За списанието
| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Клинична практика -- трудности в диагностиката 2013

АРХИВ

1/2013

ХИПОПИТУИТАРИЗЪМ В РEЗУЛТАТ НА АГЕНЕЗИЯ НА ХИПОФИЗНАТА ДРЪЖКА – ЛИТЕРАТУРНИ ДАННИ
И ОПИСАНИЕ НА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

В. Грозева и М. Боянов
Клиника по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Александровска” – София
Катедра “Вътрешни болести”, Факултет по медицина, Медицински университет – София


Резюме: Агенезията на хипофизната дръжка е рядко състояние, характеризиращо се най-често с тотален дефицит на хормоналната секреция от предния хипофизен дял. Описваме случай на жена, при която на 15-годишна възраст по повод липса на пубертетно развитие са установени хипогонадотропен хипогонадизъм и първичен хипотиреоидизъм. При образно изследване е регистрирана липса на хипофизна дръжка. Впоследствие е доказан вторичен хипокортицизъм, налице са данни, насочващи към частични вторичен хипотиреоидизъм и дефицит на растежен хормон. Коментирана е липсата на хиперпролактинемия и безвкусен диабет. Своевременната диагноза и лечение на множествените дефицити на хипофизни хормони са от съществено значение за правилния растеж и развитие. Освен това при болните с панхипопитуитаризъм има два пъти по-висока смъртност, като главни причини са сърдечно-съдови и мозъчносъдови инциденти.

Ключови думи: хипофизна дръжка, панхипопитуитаризъм, агенезия

OСТЪР РАДИАЦИОНЕН ЕЗОФАГИТ – УСЛОЖНЕНИЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С МАЛИГНЕНИ ПРОЦЕСИ В ГРЪДНАТА КЛЕТКА, ПРОВЕЖДАЩИ ЛЪЧЕТЕРАПИЯ
(Диагноза и терапевтични проблеми с описание на клиничен случай)
П. Карагьозов, Цв. Минчев, Р. Лазаров, Г. Кирова и С. Стойнов
Токуда Болница София

Резюме: Радиационният езофагит е най-важната лимитираща дозата остра токсичност по време на лъчетерапия за гръдни малигноми. Подобна токсичност може да ограничи приложението на максималната доза на провежданата лъчетерапия и химиотерапия, а оттам и постигането на терапевтичен ефект. Комбинацията с химиотерапия повишава честотата на заболяването. Първите симптоми  дисфагия и одинофагия, се явяват 2-3 седмици след  започване на лъчетерапията. При повечето пациенти оплакванията са леки и търпят бързо спонтанно обратно развитие. При малка част, особено при тези, лекувани с лъче-химиотерапия, се развиват тежки увреждания, свързани с езофагита, като язви, стенози, фистули, спонтанни перфорации на хранопровода, тежки кръвоизливи. Хистологично при острия радиационен езофагит се установява засягане на базалноклетъчния слой с изтъняване на кератинизирания плоскоклетъчен слой, оток на субмукозата и последваща денудация. Диагнозата се поставя рентгенографски или още по-добре с езофагогастроскопия. Ендоскопски могат да се установят патологични промени по типа на мукозит и разязвяване. Представяме клиничен случай на пациент с остър радиационен езофагит, развил се след дефинитивно лъчелечение за белодробен карцином, и разгръщането на усложненията от остро възпаление с язви, развили се непосредствено след лъчетерапията до аеродигестивна фистула. В острата фаза с изразена дисфагия и одинофагия поставихме перкутанна гастростома. Чрез КТ се установи трахео-езофагеална фистула. Постави се саморазширяващ се полупокрит стент в хранопровода, покриващ фистулния отвор. Три месеца след пълното затваряне на фистулата перкутанната гастростома се свали. Шест месеца след това пациентът нямаше оплаквания от страна на хранопровода. Това е типичен клиничен случай на остро поражение на хранопровода след дефинитивно лъчелечение. Динамичният ендоскопски контрол е важен метод за оценка на патологичните промени и за избор на най-добрия терапевтичен подход.

Ключови думи: остър радиационен езофагит, дефинитивна лъчетерапия, белодробен карцином, усложнения, езофагогастроскопия

МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН ПОДХОД ПРИ БОЛКА В ОБЛАСТТА НА ДЯСНОТО ОКО – КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ
К. Трифонова1, A. Стефанов2, К. Славейков1, Зл. Трифонов1 и Л. Деспотова-Толева3
1Катедра по офталмология и обща медицина, Тракийски университет – Стара Загора
2Катедра по оториноларингология и дерматовенерология, Тракийски университет – Стара Загора
3Катедра по обща медицина, МУ – Пловдив


Резюме: При поставянето на диагноза на пациент с болка в главата е необходим мултидисциплинарен подход, в който са ангажирани общопрактикуващ лекар, невролог, неврохирург, психиатър, очен лекар, УНГ специалист и стоматолог. Целта и задачите на статията са да се представи изграждането на диференциална диагноза при пациентка с болка в област­та на дясното око. Докладва се клиничен случай на пациентка с болка в областта на дясното око, приета в очна клиника поради гранични стойности на вътреочното налягане. След направените консултации с невролог и УНГ специалист се установява киста в областта на десния максиларен синус. Пациентката е насочена за хирургично лечение в ушна клиника. Болката в главата е една от най-сложните диференциални диагнози и тук ролята на общопрактикуващите лекари е правилно да насочат пациентите към нужните специалисти.

Ключови думи: вътреочно налягане, максиларен синус, диференциална диагноза

РЕСПИРАТОРНИ СИМПТОМИ ПРИ ДЕЦА С ГАСТРОИНТЕСТИНАЛЕН РЕФЛУКС
M. Бурма, В. Лупу, Г. Падурару, См. Дяконеску A. Игнат
Клиника по педиатрия, Университет по медицина и фармация „Гр. T. Попа”, Яси, Румъния

Summary: The Gastroesophageal Reflux Disease (GERD) is a frequent entity in pediatrics, which is still under-diagnosed (“the disease of the third millennium”). The polymorphic clinical symptoms are dominated not only by post-feeding vomiting, but in many cases also by respiratory symptoms (from night cough to apnea episodes, recurrent wheezing, aspiration pneumonia and even sudden death syndrome). The GERD therapy consists in: general measures, pharmacological and/or surgical therapy. The original drugs (prokinetic agents) have been replaced lately by the proton-pump inhibitors (PPIs), as these are considered medication able to generate the disappearance of the reflux symptoms in most cases. When GERD is associated with respiratory manifestations, the PPIs therapy is controversial. Therefore, the specialized literature is to be reviewed in order to highlight such cases of this complex disease.

Key words: gastroesophageal reflux, respiratory manifestations, child

2/2013

ПРЕИМУЩЕСТВАТА НА ГЕНОМНОТО СКЕНИРАНЕ ЗА ДИАГНОСТИКА ПРИ ПАЦИЕНТИ С МУЛТИПЛЕН МИЕЛОМ
Т. Бонева1 и Е. Начева2
1Цитогенетична лаборатория, Военномедицинска академия – София
2Molecular Cytogenetics Laboratory, UCL Medical School, Royal Free Campus – London


Резюме: През последните години се натрупаха достатъчно данни, които показват, че патогенезата и клиничното протичане на мултипления миелом (ММ) са свързани с отделни генетични нарушения. Заболяването се характеризира с комплексни генетични нарушения, които по същество отразяват не само патогенезата му, но и определят прогностичната хетерогенност на установените аберации. В това съобщение ние представяме 2-ма пациенти с ММ. Използвани са техниките: изолиране на CD138+ клетки, FISH и aCGH. Целта е да демонстрираме диагностичните възможности на aCGH, предимствата и недостатъците на всяка от тях при установяване на хромозомни аберации с клинично и терапевтично значение. Дискутираме необходимостта от прилагането му за получаване на максимална информация за хромозомните аберации с клинично и терапевтично значение.

Ключови думи: мултиплен миелом, хромозомни аберации, геномен профил

3/2013

УСПЕШНО ОСЪЩЕСТВЕНА В ЕДИН АКТ ДВУСТРАННА ПОЛИЛОБАРНА
РЕЗЕКЦИЯ НА БЕЛИЯ ДРОБ ПРИ ВРОДЕНИ ДВУСТРАННО АБСЦЕДИРАЩИ БРОНХИЕКТАЗИИ ЧРЕЗ ЛОГИТУДИНАЛНА СТЕРНОТОМИЯ

П. М. Червеняков, П. А. Червеняков и А. М. Червеняков
Хирургично отделение, МБАЛ „Сердика“

Резюме: Представяме клиничен случай на 36-годишен пациент с диагноза: двустранни абсцедиращи бронхиектазии, локализирани в двата долни десни дяла и долния дял – в ляво. Снета е анамнеза и са извършени биохимични изследвания. След десетдневна антибиотична и медикаментозна подготовка болният е опериран. Представена е използваната оперативна техника. Решението за едноактно двустранно саниране на белите дробове е продиктувано от тежките абсцедиращи бронхиектазии, които според нас ни задължават за по-активно оперативно лечение. В противен случай само при саниране на единия бял дроб от другата страна възпалителния процес ще се задълбочи още повече и може да доведе до ателектаза от аспириране или не ефективно отделяне на храчките, които са гнойни и гъсти, или до повторно инфектиране на бронхиалния чукан, инсуфициенцията му и развитие на емпием. Общото следоперативно състояние на болния напълно потвърждава правилността на нашето поведение за оперативно лечение и обем на операцията. Болният се наблюдава вече повече от 10 години и се намира в отлично състояние и успешно изпълнява служебните си задължения. Биохимичните кръвни показатели са нормални, а функционалните показатели също са в границата на нормата.

Ключови думи: вродени абсцедиращи бронхиектазии/двустранно, оперативно лечение, двустранна полилобарна резекция, лонгитуденална стернотомия
Адрес за кореспонденция: П. Червеняков, Хирургично отделение, МБАЛ „Сердика“, ул. „Дамян Груев" № 6, 1303 София

СЛУЧАЙ НА ТУБЕРКУЛОЗЕН МЕНИНГОЕНЦЕФАЛИТ ПРИ ДЕТЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯ ОТ „ТУМОР” НА БЕЛИЯ ДРОБ
Св. Велизарова и А. Спасова
Университетска детска клиника по белодробни болести,
СБАЛББ ”Света София“ ― София


Резюме: Представяме случай на дете, оперирано за “тумор” – с хистологичен резултат с данни за туберкулоза. Клиничните признаци на менингорадикуларно дразнене започват 10 дни след оперативната интервенция. Преглед на литературата не намери друг случай на туберкулозен менингоенцефалит като усложнение след операция за образуването на “тумор” в белия дроб, който по-късно се оказва туберкулоза. Случаят се демонстрира като пример за липсата на диагностично уточняване и мислене в посока специфичен процес.

Ключови думи: туберкулоза, менингит, белодробни болести
Адрес за кореспонденция: Д-р Светлозара Велизарова, Университетска детска клиника по белодробни болести, СБАЛББ „Св. София“, бул. ”Акад. Иван Гешов” № 17, тел.: 02 8054299, e-mail: velizarovasv@gmail.com

БЪЛГАРСКИЯТ ПРИНОС В СЪЗДАВАНЕТО НА ПАРОТИТНА ВАКСИНА
Хр. Одисеев

Резюме: Менингиалните реакции при болните от епидемичен паротит са често явление. Този факт се обяснява със засягане на менингите от паротитния вирус. Със създаването на паротитни ваксини това становище се пренесе и върху редките менингеални реакции при ваксинираните. В настоящата статия се излага становището, че тези реакции, патогенетично обусловени и неизбежни, се дължат на възпаление на плексус хориоидеус от паротитния вирус, вирулентни или ваксинални щамове, увеличаващо ликворната секреция и интракраниалното налягане, в резултат на което се явяват менингеалните симптоми. При ваксинираните деца морфологичните промени в плексус хориоидеус са много по-слаби, поради което изявата на клинични симптоми е изключение (1 на 5000-10 000 ваксиирани). Те са леки, бързопреходни и без остатъчни явления. Въз основа на това авторът е на мнение, че ваксиналните менингеални реакции не представляват контраиндикация за паротитна ваксинация и започна приложението ù в практиката от самото начало (1968 г.). Впоследствие това становище бе прието и от другите страни, и накрая ― и от СЗО (2007 г.).

Ключови думи: епидемичен паротит, паротитни вируси и ваксини, плексус хориоидеус, менингеални реакции
Адрес за кореспонденция: д-р Христо Одисеев, дмн, ул. „Цветна градина“ 52, 1421 София, тел.: 02/865 55 32

ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека