За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Научни обзори 2012

АРХИВ

1/2012

РОЛЯТА НА МИНИИНВАЗИВНАТА ХИРУРГИЯ В ОПЕРАТИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Я. Корновски и Е. Исмаил
Гинекологична клиника, МБАЛ ,,Св. Анна” − Варна
Резюме: Направен е литературен обзор на миниинвазивните хирургични процедури, използвани при лечението на рака на маточната шийка (РМШ). Такива процедури са: лапароскопски хирургичен стейжинг (стадиране), сентинелна лимфна идентификация, лапароскопска екстраперитонеална парааортална лимфна дисекция, лапароскопска радикална хистеректомия, лапароскопска параметректомия, радикална лапароскопска трахелектомия, лапароскопски асистирана екзентерация и някои по-рядко използвани интервенции – лапароскопска транспозиция на яйчници и лапароскопско лигиране на хипогастралната артерия. Всички тези интервенции могат да бъдат извършени и с робот Da Vinci S, като е направено сравнение между лапароскопска, роботизирана и отворена хирургия.
Ключови думи: миниинвазивна хирургия, лапароскопия, рак на маточната шийка
Адрес за кореспонденция: Доц. Я. Корновски, Гинекологична клиника, МБАЛ „Св. Анна-”,
бул. „Цар Освободител” 100, 9000 Варна, тел.: 052/821 209, e-mail: ykornovska@abv.bg

СКРИНИНГ ЗА ПОСТПАРТАЛНА ТИРЕОИДНА ДИСФУНКЦИЯ
Д. Гавраилова
Факултет “Обществено здраве”, Медицински университет – София
Резюме: Постпарталната тиреоидна дисфункция (PPTD) е често срещано състояние, причиняващо значителни нива на заболяемост. Нейното ранно откриване може да подобри качеството на живот и да намали заболяемостта при последващи бременности и в дългосрочен план. Въпреки своите несъвършенства, определянето на TPOAb в началото на бременността (през първия триместър) в момента, изглежда, е най-доброто средство и се използва от много изследователи за предсказване на PPTD. Въпросът за целенасочен или универсален скрининг продължава да се обсъжда. Анализи на разходите и ползите показват определени предимства по отношение на разходите за скрининг.
Ключови думи: бременност, постпартална тиреоидна дисфункция, антипероксидазни антитела, скрининг
Адрес за кореспонденция: Д-р Даниела Гавраилова, Факултет „Обществено здраве”,
МУ – София, ул. „Бяло море” 8, тел. 02 9432-219, e-mail: ditcheli@abv.bg

2/2012

ХИПЕРТИРЕОИДИЗЪМ (Болест на Grave) ПРИ БРЕМЕННИ
Д. Гавраилова
Факултет „Обществено здраве”, Медицински университет – София

Резюме: Болестта на Grave (Graves`disease, болест на Базедов-Грейв) представлява автоимунен хипертиреоидизъм, който се дължи на наличието на антитела, стимулиращи TSH рецепторите (TSH рецепторни антитела –TSHRAb) на клетките на щитовидната жлеза. Заболяването се среща при 0,5-1% от жените в репродуктивна възраст, а около 2-10% от пациентките имат активна форма на болестта по време на бременността си. Повишената функция на щитовидната жлеза на майката повишава вероятността за неблагоприятен изход от бременността и оказва влияние върху растежа и развитието на плода.
Ключови думи: хипертиреоидизъм (болест на Grave), бременност, фетална тиреоидна дисфункция, неонатална тиреоидна дисфункция, антитиреоидни медикаменти
Адрес за кореспонденция: Д-р Даниела Гавраилова, Факултет „Обществено здраве”, МУ, ул. „Бяло море” 8, 1527 София, тел.: 02 9432-219

МОЛЕКУЛЯРНО-ЦИТОГЕНЕТИЧНИ ПРОМЕНИ В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ХРОНИЧНАТА МИЕЛОГЕННА ЛЕВКЕМИЯ
М. Велизарова1, Л. Митев2, Т. Бонева2 и Е. Хаджиев3
1Централна клинична лаборатория, УМБАЛ ”Александровска”, Катедра по клинична лаборатория
и клинична имунология, МФ – София
2Катедра по клинична лаборатория и имунология, ВМА – София
3Клиника по хематология, УМБАЛ ”Александровска”, Катедра по вътрешни болести, МФ – София

Резюме: Хроничната миелогенна левкемия (ХМЛ) се характеризира с клонална пролиферация на плурипотентните стволови клетки в костния мозък и наличие фузионен Bcr-Abl ген с повишена тирозин-киназна активност. Основните патогенетични механизми са свързани с нарушена клетъчна адхезия, дисрегулация в клетъчния растеж и резистентност към нормалните механизми на програмираната клетъчна смърт (апоптоза). Механизмите, които водят до еволюция на заболяването и трансформация в бластна криза, са все още недостатъчно проучени. Търсенето е естестено насочено към гени, които участват в контрола на клетъчния цикъл, диференциацията и апоптозата, засегнати и при други злокачествени неоплазии. Целта на обзора е да се обобщят установените молекулярно-генетични промени в еволюцията на ХМЛ, свързани с инактивиране на тумор-супресорни гени (р53, RB1, АТМ, CDKN2), активиране на онкогени, различни от Bcr-Abl (MYC, Jak2), и загуба или скъсяване на теломерни участъци. Наличието на множествени молекулярни аберации е доказателство за това, че прогресията вероятно е резултат на широк набор от алтерниращи ДНК увреждания и епигенетични промени, които оформят левкемичния фенотип.
Ключови думи: хронична миелоидна левкемия, Bcr-Abl, хронична фаза, бластна криза, прогресия на заболяването
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Велизарова, дм, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ – София, ул. „Г. Софийски” 1, тел.: +359 2 92 30 928, e-mail: mvelizarova@abv.bg

 
ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
©2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека