ребрата – 20 (17.25%), удавяне – 17 (15.17%), и разкъсвания и контузии на белия дроб – 13 (11.6%). При анализа на уврежданията на 12 ранени на средна възраст 28 год. се установява съотношение между половете 1:1. Сред увредите при ранените най-често се наблюдават счупвания на ребрата – 4 (16%), контузно-разкъсни рани – 4 (16%), и счупвания на раменната кост – 3 (12%). Като най-чести се установяват тежките телесни увреди – при 5 (41,66%) случая. Леките телесни увреди се наблюдават при 4 (33,33%) случая и средните телесни увреди – при 3 (25%) случая. Съотношението между загиналите и ранените е 2,33:1.

Ключови думи: пътнотранспортно произшествие, пътнотранспортна травма

Адрес за кореспонденция:
Д-р Вилям Доков, Катедра по съдебна медицина,
Медицински университет – Варна, ул. „Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, e-mail: Dokov@seznam.cz

РЕТРОПЕРИТОНЕОСКОПСКИ УРОЛОГИЧНИ ОПЕРАЦИИ – ПЪРВИ РЕЗУЛТАТИ
Ц. Генадиев, Д. Гайдаров, В. Велева и П. Петров


Клиника по урология
Университетска болница “Лозенец” – София

Резюме: Ретроперитонеалният достъп е широко прилаган в световната урологична практика. Анализираме и представяме нашите първи случаи на ретроперитонеоскопски операции, класически за извършване на редица урологични интервенции. Въвеждането на лапароскопията направи възможно извършването на ретроперитонеоскопски урологични операции. За периода март–септември 2008 г. в клиниката извършихме 6 ретроперитонеоскопски урологични операции, от които радикални простатовезикулектомии – 4, ретроперитонеоскопска пиелолитотомия – 1, резекция на туморна бъбречна формация – 1. Пациентите бяха петима мъже на средна възраст 64 год. и една жена на 64 год. Средното оперативно време за радикалната простатектомия беше 300 min. Имаше един случай на конверсия при резекцията на бъбречен тумор поради сраствания. В заключение приемаме, че ретроперитонеоскопският достъп е метод на избор при урологични ендоскопски операции.

Ключови думи: урологични ретроперитонеоскопски операции

Адрес за кореспонденция:
Д-р Цветин Генадиев, Клиника по урология, Университетска болница „Лозенец” ул. „Козяк” 1,
София 1407, тел.: 9607669, e-mail: genadievi@abv.bg

 

MORE JOURNALS: Medical Reveiw | General medicine | Cardiovascular diseases | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека