За списанието| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Оригинални статии 2007

АРХИВ

ДИАГНОСТИЧНО-ТЕРАПЕВТИЧЕН ПОДХОД ПРИ ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЛОДРОБНИ МЕТАСТАЗИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ
Р. Дребов (1), О. Бранков (1), Г. Рачева (1), Хр. Шивачев (1) и И. Христозова (2)

(1)Секция по детска хирургия, МБАЛСМ ”Н. И. Пирогов”
(2)СБАЛДОХЗ -- София

Резюме: Хематогенните белодробни метастази (БМ) са признак на напреднало далечно разпространение на злокачествено заболяване, тъй като при повечето малигнени тумори белите дробове са първи венозен филтър. При деца БМ най-често произхождат от: остеогенен сарком, нефробластом, сарком на Ewing, тумор на Wilms, рабдомиосарком, хепатобластом, невросарком, малигнен шваном и др. Целта на хирургичната намеса при тях е да постигне удължаване на срока на преживяемост. Целта на настоящата работа е да анализираме и обобщим нашия осемнадесетгодишен опит в хирургичното лечение на метастатичните белодробни тумори при деца. За период от 18 години (1989-2006) в Отделението по детска гръдна хирургия при МБАЛСМ ”Н. И. Пирогов” са диагностицирани и оперирани 18 деца с метастази в белите дробове от различни малигнени тумори, на възраст от 1 г. и 9 мес. до 18 г. Първичното новообразувание най-често е остеосарком – 6 деца, следвано от тумор на Wilms – 5, сарком на Ewing – 4, карцином на слюнчена жлеза – 1, хепатобластом – 1, и малигнен тератом – 1. Най-честата находка са единичните БМ – 13 деца – 72.2%, с две метастази са 4 деца, с над 4 метастази – едно дете. Най-често са извършени едноетапни операции при единични метастази – метастазектомия – 4, атипична резекция – 5, сегментектомия – 2, лобектомия – 2. Децата с двустранни метастази са оперирани, както следва – двуетапно оперирани от двете страни – две, едноетапно двустранно – едно, палиативно лечение – видеоасистирана торакоскопска хирургия (VATS) с талкаж – едно дете. При пациентите с множествени метастази са извършени: метастазектомия при трима, метастазектомия и лобектомия при един. От тях с над 5 г. преживяемост са две деца с тумор на Wilms (единична БМ) – 11.1%. БМ най-често се откриват в срок до една година след първичната операция – в 77.2%. Агресивният хирургичен подход към лечението на БМ при децата е свързан с по-добра преживяемост. Хистологичният вариант на БМ, техният брой и обемът на белодробната операция са важни прогностични фактори.

Ключови думи: хематогенни белодробни метастази, детска възраст, хирургична тактика, прогностични фактори

Адрес за кореспонденция:
Д-р Р. Дребов, Секция „Детска хирургия”, МБАЛСМ „Пирогов”,
бул. „Тотлебен” 21, 1606 София, e-mail: r_drebov@yahoo.com

ХЕМАНГИОМИ НА ЧЕРНИЯ ДРОБ -- 17-ГОДИШЕН ОПИТ В ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО
В. Тасев, Н. Попадийн и В. Димитрова

Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, МБАЛ ”Александровска”

Резюме: Кавернозните хемангиоми са най-честите доброкачествени тумори на черния дроб. Засегнати са най-често жени, като обичайните симптоми са болка и тежест в горния коремен етаж, палпируема туморна формация. Рядко се наблюдават усложнения – руптура и хеморагия. Има различни възможности за лечението им. Хирургичното отстраняване на големите хемангиоми засега е водещ метод. Целта на настоящото проучване е да се представят актуалните индикации за оперативно лечение и резултатите от него. Ретроспективно се анализират оперираните 89 пациенти за хемангиоми на черния дроб в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия на МБАЛ “Александровска” – София, през периода 1990-2007 г. От тях 67 (75.3%) бяха жени, а 22 (24.7%) – мъже, на възраст от 18 до 73, средно 47.5 г. За диагностика се използваха ехография, компютърна томография при всички пациенти, ядрено-магнитен резонанс – при 3. Индикации за оперативно лечение бяха болковата симптоматика – 69 пациенти (77.5%), неяснота в етиологичната диагноза – 16 болни (18%), бързото нарастване на хемангиома – 14 болни (15.7%). Приложените хирургични процедури включват: големи чернодробни резекции – лобектомии и хемихепатектомии – 40 болни (44.9%), 23 – енуклеация (25.9%), 26 различни сегментектомии (29.2%). Следоперативни усложнения развиха 13 (14.6%) от оперираните болни – 5 с продължителен фебрилитет вследствие на интраабдоминална колекция, 2 с постоперативно кървене, 2 – супурация на оперативната рана, 2 – билирагия, 2 – плеврален излив. Почина един болен – 1.1%. Осемдесет и един от оперираните (91%) са асимптони след средно 3.5 години на проследяване. Чернодробните хемангиоми в случаите на големина над 4.0 сm. подлежат на оперативно лечение, когато са симптоматични. Изборът на хирургичната намеса се определя от локализацията и хистологичната верификация. Чернодробните резекции и енуклеацията са метод на избор сред възможностите за терапевтично поведение.

Ключови думи: черен дроб, доброкачествени тумори, хемангиоми, диагноза, хирургия

Адрес за кореспонденция:
Д-р В. Тасев, Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, МБАЛ ”Алексан­дровска”,
ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, сл. тел. 92-30-262, e-mail: vntasev@abv.bg

ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИ СТРОМАЛНИ ТУМОРИ
П. Токов , Г. Колчагов и Е. Живков

Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, МБАЛ „Александровска”

Резюме: Гастроинтестиналните стромални тумори (ГИСТ) са най-често срещащият се сарком на гастроинтестиналния тракт. Произхождат от мионевралните клетки, които инициират и координират перисталтичния ритъм. Размерите им са от милиметри до 30-40 сm. Метастазират по кръвен и лимфен път. Всеки ГИСТ се определя като потенциално малигнен, като малигненият потенциал зависи основно от размера на тумора и митотичния индекс на клетките му. Няма специфична симптоматика и физикална находка. Идентифицират се имунохистохимично по туморните антигени c-kit и CD34. Лечението е основно хирургично. Влияят се от химиотерапия с Imatinib. Целта на настоящата публикация е анализиране на нашия опит с ГИСТ. За последните 15 месеца регистрирахме 5 случая на ГИСТ. Всички пациенти са оперирани и резултатите са анализирани ретроспективно. Пациентите са с неспецифична физикална и лабораторна находка. Три от случаите са с локализация в стомаха, един в тънкото черво и един в свободната коремна кухина. Два от случаите са с метастази. Операбилност има при всички пациенти, радикалност е постигната в 4 случая.

Ключови думи: гастроинтестинални стромални тумори, метастазиране, резектабилност, резултати

Адрес за кореспонденция:
Доц. Петьо Токов, дм, Началник Отделение по обща и чернодробно-панкреатична хирургия,
Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, МБАЛ „Александровска”,
Ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 0888-67-50-10, e-mail: george25mh@hotmail.com

ПРОУЧВАНE ВЪРХУ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА РАЗЛИЧНИТЕ СЕРОТИПОВЕ M. СATARRHALIS И НА ИМУННИЯ ОТГОВОР
СРЕЩУ ТЯХ ПРИ БЪЛГАРСКИ ПАЦИЕНТИ

Р. Гергова1, Я. Янков1, Я. Хараламбиева1, П. Минчев2, Д. Османлиев3, С. Гергов4, М. Дикова5 и И. Митов1

1Катедра „Микробиология”, МУ – София
2Клиника “Детска пулмология”, СБАЛББ “Св. София” – София
3КСИТ, СБАЛББ “Св. София” – София
4Клиника “Глава и шия”, СБАЛ по онкология – София
5Детска клиника, СБАЛ по ортопедия – София

Резюме: Moraxella catarrhalis е новопоявил се причинител на респираторни инфекции. Бяха проучени проби серуми от български пациенти с различни респираторни моноинфекции, причинени от M. сatarrhalis, и бяха установени високи титри на антитела при голяма част от пациентите срещу M. сatarrhalis серотип А, рядко срещу серотип В и С. Бяха изследвани клинични изолати M. сatarrhalis от пациенти с оториноларингологични и бронхопулмонални инфекции и от здрави деца с помощта на моноклонални антитела, получени в нашата лаборатория срещу трите серотипа. Най-често беше установяван M. сatarrhalis серотип А – при около 70%, серотип В – при 18-20%, серотип С – под 7,32%. Не беше наблюдавана зависимост между серотипа и локализацията и тежестта на инфекцията.

Ключови думи: Moraxella catarrhalis, липоолигозахарид, серотипове

Адрес за кореспонденция:
Д-р Райна Гергова, Катедра „Микробиология”, МУ, ул. ”Здраве” № 2, 1431 София, тел. 0887 940 996, e-mail: renigergova@mail.bg

ЕФЕКТИ НА MIF-1 И TYR-MIF-1 АНАЛОЗИ, СЪДЪРЖАЩИ НЕПРОТЕИНОВИ АМИНОКИСЕЛИНИ И СИНАПОВА КИСЕЛИНА – УЧАСТИЕ НА ОПИОИДЕРГИЧНАТА СИСТЕМА
Е. Джамбазова, Х. Ночева и A. Бочева

Катедра „Патофизиология”, МУ – София

Резюме: MIF-1 и Tyr-MIF-1 са невропептиди, изолирани от говежди хипоталамус и човешки кортекс. MIF-1 и Tyr-MIF-1 взаимодействат с опиоидни и специфични неопиоидни мозъчни рецептори. Известно е, че пептиди, съдържащи канелени киселини, променят опиоидната си активност. Целта на настоящото изследване е да изучим аналгетичната активност на новосинтезирани MIF-1 и Tyr-MIF-1 аналози, съдържащи непротеинови аминокиселини – канаванин (Cav) и лизин (sLys), и синапова киселина (SA), принадлежаща към групата на канелените киселини. Противоболковата активност бе проучена върху мъжки плъхове порода Wistar чрез два теста – paw pressure и hot plate. За изясняване участието на опиоидергичната система в аналгетичните им ефекти бе въвеждан налоксон. Получените резултати показаха, че новосинтезираните MIF-1 аналози повишават болковия праг, докато Tyr-MIF-1 аналозите го намаляват. Налоксонът потиска аналгетичните ефекти на изследваните пептиди.

Ключови думи: MIF-1 и Tyr-MIF-1 аналози, синапова киселина, непротеинови аминокиселини, ноцицепция,
опиоидергична система

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Адриана Бочева, Катедра по патофизиология, Медицински университет,
ул. „Здраве” 2, 1431 София, е-mail: аdriana_bocheva@abv.bg

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФУНКЦИОНАЛНОДИАГНОСТИЧНИЯ МЕТОД ЗА АНАЛИЗ НА СЪРДЕЧНАТА ВАРИАТИВНОСТ ЗА ОЦЕНКА НА СТРЕСОВАТА РЕАКЦИЯ НА ОРГАНИЗМА
Р. Николова и С. Данев

Национален център за опазване на общественото здраве

Резюме: Анализът на сърдечната вариативност е един от основните функционалнодиагностични неинвазивни методи за изследване и оценка на функционалното състояние на сърдечно-съдовата система при въздействие на психо-социален стрес, умствено работно натоварване, фактори на околната среда и за оценка на здравния риск, свързан с влиянието на рисковите фактори на трудовата дейност и трудовия процес. Методът за изследване и анализ на вариативността на сърдечния ритъм дава възможност за детерминиране и оценяване на функционалната активност на сърдечно-съдовите регулаторни механизми. Регистрирането и проследяването на функционалните нарушения във вегетативната регулация са от първостепенно значение за ранната диагностика на соматични заболявания, индуцирани от стреса и факторите на околната среда.

Ключови думи: стрес, работно натоварване, сърдечна вариативност, автономни механизми, сърдечно-съдови заболявания, здравен риск

Адрес за кореспонденция:
Д-р Ружа Николова, Лаборатория “Физиология, психология и ергономия”,
Нацио­нален център по опазване на общественото здраве, бул. “Акад. Ив. Гешов” 15, 1431 София, тел. 80-56-207  

ЧЕСТОТА, СТРУКТУРА И РИСКОВИ ФАКТОРИ НА ЕЛЕКТРОТРАВМАТИЗМА В СИЛИСТРЕНСКА ОБЛАСТ
Вил. Доков1 и Т. Иванов?

1Катедра по съдебна медицина и деонтология, Медицински университет – Варна
2Отделение по патология и съдебна медицина, Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра

Резюме: Честотата на умиранията вследствие на електротравми е 1.27 на 100 000 жители. Сред починалите от насилствена и ненасилствена смърт, аутопсирани в отделението, в 1.85% смъртта се дължи на електрически ток. Средната възраст на жертвите е 41.14 год. (в диапазон от 5 до 74 год.), за мъжете е 40.46 год., а за жените – 47.75 год. Преобладава засягането от електрически ток на мъжкия пол – 90.69%. Починалите вследствие на ниско напрежение на електрическия ток са 72.09%, а високото напрежение е станало причина за смъртта в 27.90% от случаите. Битовите електротравми се срещат в 67.44%, трудовите в 25.58%, а самоубийствата в 6.97%. Електротравматизмът в изследвания материал показва изразена сезонност. През летните месеци (юни-септември) загиват 76,76% от поразените с електрически ток.

Ключови думи: eлектротравми, Силистренска област

Адрес за кореспонденция:
Д-р Вил. Доков, Катедра по съдебна медицина и деонтология, Медицински университет – Варна,
ул. „Марин Дринов” № 55, 9002 Варна

КЛИНИКО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ОСТРИТЕ ИНТОКСИКАЦИИ ПРИ ХЕРОИН-ЗАВИСИМИ ЛИЦА
Ю. Раденкова-Саева

Клиника по токсикология, МБАЛСМ "Н. И. Пирогов" -- София

Резюме: “Дрогите” са психоактивни вещества (ПАВ), които, попаднали в организма на човека, предизвикват промени в неговия „психически живот” и създават зависимост на организма към тях. Ежегодно в целия свят от предозиране на наркотици умират между 160 000 и 210 000 души. Най-тежката зависимост е към опиоидите, и по-специално към хероина. Цел на представената работа е да се проучат особеностите на острите интоксикации с хероин и/или други ПАВ и медикаменти при хероин-зависими пациенти. Обект на изследването са 90 души с остра хероинова и/или комбинирана интоксикация, избрани чрез лотариен способ от всички хоспитализирани хероин-зависими пациенти за периода 2001-2005 г. с остра хероинова и/или комбинирана с други психоактивни вещества и/или медикаменти интоксикация. Бяха приложени клинични, клиниколабораторни, химико-токсикологични, инструментални методи на изследване. Резултатите от проучването показват, че 2/3 (65%) от изследваните лица са във възрастовия диапазон 20-25 г. Преобладават мъжете. Най-голям е относителният дял (40%) на злоупотребяващите с хероин с давност на зависимостта до 2 г. Основният начин на прием на хероина при 87% от пациентите е интравенозен. Причината за възникването на острата интоксикация при 82% от проучените пациенти е случайно предозиране на хероин или комбинирането му с други ПАВ и/или медикаменти, при 18% от случаите – суициден опит. При 41 (46%) от изследваните пациенти се отнася за монотоксична хероинова интоксикация, при 49 души (54%) – за комбинирана интоксикация с хероин и други психоактивни вещества и медикаменти. Най-често хероинът се комбинира с бензодиазепини. Незначително преобладават лекостепенните интоксикации – при 52% от пациентите. Лицата със зависимост към ПАВ представляват увеличаваща се група от млади хора, които ще се нуждаят от все по-голям като обем и разширяващ се по обхват пакет от медицински, социални, правни, образователни, трудови и други услуги. Комбинацията със засилващата се криминализация ще доведе до бързо нарастване на цената, която плаща обществото, на злоупотребата и зависимостта към ПАВ.

Ключови думи: хероин, психоактивни вещества, интоксикация, зависимост, епидемиология

Адрес за кореспонденция:
Д-р Ю. Раденкова-Саева, Клиника по токсикология, МБАЛСМ “Пирогов”,
бул. “Македония” № 21, София 1606, тел. 51-53/346, e-mail: jrsaeva2@yahoo.co.uk

АНАЛГЕТИЧНИ ЕФЕКТИ НА НЯКОИ НОВОСИНТЕЗИРАНИ TYR-MIF-1 АНАЛОЗИ И УЧАСТИЕ НА ОПИОИДЕРГИЧНАТА СИСТЕМА
 A. Бочева, Е. Джамбазова и Х. Ночева

Катедра „Патофизиология”, МУ -- София

Резюме: Tyr-MIF-1 е един от членовете на семейство невропептиди, наречено Tyr-MIF-1. Пептидът има опиоидно и неопиоидно действие, като опиоидните му ефекти се дължат на N-крайния тирозинов пръстен (Tyr(1)). Целта на настоящото изследване е да се изучи аналгетичната активност на следните новосинтезирани Tyr-MIF-1 аналози, при които Tyr(1) е модифициран: N-(Me)-Tyr-MIF-1, D-Tyr-MIF-1-(Me), Tyr(Cl 2 )-MIF-1, Tyr(Br(2))-MIF-1. Аналгетичната активност бе изследвана върху мъжки плъхове порода Wistar чрез два теста – paw pressure и hot plate. С цел изясняване участието на опиоидергичната система в аналгетичните ефекти на пептидите бе въвеждан налоксон. Получените резултати показаха, че и при двата теста всички новосинтезирани аналози имат изразени аналгетични ефекти само спрямо контролата. Налоксонът понижи болковия праг на пептидите, т.е. опиоидергичната система участва в аналгетичните им ефекти.

Изследването е осъществено благодарение на Договор ВУ-Л-04/05 с НФНИ към МОН, София, България.

Ключови думи: Tyr-MIF-1 аналози, ноцицепция, налоксон

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Адриана Бочева, Катедра по патофизиология, Медицински Университет,
ул. „Здраве”, № 2, 1431 София, е- mail : аdriana_bocheva@abv.bg

КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ И ВИРУСОЛОГИЧНА ДИАГНОЗА НА ЕВV ИНФЕКЦИЯ
 Т. Червенякова(1), А. Гоцева(1), Т. Кузмова(1) и Д. Велчева (2)

(1)Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” -- София
(2)НЦЗПБ, София

Резюме: Извършено е клинико-серологично проучване при 30 болни с EBV инфекция, хоспитализирани и лекувани в Клиниката по инфекциозни, паразитни и тропически болести на УМБАЛ ”Св. Иван Рилски” -- София , за периода 2004-2006 г. При всички пациенти поставената клинична диагноза EBV инфекция е серологично потвърдена чрез метода ELISA в лаборатория “Херпесни вируси“ към НЦЗПБ. Пациентите са изследвани за наличие на EBV специфични антитела от клас IgM към капсидния антиген на ЕВV (анти-EBV VCA IgM) и към ранния дифузен антиген (анти-EA-D). Анализът на получените резултати е направен въз основа на проспективната и ретроспективната обработка на серологичните и клиничните данни. Наблюдението на проследените болни показва, че най-честата клинична изява на EBV инфекция е инфекциозната мононуклеоза и EBV хепатит. Основен серологичен диагностичен маркер за активна инфекция са анти-EBV VCA IgM, които са високосензитивни и специфични.

Ключови думи: EBV инфекция, инфекциозна мононуклеоза, EBV хепатит, вирусологична диагноза

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Татяна Червенякова, Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ,
бул. „ Акад. Ив. Гешов” № 17, 1431 София, тел. 952-01-01, е-mail: taniacher@abv.bg

ИНДИКАЦИИ ЗА ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ БРОНХИЕКТАТИЧНАТА БОЛЕСТ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ
О. Бранков(1), Р. Дребов(1), П. Переновска(2), Хр. Шивачев(1) и Р. Антонова(3)

(1)Клиника по детска хирургия, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” -- София
(2)Детска клиника, УМБАЛ „Александровска” -- София
(3)Клиника по детска анестезиология и реанимация, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов” -- София

Резюме: През последните години се отбелязва значително намаление на случаите с бронхиектатична болест при децата. Целта на настоящата статия е да анализираме своя опит от хирургичното лечение на бронхиектазиите с различна етиопатогенеза в детската възраст. За период от 10 години (1996-2005 г. ) в Отделението по детска гръдна хирургия на ІІ детскохирургична клиника са приети за хирургично лечение 9 деца с бронхиектатична болест. Възрастта на пациентите е между 2 и 14 години, при съотношение на момичетата към момчетата 5:4. С левостранна локализация са 6 от децата, а едно е с десностранна. При останалите две деца сме наблюдавали двустранни изменения в различни степени на развитие. Поставили сме следните индикации за оперативно лечение: неуспех от продължителното консервативно лечение (5 деца), рецидивиращо хемоптое (2 деца) и белодробен абсцес (1 дете). Извършени са 5 лобектомии, 1 билобектомия и 3 пневмонектомии. Починало е едно дете (11,1%) с извършена пневмонектомия, при което се разви тежък възпалителен процес в оставащия бял дроб. Останалите пациенти са без оплаквания. Хирургичната резекция при децата с бронхиектатична болест е надежден лечебен метод, който е индициран при случаите с необратими бронхиектазии и подобрява качеството на живот на оперираните деца.

Ключови думи: бронхиектазии, бронхиектатична болест, хронична продуктивна кашлица, белодробна резекция, деца

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Огнян Бранков, дмн, Секция по детска хирургия,
МБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, бул. „ Тот­лебен” № 21, 1606 София, e-mail: brankov@pedsurg.net

НИСКОСТЕПЕННИ ГЛИОМИ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК -- ДИАГНОСТИЧНИ ПРОБЛЕМИ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА
К. Цаловски, И. Петров, К. Костов и Р. Икономов

Клиника по неврология, Медицински институт, МВР -- София

Резюме: Нискостепенните глиални тумори на главния мозък представляват истинско предизвикателство за клинициста невролог. В ранната фаза на развитието си този вид тумори най-често остават клинично неразпознати. Поради ниската степен на малигненост те се характеризират с много бавен растеж, минимален или липсващ перитуморен оток, отсъстващи компресионни и дислокационни явления върху околната тъкан. Клинично това се манифестира с липса на общомозъчна симптоматика и с наличие на оскъдна огнищна неврологична симптоматика, предшествана от продължителен „маскиран” от клинична изява период. Тенденцията е нискостепенните глиоми да се разполагат супратенториално при възрастни, а когато се локализират в челните или окципиталните дялове на главния мозък, тяхното диагностициране се затруднява значително. Представяме трима болни с туморни формации на главния мозък с магнитнорезонансната картина на нискостепенен глиом, при двама от които хистологичното изследване потвърди, че се отнася за олигодендроглиом. Подробно се представят анамнезата, неврологичният статус, компютърнотомографските и магнитнорезонансните находки. В историята на заболяванeто правят впечатление оскъдните анамнестични данни и клинична находка, насочващи към туморен процес. Като допълнение, компютърнотомографското изследване при двама от болните не представя убедителни доказателства за туморен процес и погрешно се интерпретира в друга насока. Средство на избор за точна диагноза при този вид тумори е магнитнорезонансното изследване на главния мозък. С неговото периодично прилагане при болни с диагностициран нискостепенен глиом се цели контрол върху растежа на туморната формация и върху нeйната структура с оглед прецизиране на времето за оперативна интервенция.

Ключови думи: нискостепенни глиоми, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс

Адрес за кореспонденция:
Д-р Красимир Цаловски, Клиника по неврология, Медицински институт -- МВР,
бул. „ Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 982-15-81, e-mail: krasi_calovski@abv.bg

ИМУНОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ОБЕЗБОЛЯВАНЕТО СЪС СЕЛЕКТИВНИЯ COX-2 ИНХИБИТОР DYNASTAT ® (PARECOXIB SODIUM) СЛЕД АБДОМИНАЛНИ ХИСТЕРЕКТОМИИ
Б. Таблов(1), С. Ставрева(2), В. Таблов(1), Е. Конова(4) и Й. Попов(3)

(1)Клиника по анестезиология и интензивно лечение
(2)Катедра по експериментална и клинична фармакология
(3)Катедра по акушерство и гинекология
(4)Катедра по дерматология, венерология, алергология и имунология
Медицински университет -- Плевен

Резюме: Проучено е влиянието на приложения за следоперативно обезболяване селективен COX-2 инхибитор Dynastat ® (parecoxib sodium) върху имунния отговор след абдоминални хистеректомии чрез изследване на серумните концентрации на проинфламаторния интерлевкин-6 и антиинфламаторния интерлевкин-10. Изследвани са 40 жени. Разделени са на две групи според типа на приложеното обезболяване: контролна група (само опиоид) и експериментална група (комбиниране на опиоид с Dynastat ® ). Взети са кръвни проби на три етапа -- преди операцията, на 24-тия и 72-рия час след кожната инцизия, които са анализирани чрез метода ELISA. Допълнително са регистрирани телесната температура и усложненията в дните на болничния престой. Двата подхода към следоперативната болка моделират имунния отговор след абдоминална хистеректомия по сходен начин.

Ключови думи: цитокини, интерлевкин-6, интерлевкин-10, Dynastat ® (parecoxib sodium), lydol, абдоминални хистеректомии

Адрес за кореспонденция: Д-р Борис Таблов, КАРИЛ при МУ -- Плевен, Втора клинична база,
Катедра по акушерство и гинекология, 5800 Плевен, сл. тел. 064/886 681, e - mail : boristablov@yahoo.com

СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКИ АНАЛИЗ НА СЛУЧАИТЕ НА СМЪРТ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК С ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ
ВЪВ ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ
Вил. Доков

Катедра по съдебна медицина и деонтология, Медицински университет -- Варна

Резюме: За 41-годишен период са документирани 98 случая на смърт от електрически ток с високо напрежение (СЕТВН). Резултатите са обработени със статистическите методи на алтернативния, вариационния и графичния анализ. Преобладават лица от мъжки пол – 96 (97,96%). Средната възраст на жертвите е 35,69 год. Относителният дял на битовите и производствените електротравми е почти еднакъв. Самоубийствата са 7 (7.14%). Най-честите причини за СЕТВН (n = 64, 66,33%) са: мълнии, електрически проводник под високо напрежение, електрожен и контакт с трафопост. През перио ­ да май-септември са регистрирани 64,58% от всички случаи . През седмицата се отбелязват два пика на СЕТВН -- в сряда (n = 21) и събота (n = 17). Съдебен лекар е присъствал при огледа на местопроизшествието при 28 (58,33%) случая.

Ключови думи: електрически ток, високо напрежение, съдебна медицина

Адрес за кореспонденция: Д-р Вил. Доков, Катедра по съдебна медицина,
Медицински университет -- Варна, ул. „Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, e-mail: alfaome@rambler.ru

ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ -- ОЩЕ ЕДНА АЛТЕРНАТИВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА СТРЕС-ИНКОНТИНЕНЦИЯ НА УРИНАТА ПРИ ЖЕНИ
К. Казалъкова

Секция по урология, Сектор „Ранна рехабилитация и физиотерапия”, МБАЛСМ ”Н. И. Пирогов” -- София

Резюме: Авторката проследява ефективността от физиотерапевтичното лечение при пациентки със стрес-инконтиненция. Лекувани са 48 жени с незадържане на урината и е търсено успешното прилагане на методи за стягане на мускулатурата на тазовото дъно.

Ключови думи: кинезитерапия, физиотерапия, незадържане на урината, упражнения

Адрес за кореспонденция: Д-р Красимира М. Казалъкова, МБАЛСМ ”Н. И. Пирогов” -- Секция по урология,
Сектор ”Ранна рехабилитация и физиотерапия”, 1000 София, бул.”Тотлебен” № 21 ,
сл. тел. 91-54-502, GSM 0887 39-69-06, e-mail: kazalakova@abv.bg

 

MORE JOURNALS: Medical Reveiw | General medicine | Cardiovascular diseases | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека