За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Клинична практика -- трудности в диагностиката 2014

АРХИВ

1/2014

БОЛНИЦИТЕ НА БЪДЕЩЕТО – ПРЕЗ ФОКУСА НА БЕЗОПАСНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ
А. Кирчева и С. Димитрова
Катедра „Инфекциозни болести, епидемиология и тропическа медицина”,
Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов” – Варна


Резюме. Грижите за болните се усъвършенстват, следвайки постиженията в медицината и науката, а болниците от място за подслон и милосърдие се превръщат в центрове за оказване на специализирана медицинска помощ и прилагане на високо технологични практики. Успоредно с потребностите и ползите за пациентите и обществото се проявяват обаче и недостатъци, които и до днес са обект на изучаване от международните здравни институции, с предложения и инициативи за безопасни медицински грижи (СЗО, Международен алианс за безопасност на пациентите, 27.10.2004). С настоящото проучване си поставихме за цел да проследим в исторически план развитието на болничното дело, някои от проблемите на съвременната болница и нейната бъдеща визия, през фокуса на международните инициативи за безопасни медицински грижи. Използвахме достъпните исторически документи, отразяващи развитието на болничното дело от античността до днес, периодичните информационни бюлетини на СЗО за безопасни медицински грижи и предлаганите консенсусни организационни и технологични решения за оптимален болничен дизайн. Първите болници – от убежища, свързани с грижа за болни и страдащи (асклепиони, валетудинарии и др.), преминават изпитанията на големите епидемии, като се превръщат в места за изолация, достигайки до отделение-базираната организация на съвременния етап. Предимствата биват следвани от нежелани събития както за пациенти, така и за медицинския персонал – инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), усложнения по време и след хирургична интервенция, бързо развиваща се антимикробна резистентност и др. В отговор на международните инициативи на СЗО разглеждаме конкретните ползи от въвеждане на определени правила за работа при рискови медицински дейности и оптимизиране на болничния дизайн. Болниците, като основни структурни звена в здравеопазните системи, трябва да осигуряват в максимална степен безопасно лечение и диагностика на пациентите. Постигането на комфорт в работата на медицинския персонал и грижите за болните през целия болничен престой е съвременната визия при проектиране на новия тип болнични комплекси. Дори малките промени в организацията и извършването на медицинските дейности, базирани на международните консенсусни норми, могат да понижат съществено последиците от нежелани събития, свързани с медицинските дейности.

Ключови думи: болници, безопасни медицински грижи, инфекции, свързани с медицинското обслужване, хирургичен чек-лист
Адрес за кореспонденция: Д-р Анна Кирчева дм., гл. ас., Катедра „Инфекциозни болести, епидемиология и тропическа медицина”, Медицински университет, ул. „Марин Дринов“ № 55, 9000 Варна, тел. 052/ 606 465, e-mail: kircheva@svetaanna-varna.com

3/2014

КИНЕЗИТЕРАПИЯ ПРИ ФРАКТУРА НА КЛЮЧИЦАТА – ПРЕДСТАВЯНЕ НА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ
М. Бечева и Н. Трайкова
Медицински колеж, МУ – Пловдив
Резюме. Най-честият механизъм за фрактури на ключицата е падането директно върху рамото. Представяме случая на 28-годишен пациент с фрактура на средната трета на клавикулата в резултат на директен удар. Пациентът е лекуван консервативно чрез превръзка тип „Дезо”, като имобилизационния период за фрактурата на клавикулата е продължил 6 седмици. Кинезитерапията се проведе в ранния следимобилизационен период, като процедурите продължиха осем дни. След направен патокинезиологичен анализ и снет рехабилитационнен потенциал на пациента му беше назначена кинезитерапия, включваща: оттичащ масаж на мишница, криотерапия на раменна става, пасивни движения за раменния пояс, активни упражнения до хоризонтално ниво за раменния пояс, активноасистирани упражнения за абдукция, минимални изометрични контракции. Проведеният курс по кинезитерапия даде добър резултат по отношение на функционалното възстановяване на движенията на горния крайник. Пациентът увеличи както пасивните, така и активните движения в раменната става. Повиши се силата и издръжливостта на мускулите, двигатели на раменната става. Мускулатурата на лопатката се стабилизира и се подобри силата на паравертебралната мускулатура.
Ключови думи: фрактура, ключица, кинезитерапия
Адрес за кореспонденция: Д-р Мария Бечева, преподавател, Медицински колеж, Медицински университет
бул. ”Братя Бъкстон” 120, 4004 Пловдив, e-mail: olivier@abv.bg

ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека