За списанието| Настоящо издание| Архив | Изисквания към авторите | Редакционна колегия | ЦМБ | Контакти

Клинична практика -- трудности в диагностиката 2008

АРХИВ

Брой 2/2008
ПНЕВМОПЕРИТОНЕУМ ПРИ УРОЛОГИЧНИ ЛАПАРОСКОПСКИ ОПЕРАЦИИ
Цв. Генадиев, Д. Гайдаров и В. Велева


Клиника по урология, Университетска болница “Лозенец” – София

Резюме: Лапароскопията е широкоразпространен минималноинвазивен метод за лечение на различни заболявания. В основата на метода е създаването на пневмоперитонеум, с което се осигурява оперативно поле. Въвеждането на газ в коремната кухина става по два основни начина – чрез иглата на Veress или чрез инцизия на перитонеума по Hasson. Целта на проучването е да анализираме извършените трансперитонеални лапароскопски урологични операции според начина на създаване на пневмоперитонеума. За периода 2003-2007 г. в Клиниката по урология на УБ „Лозенец” са извършени 52 лапароскопски урологични операции. От тях с игла на Veress е извършен пневмоперитонеум при 75% от операциите (n = 39), докато по Hasson – при 25% (n = 13). Входящото количество на въглеродния двуокис при достъпа по Veress е 3-5 l/s, а при достъп по Hasson – 6-8 l/s. От групата с достъп чрез иглата на Veress при 8 случая се наложи повторен достъп по Hasson. Установи се ретроперитонеално проникване на иглата и създаване на подкожен емфизем. При операциите с достъп по Hasson имаме един случай на десерозиране на тънкочревна бримка, която се възстанови и операцията продължи. Времетраенето при достъпа по Veress е от 5 до 10 min, а при достъп по Hasson – около 10 min. Създаването на превмоперитонеум по Veress и по Hasson е с почти еднакво времетраене, което е незначително по-кратко при Veress. Hasson достъп е препоръчителен при въвеждане на лапароскопската техника.

Ключови думи: лапароскопия, урология, пневмоперитонеум

Адрес за кореспонденция:
Д-р Цветин Генадиев, дм, Клиника по урология, УБ “Лозенец”, ул. Козяк № 1, София 1407,
тел: 02/9607669, e-mail: genadievi@abv.bg
КЪМ РЕДКИТЕ ФОРМИ НА МЪЖКИ ИНФЕРТИЛИТЕТ – ГЕНЕТИЧНО ДЕТЕРМИНИРАНА АЗООСПЕРМИЯ
В. Иванов¹, С. Пашкунова¹, В. Каменова1 и Л . Митев²


1Клиника по ендокринология, Военномедицинска академия
2Клинична лаборатория – отделение по цитогенетика, Военномедицинска академия

Резюме: AZF делециите са генетичнни промени на еухроматичната част на дългото рамо на човешката Y-хромозома (Yq11), асоциирани с азооспермия или с тежка олигозооспермия. Предполага се, че тези делеции могат да преместят гените, отговорни за сперматогенезата. Понякога тези ”класически” или частични AZF-делеции, AZFа, AZFв и AZFс, представляват само част от разместванията на Yq11. Друг вид мутации (делеции, дупликации, инверсии), извън класическите AZF форми, биха могли да доведат до вътрехромозомни неалелни хомоложни рекомбинации (NAHRs) от повтарящи се последователни блокове, които са били идентифицирани като главна причина. Те включват дупликации на AZFа, AZF в и AZFс и частични AZFв и AZFс делеции, като някои от тях са обединени под общия псевдоним „gr/gr” делеции. Тези реанжировки са свързани със специални Y-хромозомни хаплотипове и са представени в подобни последователности при фертилни и инфертилни мъже. Това предполага фукционално излишество на AZFв/AZFс генни мултикопия. Успоредно с това, функционалният принос на тези гени към сперматогенезата може да е различен при мъже с различни Y-хаплотипове. Това повдига въпроса дали честотата на съдържащите AZF гени Y-хаплотипове в различните човешки популации води до мъжки инфертилитет, или представянето на множеството Y-хаплотипове е балансирана селекция на различни генетични делеции/амплификации .

Ключови думи: AZF делециии, амплификации при Yq11/Y-хромозомни хаплогрупи, Y-зависим полиморфизъм,
AZF излишък/AZF генно съдържание, мъжки фертилитет


Адрес за кореспонденция:
д-р В. Иванов, Клиника по ендокринология, Военномедицинска академия, ул. „Св. Г. Софийски” 1, 1431 София
Брой 3/2008

СЛУЧАЙ НА РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНА ФИБРОЗА
А. Баланова

Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет – София

Резюме: Ретроперитонеалната фиброза (РФ) е рядко заболяване и в повечето случаи е с неясна етиология. Протича с появяването на фиброзна тъкан и/или хронични възпалителни инфилтрати в ретропеританеалното пространство. Фиброзата обхваща аортата, илиачните съдове, уретерите. При около две трети от случаите заболяването е идиопатично, а при останалите РФ се развива като резултат от други заболявания или предразполагащи фактори – с неоплазма в ретроперитонеалното пространство, малкия таз, хирургични интервенции, хеморагии, лъче- или химиотерапия, туберкулоза, актиномикоза, системни заболявания, приемане на някои медикаменти, наличие на чуждо тяло в ретроперитонеума. Заболяването е рядко – 1:200 000, липсва предпочитание към расите, но по отношение на пола боледуват по-често мъжете, отколкото жените. Предлагаме на вниманието на медиците един трудно диагностициран случай при жена, при която се съчетават много от предразполагащите фактори на РФ.

Ключови думи: ретроперитонеум, фиброза, кортикостероиди

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Анна Баланова, Катедра по пропедевтика и вътрешните болести,
МУ, ул. „Св. Г. Софийски” 1, 1431 – София, тел.: 92-30-604/470

РЯДЪК КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА КАРЦИНОМ СЪС СКВАМОЗНОКЛЕТЪЧНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ
НА ЛЕГЕНЧЕТО НА ДИСТОПИЧЕН БЪБРЕК
В. Беловеждов1, С. Здравчев2, Дм. Стайков1, Г. Иванов1, Й. Делчев2 и А. Димитров2

1Катедра по обща и клинична патология
2Катедра по урология
Медицински университет – Пловдив

Резюме: Първичните неоплазии на реналното легенче са само 7% от всички тумори на бъбрека, а тези с плоскоклетъчна диференциация са още по-редки. Представен е неописан в българската медицинска литература (според нашата справка) клиничен случай на рядък тумор на легенчето – карцином с плоскоклетъчна диференциация в дистопичен бъбрек. Дискутирани са клинико-патологичните особености, методите за диагноза и терапевтичните възможности при тези редки и агресивни тумори.

Ключови думи: бъбречно легенче, карцином, плоскоклетъчна диференциация

Адрес за кореспонденция:
Д-р В. Беловеждов, Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет, бул. “В. Априлов” 15 а, 4002 Пловдив,
тел.: 032/602 440, e-mail: vesbel@abv.bg

Брой 4/2008

СЛУЧАЙ НА ГОНАДНА ДИСГЕНЕЗИЯ, СЪЧЕТАНА С ВРОДЕНА ХИПОФИЗНА ПАТОЛОГИЯ (НОВ СИНДРОМ?)
И. Кръстев, А. Баланова, Р. Чернева, Б. Милев и Р. Анастасова


Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет – София

Резюме: Описва се случай на гонадна дисгенезия, клинично наподобяваща синдрома на Търнър, но при нормален генотип, съчетан с хипофизни нарушения, които включват секрецията на растежния хормон и гонадотропините, при запазена секреция и регулация на адренокортикотропния и тиреостимулиращия хормон. На 21-годишна възраст пациентката е с рязко изоставане на растежа, незавършен растеж на скелета, костни аномалии, неоформени гонади и матка, плитко, сляпо завършващо влагалище, липса на аксиларно и пубисно окосмяване, слабо развитие на млечните жлези. ЯМР показва и структурни аномалии от страна на хипофизата. Представен е и подробен литературен обзор на гонадните дисгенезии.

Ключови думи: гонадна дисгенезия, хипофизна патология, ЯМР

Адрес за кореспонденция:
Д-р Иван Кръстев, Катедра пропедевтика на вътрешните болести,
ул. „Г. Софийски” № 1, 1431 София, GSM: 0888/514777, e-mail: Thyroidites_ivan@yahoo.com

ДВА СЛУЧАЯ НА БЕЛОДРОБЕН ЕХИНОКОК, ДИАГНОСТИЦИРАН ПО ВРЕМЕ НА ПЕРФОРАЦИЯ И ОТХРАЧВАНЕ
И. Кръстев1, А. Баланова1, Р. Чернева1 и С. Добрев2


1Катедра по пропедевтика на вътрешните болести
2Катедра „Клинична лаборатория”
Медицински университет – София
Medical University – Sofia

Резюме: Белодробният ехинокок е възраждащо се заболяване. Лошите условия на живот и увеличаването на броя на бездомните несанирани кучета доведоха до развихряне на заболяването. Особено потърпевши са малките деца, при които хигенните навици едва се зараждат. Заболяването е лечимо, но често рецидивиращо, даже при хирургична интервенция. Описаните два случая са диагностицирани с доказване на ехинокока в храчка след перфорация на ехинококовата киста. Случаите са доказани в болнично заведение и са пропуснати от личния лекар. С настоящата статия искаме отново да заострим вниманието на лекарите от практиката за настъпващата опасност от ехинококовата болест сред населението.

Ключови думи: ехинокок, ехинококова киста

Адрес за кореспонденция:
Д-р Иван Кръстев, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести,
ул. „Г. Софийски” № 1, 1431 София, GSM: 0888/514777, e-mail: Thyroidites_ivan@yahoo.com

 

MORE JOURNALS: Medical Reveiw | General medicine | Cardiovascular diseases | Scripta periodica | Acta Medica Bulgarica
Copyright © 2007-2009 Медицински университет -- София/Централна медицинска библиотека