За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Оригинални статии 2/2009


АРХИВ

ЕПИДЕМИЧЕН ПАРОТИТ В СОФИЯ-ОБЛАСТ, 2007 Г.
Р. Комитова1,4, З. Михнева2, П. Петров1, А. Николова1, Ц. Георгиева1, М. Русенова1, Л. Панчев1, Е. Бадаланова1, М. Тодорова1 и М. Борисова3
1УМБАЛ „Св. Анна” – София
2НЦЗПБ, София
3PИОКОЗ – София-област
4Катедра по инфекциозни болести, епидемиология и паразитология и тропическа медицина,
МУ – Плевен (настояща месторабота)

Резюме: Eпидемичният паротит е честа инфекция в детската ъвзраст и отокът на слюнчените жлези е негова основна характеристика. Заболяването е ваксинопредотвратимо и имунизацията е с доказана ефикасност за редуциране на заболяемостта. През последните години обаче се съобщава за епидемични взривове сред имунизирани. През 2007 г. в България е регистрирана третата епидемия след въвеждане на ваксината. Съобщават се клинико-епидемиологичните и серологичните данни за 37 пациенти, хоспитализирани в Инфекциозно отделение, УМБАЛ, „Св. Анна” – София. Потвърждаването на паротитната етиология е проблемно при ваксинираните. Специфичните IgM антитела се определят при половината пациенти в първите серумни проби, докато IgG – във всички серуми, взети в острата и реконвалесцентната фаза. За да се редуцира рискът от бъдещи епидемии, е необходимо усъвършенстване на ваксиналната схема с 2 дози триваксина морбили/паротит/рубеола (ММR) и поддържане на висок ваксинален обхват.

 Ключови думи: eпидемичен паротит, епидемия, ваксинален неуспех

Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Радка Комитова, дм, Катедра по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” 1, 5800 Плевен, тел. 064/884 385

НЯКОИ ЕСТЕТИЧНИ И ОНКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ОНКОПЛАСТИЧНАТА ХИРУРГИЯ НА ТУМОРИТЕ В ДОЛНИТЕ КВАДРАНТИ НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА
В. Молов1, Ив. Трайков1, Р. Романски2 и К. Янев1
1Клиника по пластична, реконструктивна и естетична хирургия,
Медицински университет – Пловдив
2Клиника по пластична, реконструктивна и естетична хирургия,
Медицински университет – София

Резюме: Авангардният характер на онкопластичния оперативен модел за лечението на рака на млечната жлеза е добре приеман в световната хирургична практика. В своя дебют обаче той се сблъсква с реални проблеми, част от които са породени от новаторската му същност. Цел на настоящия клиничен анализ е оценка на ранните технически, онкологични и естетични проблеми, свързани с приложението на инвертирано Т-редукционната мамапластика с ареоларна рецентрализация за лечението на туморите в долните квадранти на млечната жлеза. Обект на наблюдение и анализ са диагностичното и терапевтичното поведение при пациентка на 65 год. с Dg. Carcinoma glandulae mammаe sinistra T2N1M0. По повод установена формация на лявата млечна жлеза болната е насочена за оперативно лечение. В хода на предоперативното обсъждане авторите получават информирано съгласие за извършването на органосъхраняваща хирургия в обем квадрантектомия чрез модел на инвертирано Т-редукционна мамапластика и аксиларна дисекция през отделна инцизия. Седем месеца след операцията пациентката е насочена към нас със съмнение за локален рецидив, отхвърлен при хистологичното изследване. Клиновидно ексцизираният участък от жлезата е интерпретиран ехографски като рецидив на тумор в разпад/възпалителен инфилтрат с течни фокуси, при липса на клинични белези на възпаление и разпад. Изводити са: моделът на органосъхраняваща хирургия чрез инвертирано Т-редукционна мамапластика удовлетворява изискванията на онкологията и естетичната хирургия. Следоперативното проследяване на локалния статус налага отчитане на специфичните особености, обусловени от характера на прилаганата техника. Необходими са по-нататъшни проучвания върху онкологичната радикалност на метода.

Ключови думи: онкопластична хирургия, редукционна мамапластика, органосъхраняваща хирургия

Адрес за кореспонденция: Д-р В. Молов, дм, Клиника по пластична, реконструктивна и естетична хирургия,
Медицински университет – Пловдив, бул. “Ал. Стамболийски” № 76, 4000 Пловдив, e-mail: oneoplasticsg@abv.bg
ТРАНСОБТУРАТОРНА СЛИНГОВА ТЕХНИКА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ИНКОНТИНЕНЦИЯ ПРИ МЪЖЕ СЛЕД ОПЕРАЦИИ НА ПРОСТАТАТА. МОДИФИКАЦИЯ НА МЪЖКИ СЛИНГ I-STOPTM B. BRAUN – ОПЕРАТИВНО ТЕХНИЧЕСКИ АСПЕКТИ
Кр. Янев, М. Георгиев, Д. Орманов, П. Симеонов, Пл. Димитров, В. Василев, В. Младенов,
Ал. Тимев, С. Кирилов и П. Панчев

Клиника по урология, УМБАЛ ”Александровска” – София

Резюме: Следоперативната инконтиненция при операции на простатата е значим проблем, който влошава значително качеството на живот на пациентите. Ние представяме нашия начален опит с мъжки перинеален слинг с използване на полипропиленов меш и трансобтураторни игли, модифицирайки слинга I-STOP, TOMS на фирма B. Braun. За период от три месеца при трима пациенти бе поставен трансобтураторен перинеален слинг, модификация на слинга I-STOP. Всички пациенти са със следоперативна инконтиненция – двама са след радикална простатектомия и един след аденомектомия. Средната възраст на болните е 71,6 години (от 60 до 74 год.). Степента на инконтиненцията преди поставянето на слинга се определяше като среднотежка – два случая, и тежка – един случай. В един от случаите имаше значителна детрузорна хиперактивност. Средното оперативно време е 49,62 min (от 55 до 75 min). Средната кръвозагуба е 86 ml (от 50 ml до 90 ml). При два от случаите уретралните катетри се свалиха на втория следоперативен ден, а при един – на третия следоперативен ден. Следоперативно носенето на един или по-малко памперса на ден приемаме за успех. При два от трите случая смятаме, че пациентите са социално континентни. Болните бяха наблюдавани активно до 30-ия следоперативен ден. Перинеалният мъжки слинг се приема като ефикасен метод за лечение на стрес-инконтиненцията при мъже.

Ключови думи: следоперативната инконтиненция, мъжки трансобтураторен перинеален слинг, артифициален уретрален сфинктер

Адрес за кореспонденция: д-р Красимир Янев, Клиника по урология, МБАЛ „Александровска”,
ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, GSM: 0888 68-63-27, e-mail: dr_kyanev@yahoo.com
РОЛЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА НЯКОИ АВТОИМУННИ БОЛЕСТИ
Е. Петрова
Център по професионални болести,
Клиника по професионални заболявания, МБАЛ „Св. Иван Рилски” – София
Резюме: Целта на представения материал е да се проучат и анализират литературните данни, охарактеризиращи етиологичната роля на неорганичните прахове и други професионални фактори при някои автоимунни болести. Проучени са данните от 37 публикации и обзори от последните 30-40 години. Професионалните фактори на замърсяване (кварц, азбест, други силикати, метали, органични разтворители, UV лъчения) и други играят важна етиологична роля при някои автоимунни болести (синдром на Caplan – CS, прогресивна системна склероза – SSc, синдром на Erasmus – ES, системен лупус еритематозус – SLE, грануломатоза на Wegener – WG, полиартеритис нодоза – PAN, синдром на Goujerot-Sjögren – SGS). Биологичните реакции към силиций са свързани със стимулиране на имунната система, но молекулните механизми на системния автоимунитет са в голяма степен неизяснени. Смята се, че силицият е патоген-свързан молекулен модел при присъствие на генетична предиспозиция. При силициева експозиция са намерени HLA-A2-A31, HLA-B51-B18 и HLA-DR3-DR11 хаплотипове, част от които са свързани с възприемчивост към автоимунни болести. Макрофагите играят ключова роля в патогенезата на болестите, свързани със силициева експозиция. Кварцът първоначално стимулира, а по-късно причинява смърт на макрофагите. Те отделят цитокини IL-1 и TNF с последващо активиране на фибробластите и формиране на фибро-хиалинна тъкан. Важна роля върху CS при кварц-експонирани индивиди играят генетичните фактори и имунната реактивност. При експериметални проучвания на SLE е доказан адювантен ефект на кварца и повишено генериране на апоптотичен материал. Едно проучване отчита връзка на SLE с експозиция на пестициди. При генетично предразположени кварц-експонирани индивиди с WG е установена свръхпродукция на кислородни радикали, инфламаторни цитокини, отключване на имунен механизъм, екзоцитоза на proteinase-3 и поява на миелопероксидазни антигени по повърхността на полинуклеарните неутрофили. Професионалните фактори (кварц, азбест, други силикати, метали, органични разтворители, UV лъчения) и други играят важна роля при редица автоимунни болести (CS, SSc, ES, SLE, WG, PAN, SGS). При SSc се подозират и въздействия на пластмаси, вибрации и пушеци от заваръчни дейности. Необходим е по-задълбочен анализ на производствените експозиции, епидемиологията и патогенетичните механизми при автоимунни болести с оглед оценка на професионалния им характер. Ролята на професионалните експозиции при автоимунните болести е обект на проучвания на епидемиолози, генетици, ревматолози и специалисти по професионални болести.

Ключови думи: кварц, азбест, органични разтворители, пестициди, автоимунни болести

Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Елисавета Петрова, дмн, Клиника по професионални заболявания, Уни­вер­ситетска болница „Свети Иван Рилски”, бул. „Акад. Иван Гешов” № 15, 1431 София, е-mail адрес: mdepetrova@ yahoo.com
УНИВЕРСАЛНИТЕ КОМПОНЕНТИ НА СИСТЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО, ПРИЛОЖЕНИ В БОЛНИЧНИТЕ АПТЕКИ
Д. Шопов
МБАЛ – Хасково
Резюме: Прави се преглед на препоръките в консенсусния документ HS10-A2, 2006, на CLSI – САЩ, за специфичните изисквания при внедряване на система за управление на качеството в лечението на хоспитализирани пациенти. Критичната оценка показва, че част от препоръките в документа са познати и реализирани в нашите болнични аптеки с акредитационната процедура и редица наредби. Документът обаче посочва как чрез вграждане на политика, процеси и процедури на универсалната система за управление на качеството в лечебни заведения в политика, процеси и процедури на специфичния работен поток болничната аптека може да постигне желаното ниво на качество в лечението, да намали възможността за грешки, вреда за пациентите и прахосване на ресурс. Документът организира по нов начин специфичната информация в лечението на пациентите, което позволява мониториране на дейността, идентифициране на проблемите и тяхното решаване. С желание, разбиране и усилия за по-добро структуриране на документацията за качеството и повече обективизъм в оценките лечението на пациентите в МБАЛ може да се хармонизира с този международен документ и качеството на услугата „лечение” значително да се подобри.

Ключови думи: система за управление на качеството, качество в лечението на пациентите, документ на CLSI HS10-A2

Адрес за кореспонденция: Д-р Димитър Шопов, дм, изп. директор МБАЛ-АД Хасково,
бул .”Съединение” 49, 6300 Хасково, тел. 038/606999, е-mail: shopov_d@abv.bg
MORE JOURNALS: Medical Reveiw | General medicine | Cardiovascular diseases | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека