За списанието| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Клинична практика -- трудности в диагностиката 2009

АРХИВ

1/2009

РЕТРОПЕРИТОНЕАЛЕН КИСТИЧЕН ХАМАРТОМ – КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ И ОБЗОР НА ЛИТЕРАТУРАТА

В. Тасев1, Д. Буланов1, А. Гегова2, Л. Попов2 и А. Тасева3

1Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ „Александровска” – София
2Център по клинична патология, УМБАЛ „Александровска” – София
3Медицински факултет, МУ – София

Резюме: Ретроперитонеалният кистичен хамартом е рядко срещано вродено заболяване – кистична лезия, произхождаща от остатъците на ембрионалното опашно черво. Типичната му локализация е ретроректално, по-рядко ретровезикално и много рядко параренално. Диагнозата на болестта е трудна поради неясната симптоматика и разнообразието на други заболявания в тазовата област. Най-често се среща при жени на средна възраст и се проявява с неясни болки в тазовата област, затруднения в дефекацията и дискомфорт при седене. Преставяме рядък случай на ретроперитонеален кистичен хамартом, локализиран в периреналното и ретроректалното пространство при 20-годишен мъж. Описани са находките от компютърната томография, ултразвуковото изследване и венозната урография. Дискутират се оперативният подход и резултатите от хистологичното изследване.

Ключови думи: ретроперитонеален хамартом, ретроректален кистичен хамартом, киста на опашното черво

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Владимир Тасев, Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ „Александровска”, 1431 София, бул. „Г. Софийски” №1, тел. 9230262, e-mail: vntasvev@abv.bg

СЛУЧАЙ НА ПОРЕДЕН РЕЦИДИВ ОТ ХИПЕРТИРЕОИДИЗЪМ И ХИПЕРКОРТИЦИЗЪМ ПРИ МЕН СИНДРОМ –
УСПЕШНО ПОВЛИЯВАНЕ ОТ СОМАТОСТАТИН


А. Баланова1, И. Кръстев1и П. Генов2
1Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет – София
2Катедра по образна диагностика, УМБАЛ ”Александровска”

Резюме: В настоящата статия описваме болна с МЕН синдром, протичащ с клиника на хипертиреоидизъм и хиперкортицизъм. След двустранна адреналектомия и субтотална резекция на щитовидната жлеза за известно време болната е на субституираща терапия. Година по-късно отново се развива картината на хиперкортицизъм и хипер­тиреоидизъм. Безуспешни са опитите за лечение с допаминови агонисти и серотонинови антагонисти. Клиничната симптоматика и хормоналният дозаж драматично се повлияват след включването към терапията на соматостатин.

Ключови думи: МЕН синдром, описание на случяй

Адрес за кореспонденция:
Д-р Иван Кръстев, дм, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести,
Медицински университет, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, GSM 0888514777
СЛУЧАЙ НА ПАНЦИТОПЕНИЯ С НЕЯСНА ЕТИОЛОГИЯ

К. Плочев¹, И. Диков¹, Г. Попов¹, Д. Димитрова¹, И. Гигов², В. Ковальова4, Л. Андонова³ и Т. Червенякова³

¹Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, ВМА – София
²Клиника по хематология и онкология, ВМА – София
³Катедра по инфекциозни и тропически болести, МУ – София
4Център по военна епидемиология и хигиена, ВМА – София

Резюме: Съобщава се случай на 47-годишен мъж, който е имал контакт с кърлежи и е заболял остро с изразен общ токсиинфекциозен синдром, умерен хеморагичен синдром: епистаксис, кожни и лигавични петехии и малки хеморагични петна. На фона на клиничното подобрение се маркира тежка панцитопения: анемия – хемоглобин до 46 g/l, хематокрит до 0,22, левкопения до 0,8.10 g/l, неутропения, тромбопения до 2.10 G/l, ускорена СУЕ до 135 mm, която персистира повече от 60 дни въпреки интензивното лечение с вливания на еритроцитна маса, тромбоцитен концентрат, неупоген, калциев фолин, метилпреднизолон, антибиотици и дифлукан. Установена е позитивна серология за R. Burnetti в динамика. Всички серологични тестовe за други агенти са негативни (освен преходно наличие на анти-ККХТ антитела – но липсват налични клинични данни за конго-кримска хеморагична треска. Обсъжда се възможността за Q-треска с последващо увреждане на хемопоезата.

Ключови думи: апластична анемия, панцитопения, хеморагичен синдром, Ку-треска, конго-кримска хеморагична треска

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р К. Плочев, ВМА, ул. „Св. Г. Софийски” № 3, 1431 София, тел. 92-253-36, е-mail: plochev@mail.bg
2/2009

СЛУЧАЙ НА ФАМИЛЕН RETINITIS PIGMENTOSA
К. Коев, Р. Георгиев и И. Каменов
Клиника по очни болести, УМБАЛ “Александровска”
Резюме: Retinitis piementosa без пигмент е вариант на retinitis piementosa, което е наследствено разстройство. То се характеризира с понижаване на зрителната острота, нощна слепота и стесняване на зрителното поле без пигментни отложения по ретината. Представя се случай на retinitis piementosa без пигмент при 26-годишен мъж. Пациентът е с намалено зрение на двете очи от раждането, но зрението още по-силно е намаляло от 4-5 години. Има затруднено зрение на тъмно, почти не вижда. Болният е с фамилна обремененост. Дядо му по майчина линия е ослепял напълно на 30-35 год. Има двама братовчеди от страна на майката, също слепи. Преден очен сегмент е б.о. Очни дъна: папили с ясни граници, макули с восъчноблед цвят, без фовеоларен рефлекс, редуцирана съдова мрежа, ретинна хориоидоза апигментна форма. При направената изоптерна кинетична Кугел-периметрия се установи силно стеснено зрително поле под формата на тръбовидно зрение двустранно под 10. При направената компютърна автоматична периметрия е намалена ретиналната светлочувствителност двустранно в средната и периферната зона; концентрично стеснение на зрителното поле. На ЕРГ се установи двустранна липса на биопотенциали. ФА данните показват атрофия на папилите, липса на пигментни струпвания  по хода на съдовите дъги и в  задния полюс, стеснени артериални съдове, хориоидоза. Предстои молекулярногенетично изследване на болните.
Ключови думи: компютърна периметрия, флуоресцеинова ангиография, пигментен ретинит без пигмент, ЕРГ
Адрес за кореспонденция: Д-р Красимир Коев, Очна клиника, УМБАЛ, „Александровска”,
ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 8365504

3/2009

СПЕШНИ ХИРУРГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ ПРИ ИЗОЛИРАН ЛОКАЛЕН РЕЦИДИВ СЛЕД НЕФРЕКТОМИЯ ПО ПОВОД БЪБРЕЧНОКЛЕТЪЧЕН КАРЦИНОМ
А. Йонков1, М. Буланов1, В. Димитрова1, Кр. Янев2, М. Георгиев2, Д. Орманов2, Пл. Димитров2,
В. Василев2, A. Тимев2, С. Кирилов2, П. Симеонов2 и П. Панчев2

1Клиника по обща и жлъчночернодробна хирургия, УМБАЛ „Акександровска” – София
2Клиника по урология, УМБАЛ „Александровска” – София

Резюме: Клиничната картина на локалните рецидиви може да е асимптомна или да бъде представена с голямо разнообразие от признаци и симптоми. Представяме случаите, при които локалният рецидив след нефректомия по повод бъбречноклетъчен карцином (БКК) се манифестира със симптоматика на остър хирургичен корем. За период от десет години (1998-2008 г.) по спешност в УМБАЛ „Александровска” са хоспитализирани 9 пациенти с клинична симптоматика на остър хирургичен корем (субилеус, илеус) като следствие на авансирал локален рецидив. По пол, пациентите са: 1 жена и 8 мъже. Средната възраст е 59,55 години (от 48 до 76 години). При 4 от случаите локализацията на процеса е вдясно, а при останалите 5 – вляво. При всички пациенти локалният рецидив се класифицира като ранен и симптомен. В спешен порядък са извършени 5 от операциите, в планов порядък – 4. При 4 от случаите след възстановяване на чревния пасаж се взе само биопсия поради високия оперативен риск при разширяване обема на операцията. При останалите 5 случая се възстанови чревният пасаж и се ексцизира локалният рецидив, без да се достигат чисти хирургични граници. Средната интраоперативна кръвозагуба на оперираните 9 пациенти е 405,55 ml (от 250 до 550 ml). Средното оперативно време е 91,67 min (от 60 до 160 min). Интраоперативни усложнения са имали 5 (45%) от 9-те оперирани болни. Високата честота на изява на симптоматика на остър хирургичен корем при пациентите с ранен симптомен локален рецидив представя по-лоша прогноза за тези пациенти.
Ключови думи: бъбречноклетъчен карцином, ултразвукова диагностика, компютърна аксиална томография
Адрес за кореспонденция: Д-р Атанас Йонков, Клиника по обща и жлъчночернодробна хирургия, УМБАЛ „Александровска”, 1431 София, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, GSM 0888 30 87 03

4/2009

СИНДРОМ НА FAHR ПРИ ПОСТОПЕРАТИВЕН ХИПОПАРАТИРЕОИДИЗЪМ – ОПИСАНИЕ НА СЛУЧАЙ
Ж. Бонева1, П. Йовчевски2, К. Цаловски3, К. Костов2, Я. Асьов4, С. Йорданова4, В. Евтимова4 и В. Маринов4
1Отделение по ендокринология
2Отделение по неврология
3Отделение по нефрология – МИ МВР – София
4Медицински университет – София
Резюме:
Синдромът на Fahr е рядко невродегенеративно заболяване, характеризиращo се с двустранно симетрично отлагане на калций в базалните ганглии на мозъка. Той може да бъде причинен от над 30 етиологични фактора, между които някои инфекции, генетични заболявания и паратиреоидна дисфункция, и може да доведе до неврологични и психични отклонения. Представяме синдром на Fahr, изявен с деменция и когнитивни нарушения, при 66-годишна пациентка, оперирана по повод нодозна струма преди 10 години. Смятаме, че постоперативният хипопаратиреоидизъм е причината за развитието на синдрома на Fahr и че ранното лечение на хипопаратиреоидизма с калций и витамин D е можело да предотврати калцификатите и невропсихичните симптоми.
Ключови думи: синдром на Fahr, хипопаратиреоидизъм, калцификации на базалните ганглии
Адрес за кореспонденция: Д-р Живка Бонева, Отделение по ендокринология, Медицински институт МВР, бул. “Ген. Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 9821351, факс: 9 81 45 94, e-mail: zhbonevaa@abv.bg

МАЛИГНЕН КАРЦИНОИДЕН СИНДРОМ – НАБЛЮДЕНИЕ ВЪРХУ ЕДИН СЛУЧАЙ И ОБЗОР НА ЛИТЕРАТУРАТА
В. Тасев1, К. Димитров1, Д. Буланов1 и А. Тасева2
1Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ “Александровска” – София
2Медицински факултет, МУ – София
Резюме:
Карциноидите са редки, бавно растящи тумори, които произхождат от т.нар. дифузна ендокринна система на човека. Представляват около 2% от всички тумори, произхождащи от стомашно-чревния тракт. Най-често се локализират в различните отдели на тънкото черво и апендикса, но се откриват и в белите дробове, яйчниците и др. Въпреки че по правило са по-малко агресивни в сравнение с аденокарциномите на стомашно-чревния тракт, те имат малигнен потенциал и нерядко метастазират в черния дроб. Клиничната картина на заболяването е не­специфична или липсват субективни оплаквания. При около 10% от пациентите туморите секретират биоактивни медиатори, които могат да доведат до прояви на т.нар. карциноиден синдром. Докладваме случай на тънкочревен карционоиден тумор с множествени чернодробни метастази при 59-годишна пациентка. Представени са находките от компютърната томография и оперативното лечение. Дискутира се диагностично-лечебният алгоритъм.
Ключови думи: карциноид, карциноиден тумор, карциноиден синдром, хирургично лечение.
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Владимир Тасев, Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ „Александровска”, 1431 София, бул. „Г. Софийски” № 1, тел. 9230262, e-mail: vntasev@abv.bg

 

ОЩЕ СПИСАНИЯ: Медицински преглед | Обща медицина | Сърдечно-съдови заболявания | Сестринско дело | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека