За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Оригинални статии 2/2013

НАУЧНИ ОБЗОРИ

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ

АРХИВ

МИКРОБЕН СПЕКТЪР НА ЕТИОЛОГИЯТА НА ПРИДОБИТИТЕ В ОБЩЕСТВОТО РЕСПИРАТОРНИ ИНФЕКЦИИ
В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ И РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ АНТИМИКРОБНИ СРЕДСТВА

Р. Гергова1, 2, П. Mинчев3, М. Дикова4, С. Гергов5, Ц. Джурова6, 7, Т. Илиева1, 2 и И. Митов1
1Катедра по медицинска микробиология, Медицински университет – София,
2Медико-диагностична лаборатория „Meдирс“
3Клиника по детска пулмология, УМБАЛ „Св. София„
4Детска клиника, Университетска болница по ортопедия и травматология
5Национален онкологичен медицински център
6Детско отделение, МБАЛ – Пирдоп
7Индивидуална лекарска практика


Резюме: Придобитите в обществото респираторни инфекции при децата са най-честата причина за заболяемост и антимикробна терапия в тази възраст. Нашето проучване обхваща 15-годишен период, през който разглеждаме етиологичната структура на тези инфекции и развиващата се резистентност към антимикробни средства при най-честите респираторни причинители. Изследвани са 4528 деца на възраст 1-15 години, които са преминали през амбулаторно лечение или са били хоспитализирани с придобита в обществото инфекция на горните (ИГДП) или долните дихателни пътища (ИДДП) през периода 1997-2011. Пробите от децата са били подложени на количествено и качествено микробиологично изследване за откриване на етиологични бактериални агенти. Антимикробната резистентност е определяна и интерпретирана по дифузионно-дисков метод и с минимални инхибиращи концентрации (MIC), съгласно критериите на CLSI. Най-често срещаните бактериални причинители при деца с ИГДП и ИДДП бяха: Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis и Staphylococcus aureus. Много често бяха изолирани в полимикробни комбинации. Streptococcus pyogenes беше преобладаващият бактериален причинител при фарингит и тонзилит. През последните години се наблюдаваше драматично увеличаване на устойчивостта или т.нар. индиректна вирулентност при всеки от тези респираторни причинители – бета-лактамаза в близо 100% от изолати M. catarrhalis и S. аureus, макролидна устойчивост около 30% сред всички изолати S. pneumoniae, S. pyogenes и S. аureus. Това проучване показва, че пеницилини с инхибитор на бета-лактамаза, включително амоксицилин/клавуланова киселина, ампицилин/сулбактам и някои от цефалоспорините от трето поколение, все още запазват добра активност срещу основните респираторни бактериални патогени в детска възраст като: S. pneumoniae, H. influenzae, М. catarrhalis, S. pyogenes и S. аureus. Проучването на етиологията на инфекциите на дихателните пътища и механизмите на резистентност сред най-честите причинители на респираторни инфекции може да помогне в правилния избор на емпирична антимикробна терапия.

Ключови думи: детска възраст, респираторни инфекции, етиология, антимикробни средства, резистентност

ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ДИНАМИКАТА НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС ПРИ НОЗОКОМИАЛНИТЕ ИНФЕКЦИИ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН
ЗА ПЕРИОДА 2007-2012 г.

С. Ангелова, Ц. Минчева, Й. Митова, В. Дойчева и Е. Единакова
Катедра по епидемиология, МУ – София

Резюме: Нозокомиалните инфекции (НИ) са една от основните причини за заболяемост и смъртност в съвременното общество, не само в развиващите се, но и в промишлено развитите страни в света. Честотата на НИ е различна в болниците, амбулаторните практики, лечебните заведения за продължителни медицински грижи и домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД). Целта на проучването е да се очертаят динамиката в етиологичната структура, относителният дял на водещите клинични форми, нивото на етиологична диагностика, както и заболяемостта от НИ в болничните заведения на област Плевен. При епидемиологичния анализ са използвани официалните данни от автоматизирана информационна система „Вътреболнични инфекции“. При интерпретацията на данните е приложен комплексният епидемиологичен метод, включващ и метода на епидемиологичния анализ. За периода 2007-2012 г. общата заболяемост от НИ в лечебните заведения на област Плевен е 13,3‰. 40% от НИ са регистрирани в ДМСГД и 48% са регистрирани в рискови отделения, предимно на Университетската болница. Около 45% от обявените ВБИ са микробиологично непотвърдени. В тази група спадат острите катари на горните дихателни пътища. Повече от 65% от нозокомиалните инфекции са причинени от Грам-отрицателни микроорганизми, като водещи са щамовете E. coli – изолира се ежегодно при около 20% от общия брой на микробиологично доказаните инфекции.

Ключови думи: нозокомиални инфекции, лечебни заведения, етиологична структура, обща заболяемост, структура по клинична локализация

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА КУ-ТРЕСКАТА В БЪЛГАРИЯ (1961-2012 Г.)
Е. Единакова1, Й. Митова1, В. Дойчева1, Р. Филипова2 и С. Ангелова1
1Катедра по епидемиология, МУ – София
2Министерство на здравеопазването


Резюме: Ку-треската е инфекциозно зоонозно заболяване, причинено от Coxiella burnetii, описано за първи път в България от А. Митов през 1949 г. През на последните повече от 50 години в страната са наблюдавани многобройни спорадични случаи и по-малки или по-големи епидемични взривове, обхващащи най-често стотици заболели. Заболяемостта (на 100 000 население в България) от ку-треска през периодите 1961-1980 г., 1981-2000 г. и 2001-2012 г. е съответно от 0 до 1,5%ооо, от 0,01 до 5,64%ооо за втория период и между 0,16%ооо и 3,74%ооо за последните години. Епидемиологичните проучвания сочат едрия и дребния рогат добитък като основен източник на инфекция за ку-треска при хора в България и водеща роля на аерогенния и алиментарния (консумация на мляко) път на предаване. Тежко протичащите ендокардити са най-честата форма на хронична ку-инфекция.

Ключови думи: ку-треска, заболяемост, форми на интензивност на епидемичния процес, ареали на разпространение

ПРОУЧВАНЕ НА ФУНГЕМИИТЕ В УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА: ЕТИОЛОГИЧЕН СПЕКТЪР
И АНТИМИКОТИЧНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

T. Стоева, К. Божкова и М. Божкова
Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет – Варна

Резюме: Целта е да се определят честотата на фунгемиите и техният относителен дял в групата на септичните заболявания, видовият спектър на патогенните гъбички и тяхната чувствителност към антимикотични лекарствени средства за периода 2007-2011 г. в УМБАЛ ”Св. Марина” – Варна. Изследвани са общо 18 246 проби кръв, от които са изолирани 38 неповтарящи се изолата Candida spp. и non-Candida spp. Проучена е чувствителността към 5-fluorocytosine, Amphotericin B, Fluconazole и Itraconazole. Честотата на фунгемиите за проследвания период е: 0.02/1000 болнични приема за 2007 г., 0.12 за 2008 г., 0.044 за 2009 г., 0.268 за 2010 г. и 0.40 през 2011 г. Candida albicans e доминиращият вид изолати (36.8%). Candida non-albicans видовете са представени в 57.7%. Вторият по честота вид е Candida parapsilosis (28.9%), следван от Candida glabrata (21%). Сред изолатите от интензивни клиники C. albicans (52.6%) е най-честият вид. В неинтензивните клиники най-висок процент на изолиране се установява за C. parapsilosis (42%) и C. glabrata (26.3%). Чувствителността на изолатите C. albicans към тестваните препарати е практически напълно съхранена. Резистентността на изолатите Candida non-albicans към посочените антимикотични препарати е: 7.1% за Fluconazole (n = 1 щам); 21.4% за Amphotericin B (n = 3 щaмa); не са доказани изолати, резистентни на 5-fluorocytosine. Установена е постоянно повишаваща се честота на фунгемиите. Етиологичният спектър е изместен по посока на Candida non-albicans видовете. Активността на Fluconazole oстава висока през годините както в групата на Candida albicans, така и в групата на Candida non-albicans изолатите.

Ключови думи: фунгемии, C. albicans, Candida non-albicans, fluconazole

ПАЦИЕНТЪТ, БОЛНИЦАТА И ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА ОРГАНИ
Р. Крумова-Пешева, Л. Спасов и В. Михайлова
Университетска болница „Лозенец” – София

Резюме: Трансплантацията на органи е сравнително нова медицинска практика в България. Тя е единствен шанс за излекуване и продължаване на живота за голям брой пациенти. Присаждането на черен дроб и бъбрек през последните години е една от важните насоки в работата на медицинския персонал в Университетска болница “Лозенец”. Психологичната работа играе важна роля във всички етапи на медицинската процедура по трансплантацията. Тя се изразява в психологична оценка и психологично консултиране в предтрансплантационния период и психотерапевтична работа в следтрансплантационния период. Авторите си поставят за цел да представят специфичните трудности и психотравматични моменти, през които преминават пациентите, очакващи трансплантация, и с трансплантиран орган.

Ключови думи: трансплантация, психотерапия

ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека