За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Научни обзори 2011

АРХИВ

1/2011

ВЪТРЕБОЛНИЧНИ ИНФЕКЦИИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ACINETOBACTER BAUMANNII
Т. Стоева
Катедра по микробиология и вирусология
Медицински университет – Варна


Резюме: Acinetobacter baumannii е един от най-важните и проблемни за лечение вътреболнични патогени. Този микроорганизъм се характеризира с множествена лекарствена резистентност (MDR) и способност да причинява продължителни и трудноконтролируеми вътреболнични взривове. В настоящия обзор са представени спектърът и епидемиологичните аспекти на вътреболничните инфекции, които A. baumannii може да причини, както и възможностите за лечение на инфекции, причинени от МDR щамове.
Ключови думи: Acinetobacter baumannii, вътреболнични инфекции, множествена лекарствена резистентност
Адрес за кореспонденция: Д-р Теменуга Стоева, дм, Катедра „Микробиология и вирусология”, Медицински университет,
ул. „Марин Дринов” 55, 9001 Варна, тел.: 052/978566; 0887 614 008, e-mail: temenuga.stoeva@abv.bg

БИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ИНФЕКЦИОЗНАТА БОЛЕСТ
В. Монев

Резюме: Взаимоотношенията между макро- и микроорганизмите са установени исторически, в хода на времето. Те са резултат на еволюцията през милиони години съприкосновение помежду им. В нормалния макроорганизъм съществуват и се размножават огромно количество разнообразни видове микроорганизми, при което по-голямата част от хората и животните не търпят никакви увреди. Инфекциозна болест възниква само като изключение. Тя свидетелства за способността на макроорганизма да реагира специфично и да се приспособява. Тя не е борба – до победен край (оздравяване) или до поражение (смърт). Това е своеобразен процес на адаптация за съвместно съществуване, който завършва най-често с нова форма на симбиоза между макро- и микроорганизмите – имунитетни прояви.
Ключови думи: инфекциозна болест, ендогенни и екзогенни форми, взаимоотношения на макро- и микроорганизмите
Адрес за кореспонденция: Проф.  В. Монев, ул. „Юрий Венелин” № 19, вх. 1, 1142 София, тел.: 989-83-98

ГЕНЕТИЧНИ ПОЛИМОРФИЗМИ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ТАРГЕТИ И БОЛЕСТ-МОДИФИЦИРАЩИ ГЕНЕТИЧНИ ПОЛИМОРФИЗМИ
С. Вълчева-Кузманова
Катедра по предклинична и клинична фармакология и токсикология,
Медицински университет – Варна


Резюме: Фармакогенетиката изучава генетичната основа на вариациите в лекарствения отговор. Генетичният полиморфизъм може да има за резултат вариабилност във фармакокинетиката и фармакодинамиката на лекарствата, както и да стои в основата на лекарство-предизвиканата изява на болестно състояние. В настоящия обзор се разглеждат някои от генетичните полиморфизми на лекарствените таргети (ензими и рецептори), които обуславят вариабилност в действията на лекарствата и, респективно, вариабилност в лекарствените ефекти (терапевтични и нежелани лекарствени реакции). Разгледани са също някои от болест-модифициращите генетични полиморфизми, обуславящи лекарство-предизвиканата изява на болестно състояние.
Ключови думи: фармакогенетика, фармакогеномика, генетични полиморфизми, лекарствени таргети, болест-модифициращи полиморфизми
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Стефка Вълчева-Кузманова, дм,
Катедра по предклинична и клинична фармакология и токсикология, Медицински университет,
ул. „Марин Дринов“ № 55, 9002 Варна, тел.: 052/ 677078, e-mail: stefkavk@yahoo.com

КАШЛИЦАТА – ЧЕСТ СИМПТОМ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ. ОСОБЕНОСТИ, ПОДХОДИ И НЕОБХОДИМИ ПРОУЧВАНИЯ
Г. Форева, Р. Асенова и Л. Деспотова-Толева
Катедра „Здравен мениджмънт, икономика на здравеопазването и обща медицина”,
Факултет по обществено здраве, Медицински университет – Пловдив

С финансовата подкрепа на Фонд Научни изследвания
Проект Научноизследователски център по детско здраве, грант № ДО 02-349/29.12.08

Резюме: Кашлицата е един от най-честите симптоми, които карат пациентите да се обръщат за консултация. Кашлицата е мощен физиологичен механизъм за очистване на дихателните пътища от чужди материи и излишни секрети. Тя е рефлекторен отговор в резултат на дразнене на окончанията на нервус вагус и нервус глософарингеус, разположени в лигавицата на дихателните пътища. Значително рецепторно поле е и плеврата. В алвеолите не се поражда кашличен рефлекс. Към специфичните дразнители се отнасят аспирирани чужди тела, вдишани частици прах или химични вещества, оток, хиперсекреция, възпалителна реакция, възникнала в резултат на инфекциозен или алергичен процес.
Ключови думи: кашлица, деца, обща медицинска практика
Адрес за кореспонденция: Д-р Гергана Форева, Катедра „Здравен мениджмънт, икономика на здравеопазването и обща медицина”, Факултет по обществено здраве, Медицински университет, бул. „Васил Априлов” № 15а, 4002 Пловдив, тел.: 032 602500, e-mail: gforeva@dir.bg

2/2011

МОЗЪЧНА АСИМЕТРИЯ И КОНТРОЛ НА ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ФУНКЦИИ: НОРМА И КЛИНИЧНИ ПРОЕКЦИИ
Зл. Стоянов, П. Николова, И. Пашалиева и Л. Дечева
Катедра по физиология и патофизиология,
Медицински университет – Варна 

Резюме: Обзорът е посветен на отражението на мозъчната асиметрия в контрола на някои автономни физиологични функции. Набелязани са диференцираните роли на дясното и лявото полукълбо в контрола на сърдечно-съдовите функции, хормоналната секреция и в невроимуномодулацията. Отделено е внимание на свързаните с типа на мануалната доминантност особености, доколкото леворъките се отличават със специфика в някои от аспектите на мозъчната латерализация.
Ключови думи: мозъчна асиметрия, хемисферен контрол, сърдечно-съдови функции, невроендокринни функции, имунитет, мануална доминантност
Адрес за кореспонденция: Д-р Ирина Пашалиева, Катедра по физиология и патофизиология, Медицински университет, ул. “Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, тел.: 052 67 70 50, вътр. 26 30, е-mail: ipashalieva@abv.bg

ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЛТИФОКАЛНА ЕЛЕКТРОРЕТИНОГРАМА ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ЗАСЯГАЩИ РЕТИНАТА
К. Коев и Р. Георгиев
Клиничен център по спешна медицина, МУ – София,
Очна клиника, УМБАЛ „Александровска” 

Резюме: Мултифокалната електроретинограма (ЕРГ) е обективен еквивалент на зрителното поле при едновременното оценяване на приблизително 100 ретинни локализации. Мултифокалната EРГ обединява състоянието на най-съвременните стимули и технология за запис с мощни алгоритми за анализ. Основната сила на мултифокалната ЕРГ обаче е във факта, че локалните потенциали съдържат компоненти от всички слоеве на ретината. Способността за анализ на отделни компоненти от фоторецепторните ганглийни клетки представлява чувствителен диагностичен тест и потенциално мощен инструмент за оценка на ефикасността на лечението.
Ключови думи: мултифокална електроретинограма, ретинна локализация, лечение
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Красимир Коев, дм, Клиничен център по спешна медицина, МБАЛ „Царица Йоанна”, ул. „Бяло море” № 8, 1527 София, e-mail: k0007@abv.bg

ХИРУРГИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ НА ТРАКИТЕ ОТ І ВЕК, МЕЖДУ КОИТО И ЗА ОЧНА ХИРУРГИЯ,
ПРИЛИЧАЩИ НА СЪВРЕМЕННИТЕ

К. Коев
Клиничен център по спешна медицина, МУ – София
 

Резюме: Проследено е развитието на хирургията и на очната хирургия в древността. Представени са 18 хирургични инструмента, между които и за очна хирургия, на траките от първи век, от античен некропол в Караново. Някои от тях приличат на съвременните, което свидетелства за високото развитие на хирургията при траките. Наличността на този комплект от медицински инструменти, принадлежащи на лекар, погребан в една от 26-те тракийски могили в Караново, показва не само високия социален статус, който е имал той, но че този социален статус се е равнявал на статуса не тракийските владетели.
Ключови думи: хирургични инструменти, траки, история на медицината, лечение на очни заболявания
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Красимир Коев, дм, Клиничен център по спешна медицина, МБАЛ „Царица Йоанна”, ул. „Бяло море” № 8, 1527 София, e-mail: k0007@abv.bg

3/2011

ПРЕДИМСТВА НА 8-ИЗОПРОСТАН КАТО БИОМАРКЕР ЗА ОКСИДАТИВЕН СТРЕС
Л. Терзиев
Сектор по „Клинична имунология и алергология”, МУ – Плевен

Резюме: В представения обзор се дискутират маркери за липидна пероксидация с различна специфичност, използвани в практиката, като: малонов диалдехид (MDA), летливи алкани (етан и пентан) и особено 8-изопростан. Подчертават се редица предимства на 8-изопростана като стабилен, чувствителен, неинвазивен биомаркер за оценка на липидната пероксидация при различни заболявания, свързани с оксидативен стрес.

Ключови думи: липидна пероксидация, малонов диалдехид, оксидативен стрес, 8-изопростан

Адрес за кореспонденция: Д-р Л. Терзиев, дм, Сектор „Клинична имунология и алергология”, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, e-mail: luterzi@mail.bg

НОВИ КЛИНИЧНО ЗНАЧИМИ МАРКЕРИ ПРИ ИМУНОМЕДИИРАНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЧЕРВАТА
Ц. Младенова1, Д. Кюркчиев1, З. Спасова2 и И. Алтънкова1
1Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, МУ – София
2Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, МУ – София

Резюме: Имуномедиираните болести на червата, като целиакия, болест на Крон и язвен колит, са с неясна етиология и труден диагностично-терапевтичен процес. Проучването на актуални аспекти от патогенезата на тези заболявания ще подпомогне откриването на нови биомаркери за диагностика, следене на ефекта от терапията, както и ще намали прилагането на инвазивни процедури. Като потенциални високоинформативни нови маркери за чревни заболявания се обсъждат: антитела срещу деамидиран глиадинов пептид, антитела срещу Saccharomyces cerevisiae, фекален калпротектин и лактоферин.

Ключови думи: целиакия, болест на Крон, язвен колит, anti-DGP, ASCA, калпротектин, лактоферин

Адрес за кореспонденция: Д-р Цветелина Младенова, Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ
„Св. Иван Рилски”, бул. „Акад. Ив. Е. Гешов” 15, 1431 София, тел.: 02/8527046, моб.тел.: 0883306049;
е-mail: cvety.mladenova@gmail.com

МУКОЛИТИЦИ
Н. Данчев и И. Николова
Катедра “Фармакология, фармакотерапия и токсикология”,
Фармацевтичен факултет, МУ – София

Резюме: Муколитиците представляват фармакотерапевтична група лекарства, които намаляват вискозитета на бронхиалния секрет и улесняват отделянето му от респираторния тракт. Заболяванията, които са свързани със свръхпродукция на мукус (основна съставка на бронхиалния секрет) и нарушаване на неговия клирънс, са: хронични бронхити, астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), кистозна фиброза и муковисцидоза. Съвременната фармакологична класификация разделя муколитиците на четири основни групи: тиолови производни, бензиламини, пиперазини и протеини. Ацетилцистеин намира приложение при хронични бронхити и други заболявания, свързани със свръхпродукция на мукус. Други представители на тиоловите производни са: карбоцистеин, ердостеин и МЕСНА. Бензиламините включват бромхексин и активния му метаболит амброксол. Пиперазиновите муколитици са представени от лекарствения продукт епразинон. Пептидните производни включват дорназе-алфа, който се използва за лечение на муковисцидоза. Ефективната муколитична терапия води до намаляване на обострянията при ХОББ; понижаване на нуждата от антибиотици; облекчаване на кашлицата, диспнеята и мукусната експекторация.

Ключови думи: муколитици, мукус, ХОББ, кистозна фиброза, тиолови производни, бензиламини, пиперазини, протеини

Адрес за кореспонденция: Проф. Н. Данчев, Катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология”, Фармацевтичен факултет, ул. „Дунав” 2, 1000 София, тел.: 89-76-40, e-mail: ndanchev@pharmfac.acad.bg

КЕРАТОКОНУС
Б. Кючуков и Л. Диманова
Очна клиника, УМБАЛ „Александровска” – София

Резюме: Кератоконусът е най-честата първична роговична ектазия. Възниква обикновено през второто десетилетие от живота и засяга еднакво двата пола и различните раси. Разпространението сред общата популация е около 54 на 100 000 души. Клиничната симптоматика варира в зависимост от тежестта на заболяването – ранните и леки степени остават незабелязани, освен ако не се извърши роговична топография. Прогресията на заболяването се демонстрира с намаление на зрителната острота с корекция, изтъняване в центъра на роговицата и нарастване на кератометрията. При средните и напредналите по тежест случаи се образува кръгообразно линейно натрупване на хемосидерин (пръстен на Fleischer) около базата на конуса, фини вертикални гънки на десцеметовата мембрана (стрии на Vogt), V-образна деформация на долния клепач при поглед надолу (симптом на Munson), при осветяване на роговицата от темпорална посока, назално, на лимба се появява фокусиран светлинен рефлекс с висок интензитет (симптом на Rizzuti), внезапен стромален оток на роговицата поради пукане на десцеметова мембрана (остър хидропс) с последващо развитие на роговични мътнини и др. Предложени са няколко класификации на основата на морфология, еволюция на заболяването, очни симптоми и топографска находка с разнообразни индекси. Поведението при кератоконус зависи от тежестта на заболяването. Началните форми се коригират с очила, умерените – с контактни лещи (меки или твърди), както и с кръстосано свързване на колагеновите фибрили с УВ-А светлина и рибофлавин за стабилизиране на кератоконуса, а напредналите – с ламеларна или перфоративна кератопластика.

Ключови думи: кератоконус, крослинкинг, кератопластика

Адрес за кореспонденция: Д-р Борислав Кючуков, дм, Очна клиника, УМБАЛ „Александровска”, бул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, GSM: 0888556724, e-mail: kutchoukov@abv.bg

МЯСТОТО НА ГЕННАТА ТЕРАПИЯ В СЪВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ПРОСТАТАТА
П. Гатева1, Н. Бояджиева1 и М. Николовски2
1Катедра по фармакология, Медицински университет – София
2Катедра по урология, Медицински университет – София

Резюме: Заболяемостта от рак на простатата бележи тенденция за нарастване във всички страни, включително и в България. Развитието на този вид рак силно се влияе от наследствени фактори. Все повече се изяснява и ролята на епигенетиката и влиянието на факторите на средата върху гените, включително и участващите в простатната канцерогенеза. Пролиферативната възпалителна атрофия, изглежда, е един от основните механизми, по които генетичната предиспозиция интерферира с факторите на средата. Съвременната терапия на рака на простатата зависи от стадия на заболяването. С идентифицирането на специфични за рака на простатата генни аберации стана възможно да се разработят вещества, прицелно действащи върху генетичните и биохимичните причини за малигнената трансформация. Генната имунотерапия дава възможност за преодоляване на резистентността към раковите клетки на конвенционалната имунотерапия. Онколитичната векторна генна терапия е друго съвременно направление в терапията на рака на простатата. Статията фокусира върху съвременните проучвания на възможностите на генната терапия и имунотерапията при рака на простатата, трансфера на гени, терапията с р53, генната терапия, насочена към регулирането на нивото на церамида в простатата, и очертава мястото на тези терапевтични подходи.

Ключови думи: рак на простатата, генна терапия, генна имунотерапия

Адрес за кореспонденция: Д-р Павлина Гатева, Катедра по фармакология, МУ, ул. „Здраве” № 2, 1431 София, e-mail: pandreeva_gateva@yahoo.com

ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
©2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека