За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Научни обзори 20134

АРХИВ

1/2014

ИЗОПРОСТАНИ И БОЛЕСТИ НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ
Л. Терзиев и В. Цветкова-Вичева
Сектор”Клинична имунология и алергология”, МУ – Плевен

Резюме. В представения материал се разглеждат образуването на изопростаните, приликите и разликите между тях и простагландините. Посочени са белодробните заболявания, при които изопростаните са сигурен, специфичен и неинвазивен маркер за оксидативен стрес. Авторът подкрепя горното със собствени резултати, получени в експериментален модел на астма. Заедно с това е показано влиянието, което тези съединения имат върху различни клетъчни типове (гладкомускулни, ендотелни, възпалителни клетки) и по този начин могат да влошат клиничното протичане на същите заболявания (астма, хронична обструктивна белодробна болест, остри белодробни увреждания и др.).

Ключови думи: астма, белодробна хипертония, остри белодробни увреждания, изопростани, хронична обструктивна белодробна болест
Адрес за кореспонденция: д-р Людмил Терзиев, д.м., Сектор "Клинична имунология и алергология", Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, e-mail: luterzi@mail.bg

ПАНКРЕАСНАТА БЕТА-КЛЕТЪЧНА ДИСФУНКЦИЯ ПРИ ГЕСТАЦИОНЕН ЗАХАРЕН ДИАБЕТ И НЕЙНАТА РОЛЯ В ПАТОГЕНЕЗАТА НА ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ТИП 2
М. Генова
Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Централна клинична лаборатория
УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет – София


Резюме. Гестационният захарен диабет (ГЗД) се дефинира като глюкозен интолеранс с различна степен на изява, диагностициращ се за първи път през настояща бременност. Появява се в резултат на широк спектър от физиологични и генетични нарушения, на синергичното действие на ендогенни и екзогенни фактори, и идентифицира бременните жени с висок риск за перинатална смъртност, дълготрайно наднормено тегло и нарушен глюкозен толеранс след раждането. Жените с ГЗД са с висок риск за развитие на ЗДТ2 извън бременността. Съществуват редица фактори, които са в основата на развитието на ГЗД, но само някои от тях са добре проучени. Затлъстяването, наследствеността и обездвижването са основните екзогенни фактори, а патологично високата инсулинова резистентност (ИР) и променената b-клетъчна функция са основните ендогенни фактори, които са и основни фактори в патогенезата на ЗДТ2. Патогенетичните механизми на нарушенията в плацентната функция, инсулиновата резистентност и b-клетъчната дисфункция при бременни с ГЗД не са добре проучени. Налице са достатъчно сериозни доказателства за решаващата роля на мастната тъкан в развитието на ИР и ЗДТ2. Експресия и регулация на адипоцитокините в тъканите на бременните жени и връзката им с ГЗД нe е напълно изяснена. Важността на този медицински проблем в контекста на повишаващата се честота на ГЗД и свързаните с него усложнения при новороденото и майката, както и недостатъчното проучване на проблема у нас, обяснява интереса към изучаване патогенетичните механизми и диагностични възможности за оценка на риска и ранна диагноза на състоянието гестационен захарен диабет.

Ключови думи: гестационен захарен диабет, инсулинова резистентност, инсулинова чувствителност, b-клетъчна дисфункция
Адрес за кореспонденция: д-р Мариана Генова, гл. ас., Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, ЦКЛ, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски“ № 1, 1431 София

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА HIV/СПИН ИНФЕКЦИЯТА В ЕВРОПА И В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 1986-2011 Г.
В. Дойчева, Й. Митова, С. Ангелова и Ц. Минчева
Катедра „Епидемиология”, МУ – София

Резюме. HIV инфекцията е сериозен проблем за общественото здравеопазване в Европа. През 2011 г. от 50 от 53 страни от европейския регион на СЗО са постъпили данни за 53 974 диагностицирани случая на HIV инфекция, от които 28 038 са регистрирани в страните от Европейския съюз (EC) и Европейската икономическа зона (ЕИЗ). Данните от епидемиологичния надзор показват, че предаването на HIV инфекцията продължава в повечето страни, като честотата на диагностицираните случаи е 7,6 на 100 000 души за европейския регион на СЗО и 5,7 – за Европейската икономическа зона. В различните географски области на европейския регион (Източна, Централна и Западна Европа) доминират различни пътища на предаване на HIV инфекцията. Като цяло хетеросексуалният път на предаване преобладава в европейския регион на СЗО, докато предаването по полов път сред мъжете с еднополови сексуални контакти е най-широко разпространено в страните от Европейската икономическа зона. Първите случаи на HIV позитивни в България са регистрирани през 1986 г. За периода 1986-2011 г. общият брой регистрирани с HIV инфекция е 1461. За периода 2004-2011 г. броят на инфектираните мъже е 795 (заболяемост 10,6 на 100 000), а на жените – 213 (заболяемост 2,8 на 100 000).

Ключови думи: човешки имунодефицитен вирус, синдром на придобита имунна недостатъчност, разпространение, уязвими групи, превенция и контрол.
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Виктория Дойчева, дм, Катедра „Епидемиология”, МУ, СБАЛАГ „Майчин дом”, ет. 6, ст. 667, ул. "Здраве" № 2, 1431 София, тел. 02 952 38 44, e-mail: v.doycheva@abv.bg

ЗА ВАРИОЛАТА (ЕДРА ШАРКА) – ПЪРВОТО ЕРАДИКИРАНО ИНФЕКЦИОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ В СВЕТА
В. Дойчева и Й. Митова
Катедра „Епидемиология”, МУ – София

Резюме. Произходът на едра шарка като заболяване се губи в праисторията. Смята се, че тя се е появила около 10 000 г. пр.н.е., по време на първите земеделски селища в Североизточна Африка. Болестта се е разпространила от там до Индия с помощта на древните египетски търговци. Най-ранните доказателства за кожни лезии, наподобяващи тези на едра шарка, са намерени по лицето на мумия от времето на 18-ите и 20-ите египетски династии (1570-1085 г. пр. Хр.). Едрата шарка се установява в Европа между V и VII век и е предизвиквала епидемии през Средновековието. Преломен момент в борбата с тази инфекция е откритието на английския лекар Едуард Дженер. През 1796 г. Дженер заразява 8-годишно момче с ексудат от кожна лезия от ръцете на доячка в областта Глостършир (Англия). Процедурата е ефективена, тъй като момчето развива лека форма на едра шарка и впоследствие траен имунитет към заболяването. Процесът на ликвидация на едрата шарка започва, когато Световната здравна асамблея получава доклад през 1958 г. за най-катастрофалните последици от вариолата в 63 страни, предимно в Азия и Африка. През 1967 г. започва глобална кампания под опеката на Световната здравна организация (СЗО) за ерадикация на вариолата. На 8 май 1980 г. Световната здравна асамблея обявява, че светът е свободен от едра шарка и препоръчва на всички страни да спрат ваксинацията срещу заболяването.

Ключови думи: вариола, ерадикация, ваксинация, Едуард Дженер
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Виктория Дойчева, дм, Катедра по епидемиология, Медицински университет,
ул. “Здраве“№ 2, УАГБ “Майчин дом“, 1431 София, e-mail: v.doycheva@abv.bg

СЪВРЕМЕННА КОНЦЕПЦИЯ ВЪРХУ ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА ГЛУТЕНОВАТА ЕНТЕРОПАТИЯ ПРИ ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ
Цв. Великова1, З. Спасова2, Е. Иванова-Тодорова1, Д. Кюркчиев1 и И. Алтънкова3
1МДЛ по клинична лаборатория и клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, МУ – София
2Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, МУ – София
3Болница „Лозенец“, Софийски университет


Резюме. Глутеновата ентеропатия (ГЕ) е социално значим здравен проблем, с честота до 1% в общата популация и висок риск от усложнения при пациенти без терапия, което изисква мултидисциплинарен подход. Въпреки че ГЕ се счита за заболяване на детската възраст, все повече пациенти с ГЕ се диагностицират в зряла възраст. При възрастните заболяването може да се изявява много години в субклинична форма преди поставяне на диагнозата или да се прояви за първи път с фатални усложнения. Наред с утвърдените в практиката антиглиадинови (АГА), антиретикулинови и антитела срещу ендомизиум (ЕМА) комбинираното изследване на aнтитела срещу тъканна трансглутаминаза (аnti-tTG), антитела срещу деамидирани глиадинови пептиди (anti-DGP) и антиактинови антитела (AAA) е полезно за по-добра диагностика и проследяване на пациентите със заболяването.

Ключови думи: глутенова ентеропатия, аnti-tTG, anti-DGP, AAA
Адрес за кореспонденция: д-р Цветелина Великова, Медико-диагностична лаборатория по клинична лаборатория и клинична имунология – УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, бул. „Акад. Ив. Евстати Гешов” № 15, 143 София, сл. тел. 02 8527046,
GSM 0883306049, e-mail: cvetelina.mladenova@abv.bg

2/2014

ЛЕЧЕНИЕ СЪС СТВОЛОВИ КЛЕТКИ НА НЕРЕКОНСТРУКТАБИЛНИ ПАЦИЕНТИ С КРИТИЧНА ИСХЕМИЯ НА КРАЙНИЦИТЕ
Л. Бешев1, Б. Цанков2 и Б. Игнатов2
1Отделение по съдова хирургия, УМБАЛ – Плевен, Медицински университет – Плевен
2Кръжок по съдова хирургия, Медицински университет – Плевен

Резюме. Периферната артериална болест (ПАБ) е широко разпространено и социално значимо съдово заболяване. Прогресивното ù развитие води до критична исхемия на крайниците (critical limb ischaemia – CLI), която може да доведе до тежка и перманентна инвалидизация на болните. Незадоволителните резултати от лечението на болни в напреднал стадий на заболяването, налагат търсенето и разработването на нови методи и стратегии за лечение. Такъв обещаващ, лесно усвоим и безопасен метод, който вече активно се прилага в развитите западноевропейски държави и САЩ е автотрансплантацията на стволови клетки от костен мозък. Терапията се извършва със собствен биологичен материал от пациента, което предотвратява възможни имунологични конфликти и трае около 20 минути. Добрите резултати от клинични проучвания, проведени в Германия, Холандия, САЩ и някои азиатски страни, дават основание да се промотира тази нова и обещаваща терапевтична процедура.
Ключови думи: критична исхемия, стволови клетки, лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р Любомир Бешев, Отделение по Съдова хирургия, УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, Бул. „Георги Кочев” 8А, 5800, Плевен, тел.: 064/886359, e-mail: lyubomir_beshev@yahoo.com

МЕД: ФИЗИОЛОГИЧНО И КЛИНИЧНО ЗНАЧЕНИЕ
И. Иванова1, Б. Атанасова2 и К. Цачев2
1Клинична лаборатория, УМБАЛ “Св. Иван Рилски“ – София
2Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МФ, МУ – София, ЦКЛ,
УМБАЛ “Александровска“

Резюме. Медта е есенциален микроелемент за човека и животните. Тя има ключово значение, тъй като е задължителен компонент в активния център на редица медни металоензими и участва активно в процесите на пигментация, еритропоеза, генна експресия, оксидативен стрес, поддържане на глюкозния баланс. Клиничните нарушения в обмяната на медта са свързани с дефицит или свръхнатрупване в организма. Фенотипно тези нарушения са много разнообразни. Оценката на медния статус изисква използването на надеждни лабораторни биомаркери, които са с голяма чувствителност да могат да отразяват дори и малки промени в съдържанието на медта. Настоящият обзор представя аспекти от физиологията на медта, заболявания с нарушена хомеостаза и съвременни биомаркери за охарактеризиране на медния статус.
Ключови думи: мед, меден дефицит, свръхнатрупване на мед, биомаркери за меден статус, синдром на Менке, болест на Уилсон, болест на Алцхаймер
Адрес за кореспонденция: Д-р Ирена Димитрова Иванова, МДЛ по клинична лаборатория и имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, Бул. "Акад. И. Е. Гешов" № 15, София, тел.: 02/8524883, +359 877721478, e-mail: irena.dimirtova@gmail.com

ПЕСТИЦИДИТЕ И ТЕХНИЯТ УВРЕЖДАЩ ЕФЕКТ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ
И. Богоева
Българска агенция по безопасност на храните, Център за оценка на риска
Резюме. Неправилната употреба на продукти за растителна защита в съвременното земеделие е основен източник за замърсяване на околната среда и хранителните продукти с остатъци от пестициди. Това е сериозен фактор за увреждане на екосистемите и техните обитатели, а също и на здравето на човека, като неделима част от природата. Пътищата за проникване на тези субстанции в организма са чрез директен контакт или чрез поемане на замърсени храни. Попадайки в тялото на човека, пестицидите предизвикват редица необратими последици и нарушения в неговите функции, а при по-високи дози могат да доведат и до летален ефект. Сред най-уязвимите групи са работещите в сферата на производство на пестициди, потребителите им и децата. Налице е хармонизирано Европейско законодателство, посредством което са определени максимално допустими нива на остатъци от пестициди в храни от растителен и животински произход за всички държави членки. Целта на настоящия обзор е да се насочи вниманието към необратимите вредни последици за околната среда и здравето на хората, които могат да се причинят от неправилната употреба на пестициди и да се апелира за разумното им прилагане.
Ключови думи: пестициди, вредни ефекти за здравето на човека
Адрес за кореспонденция: Д-р Ирена Богоева, Българска агенция по безопасност на храните, Център за оценка на риска, бул. „Цар Борис III“, № 136, 1618 София, тел. 359 882 469 414, e-mail: iren.bog@abv.bg; irena.bogoeva@nvms.government.bg

ФАКТОРИ, ДЕТЕРМИНИРАЩИ ПОЯВАТА НА ПРОФЕСИОНАЛНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

А. Въткова
Катедра „Неврология, психиатрия, физиотерапия и рехабилитация, превантивна медицина
и обществено здраве”, Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски”

Резюме. Развитието на човешкото общество винаги се е свързвало с развитието на техниката и науката до разгръщането на днешните високи технологии. Научно-техническата революция бележи нов етап в развитието – този на индустриалното общество. Днес казваме, че живеем в постиндустриално общество, в което развитието на нови технологии стави със светкавична скорост. Това е неразривно свързано с процеса на трудовата дейност и различните фактори, които я определят. Паралелно с него е еволюирало и човешкото съзнание по отношение на връзката между процеса на труд, условията на работа и човешкото здраве. Днес, на фона на протичаща глобализация, е факт концентрацията на работна сила в мегаполисите, компютризацията, миграцията, хиперинформацията. Това от своя страна създава нови рискови фактори за работещите и изисква тясно сътрудничество между различните научни области с цел по-качествена грижа и протекция на здравето на работещия индивид. В тази статия, като се базираме на множество научни проучвания, разглеждаме здравните детерминанти на професионалната заболяемост в тяхната динамика, отразяваща нивото на научно-техническото и техологично развитие, както и на социалните и културни предизвикателства в наши дни.
Ключови думи: здравни детерминанти, съвременно общество, глобализация, професионални заболявания, професионално здраве, социални фактори, ниво на образование, работно натоварване
Адрес за кореспонденция: Албена Въткова, Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, ул. "Козяк" № 1, 1407 София, e-mail: hariomabby@abv.bg

3/2014

СТВОЛОВИ КЛЕТКИ: ПРИЛОЖЕНИЕ В МЕДИЦИНАТА
Н. Бояджиева, М. Варадинова и Р. Методиева
Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет,
Медицински университет – София

Резюме. Стволовите клетки са недиференцирани клетки, които са основно две групи: ембрионални и следембрионални (във възрастния организъм). Те имат следните характеристики: А. Способност да пролиферират; Б. Способност да се диференцират; В. Могат да аглутинират и да образуват т.нар. сфери. Те експресират специфични антигени (маркери). По време на ембрионалното развитие от бластулата се оформя колония от стволови клетки, която формира 3 важни групи от дермални слоеве на стволови клетки: ендодерма, мезодерма и ектодерма. Стволовите клетки на тези слоеве се диференцират в различни клетки, както следва: 1. От ендодермата се диференцират клетките на бял дроб, щитовидна жлеза и панкреас. 2. От мезодермата се диференцират клетки на сърдечен мускул, скелетен мускул, бъбрек, гладък мускул на храносмилателна система и червени кръвни клетки. 3. От ектодермата се диференцират клетки на кожа, неврони, глия на мозък и пигментни клетки. Приложението на стволовите клетки е в различни области на медицината за лечение на много заболявания, като: неврологични, злокачествени, хемопоетични, сърдечно-съдови, автоимунни, ендокринни, репродуктивни, кожни и др. В допълнение, проучванията върху стволови клетки имат роля за бъдещ прогрес в клетъчната трансплантация (клетъчно базираната терапия).
Ключови думи: стволова клетка, клетъчно базирана терапия, клетъчна трансплантация, диференциация на фенотипни клетки
Адрес за кореспонденция: Д-р Мирослава Георгиева Варадинова, дм, Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет, ул. „Здраве” № 2, София, тел.: 02/9520539, e-mail: miria@abv.bg

ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА АРБОВИРУСИТЕ
В. Дойчева и Й. Митова-Минева
Катедра по епидемиология, МУ – София
Резюме. Арбовирусите са голяма група вируси, пренасяни от кръвосмучещи членестоноги, причиняващи хеморатични трески и енцефалити. Тези вируси представляват интерес поради голямата си генетична пластичност и комплексния трансмисивен цикъл. Те се влияят от екологичните промени, наблюдавани през последните десетилетия. Поради това арбовирусните инфекции са поставени в групата на новопоявилите се инфекции (emerging infections). В статията са разгледани основните екологични особености на арбовирусите и техните преносители и резервоари, както и епидемиологичните особености на арбовирусните инфекции.
Ключови думи: арбовируси, арбовирусни инфекции, вектори, природни огнища, епидемиология, екология
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Виктория Дойчева, дм, Катедра „Епидемиология”, Медицински университет,
СБАЛАГ „Майчин дом”, ет. 6, ст. 667, ул. „Здраве” № 2, 1431 София, тел.: 02 952 38 44, e-mail: v.doycheva@abv.bg

РЕТИНИРАНИ ДОЛНОЧЕЛЮСТНИ ТРЕТИ МОЛАРИ
Н. Павлов
Индивидуална практика за специализирана дентална помощ по орална хирургия – Пловдив
Резюме. Ретенцията на долночелюстни трети молари е болест на съвременната цивилизация. Съществуват различни теории за развитието ù. Предлагани са разнообразни класификации на ретинираните долночелюстни молари. Оперативното им остраняване е свързано с рискове, което налага да се прецизират показанията за екстракция.
Ключови думи: ретенция, класификация, долночелюстни трети молари
Адрес за кореспонденция: Д-р Николай Павлов, АИПСПДМ – орална хирургия, ул. „Лозарска” № 15А, 4000 Пловдив,
тел.: 0888254906, e-mail: nikolai.v.pavlov@gmail.com

ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
©2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека