Научни обзори: Том 10, 2016 г.

bmj-logo_smal

Именити лекари

Научни обзори

Оригинални статии

Клинична практика

Том 10, 1/2016

Том 10, 2/2016

Том 10, 3/2016


arrow Том 10, 3/2016

Дерматология
Фотопротектори - Български медицински журнал, 10, 2016, №3, 7-12. (Резюме)
Д. Бръмбарова¹ и Р. Янкова2
1Катедра по дерматология и венерология, Медицински университет – Пловдив
2Център по дерматовенерология и алергология, УМБАЛ ”Пълмед” – Пловдив
Резюме. Локалните лекарствени и козметични средства често предизвикват кожни реакции в резултат на променена сензитивност и фотосензитивност. Българското дерматологично дружество провежда ежегодно национална кампания „Евромеланома”. Тя цели да информира обществото за вредното въздействие на UV лъчите, риска от развитие на злокачествени новообразувания на кожата и за профилактиката чрез фотозащита. В литературата има данни за безопасността и нежеланите реакции на основните активнодействащи вещества на локалните фотопротектори. Нашите наблюдения по отношение на безопасността на често използваните локални фотопротектори, включително тенирани, през последните три години показват, че реакции на кожна сензитивност и фотосензитивност към тях се наблюдават рядко.
Ключови думи: фотозащита, локални фотопротектори, UV лъчи, кожна сензитивност и фотосензитивност, козметични продукти
Адрес за кореспонденция: Д-р Д. Бръмбарова, Катедра по дерматология и венерология, Медицински университет, бул. "В. Априлов" № 15А, 4002 – Пловдив, тел.: 0876781555, e-mail: d.brambarova@abv.bg



Епигенетика
Епигенетика на стареене - Български медицински журнал, 10, 2016, №3, 13-17.
Г. Богданов, Р. Методиева и Н. Бояджиева.
Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет – София
Резюме. Стареенето е физиологичен процес, асоцииран с различни остри и хронични заболявания. При хората над 60-годишна възраст се срещат много по-често нервно-дегенеративни, сърдечно-съдови, метаболитни и злокачествени болести, като обикновено се активират гени, отговорни за стареенето. През последните години има нови проучвания върху епигенетичните механизми в развитието на различни болести, в това число и тези, свързани със стареенето. Цел на настоящия обзор е да представи данни от експериментални проучвания относно ролята на епигенетични механизми в развитието на заболявания, свързани със стареенето.
Ключови думи: епигенетика, стареене, нервно-дегенеративни, сърдечно-съдови, метаболитни, злокачествени заболявания
Адрес за кореспонденция: Д-р Георги Асенов Богданов, Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет, ул. Здраве 2, 1431 София, е-mail: dr.georgi.bogdanov@mail.bg, GSM: 0889501994



Трудова медицина
ХОББ като социалнозначимо заболяване, при което важен етиологичен кофактор са неблагоприятните условия на работа и липсата на адекватна превенция - Български медицински журнал, 10, 2016, №3, 18-25.
А. Въткова.
Медицински факултет, СУ „Св. Кл. Охридски” – София
Резюме. Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е широко разпространено хронично заболяване с изключителна социална значимост. Много са факторите, водещи до развитието на това заболяване, като една от причините за възникването и утежняването му е вредната професионална респираторна експозиция върху работещите от различни групи професии. Трудностите при определянето на това заболяване като професионално произтичат най-вече от многофакторната му етиология, въпреки че данните за такава професионална експозиция в трудовата биография на пациента насочват към неговата професионална генеза. Професионално обусловената ХОББ обаче почти никога не е изолирана като етиология, а се съпътства от много други причинни фактори, като генетично предразположение, местоживеене, тютюнопушене. В появата и развитието на ХОББ е огромна ролята на вредната професионална експозиция. В тази статия сме разгледали редица научни проучвания в различни краища на света, посветени на проследяването на професионалната нокса в появата и развитието на ХОББ.
Ключови думи: ХОББ, ФЕО, ФВК емфизем, бронхит, пари, газове, прах, дим, силициев прах, професионална респираторна експозиция, социалнозначимо заболяване
Адрес за кореспонденция: Албена Въткова, Медицински факултет, СУ „Св. Кл. Охридски” , ул. „Богатица” № 1, 1407; София, e-mail: hariomabby@abv.bg



Оловната експозиция и оловната интоксикация продължават да са здравен проблем на работното място - Български медицински журнал, 10, 2016, №3, 26-35. (Резюме)

А. Въткова.
Резюме. Оловото е познато от миналото и се използва за производството на различни материали с широко приложение в бита и индустрията. Токсичното въздействие на оловото е известно още от древността. Хипократ и Плиний оставят свидетелства за отровното действие на оловото в производствени условия, най-често в рударството. В съвременния свят токсикологичната характеристика на оловото е добре позната и наблюдения върху неговото въздействие, както в околната среда, така и като професионална експозиция, се извършват от повече от 100 години. Още проф. Робърт Лейн, един от доайените в трудовата медицина, извършва наблюдения и пише трудове върху професионалната експозиция на оловото през втората половина на 19 век. Независимо от това, днес продължаваме да регистрираме случаи на остра и хронична интоксикация с олово, което ни кара да продължим дискусията по тази тема. В тази статия са разгледани редица научни изследвания във връзка с пораженията от хроничната професионална оловна интоксикация върху много органи и системи в човешкия организъм. Резултатите от проучванията напомнят, че този проблем не трябва да се подценява, а да се развиват целеви превантивни програми с акцент върху обучението на самите работещи в рисковите производства, като се акцентира върху използването на респиратори, без това да е в нарушение на йерархичния контрол. Някои от изследователите предлагат да се обезопасят допълнително и ако е възможно, да се ограничат производствата, свързани с оловна експозиция, които не са от съществено значение за производствения профил на страните, а там, където е възможно, оловото и неговите съединения да се заменят с подходящи заместители.
Ключови думи: неорганично олово, органично олово, оловна интоксикация, оловна експозиция
Адрес за кореспонденция: Албена Въткова, Медицински факултет, СУ „Св. Кл. Охридски” , ул. „Богатица” № 1, 1407; София, e-mail: hariomabby@abv.bg

 



arrow Том 10, 2/2016

Микотоксините като биологично оръжие - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 7-12.
Т. Врабчева.

Национален център по обществено здраве и анализи
Резюме. Възможността за използване на биологично оръжие в терористични атаки е реална. Биологичните оръжия включват инфекциозни агенти и токсини. Последните са отрови, продуцирани от живи организми. Токсините имат свойства на биологични и химични оръжия. За разлика от патогените, токсините не предизвикват инфекция. Биологичните агенти могат да бъдат по-силни от конвенционалните и химичните оръжия. През миналия век прогресът, направен в биотехнологиите и биохимията, опрости разработването и производството на биологично оръжие. В допълнение, генетичното инженерство притежава вероятно най-опасния потенциал. Атаките с биологично оръжие не само предизвикват бо лести и смърт сред голям брой жертви, но също създават страх, паника и парализираща несигурност. Микотоксините са естествено срещащи се токсични съединения, продуцирани от микроскопичните гъби. Те са най-големият хроничен здравен риск, когато постъпват в организма чрез храната. Днешният списък на гъбните токсини, имащи потенциал за биологично оръжие, е малък, но безпокойството нараства от заплахите, които те могат да представляват. Афлатоксин В1, фумонизин В1, охратоксин А и трихотецените Т-2 токсин и дезоксиниваленол могат да се използват за биотероризъм. Всички тези микотоксини, с изключение на дезоксиниваленола, са канцерогени. Т-2 токсинът предизвиква най-голямо безпокойство. Микотоксините са непрактични като тактически оръжия, но те могат да бъдат използвани от малки бедни терористични организации за отравяне на хранителните и водните източници или да бъдат освобождавани в претъпкани и ограничени територии. Познаването на симптомите на интоксикация и биохимичните механизми на действие на микотоксините е необходимо за бързата им идентификация, разработването на профилактични антидоти и дизайна на ефективното лечение на засегнатите хора.
Ключови думи: микроскопични гъби, микотоксини, биологично оръжие
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Тери Врабчева, дм, Национален център по обществено здраве и анализи, бул. „Акад. Иван Гешов” № 15, 1431 София, тел.: 02/8056391, e-mail: t.vrabcheva@ncpha.government.bg

 

Белодробна трансплантация. I част. История, проблеми - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 13-16.
А. Семков, Г. Янков и Д. Петров

Клиника по гръдна хирургия, СБАЛББ „Света София“, Медицински университет – София
Резюме. Възможността за трансплантация на тъкани и органи е едно от най-големите постижения в медицината. Трансплантологията преодолява множество технически ограничения, като в тази еволюция са въвлечени почти всички медицински специалности. Резултатите от трансплантациите непрекъснато се подобряват, като голям принос имат критериите за подбор на кандидати, подготовката и възможностите за интензивно лечение. Първите съобщения за трансплантация на тъкани и органи датират още от XIX и началото на XX век. До средата на 50-те години техническите особености на белодробната трансплантация са изучавани върху кучета. Първата успешна белодробна трансплантация на куче е описана от Metras във Франция през 1950 г. Първата белодробна трансплантация при човек е извършена в САЩ от James Hardy през 1963. През 80-те години белодробната трансплантация има сериозно развитие. През 90-те години техническите ѝ детайли се стандартизират. В следващите десетилетия броят на белодробните трансплантации нараства, а този на трансплантациите сърце-бял дроб намалява, като резултатите са подобрени и при двата вида. В доклада на ISHLT от 2015 се съобщава за 51 440 белодробни и 3820 трансплантации на сърце-бял дроб при възрастни.
Ключови думи: белодробна трансплантация – история, методи, резултати
Адрес за кореспонденция: Д-р Анатоли Валентинов Семков, Клиника по гръдна хирургия, СБАЛББ „Света София“, ул. "Иван Гешов" № 19, 1431 София


Белодробна трансплантация. II част. Индикации, подбор, хирургични методи, следоперативно поведение и резултати - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 17-25.
А. Семков, Г. Янков и Д. Петров.

Клиника по гръдна хирургия, СБАЛББ „Света София“, Медицински университет – София
Резюме. През последните 25 години белодробната трансплантация се наложи като терапевтичен метод при пациенти с белодробни заболявания в краен стадий. В този материал са разгледани индикациите и методите за белодробна трансплантация, критериите за подбор на кандидати и подходящите за тях донори, следоперативното поведение, възможните усложнения и резултатите в краткосрочен и дългосрочен план. Описани са специфичните индикации при различните заболявания, както и контраиндикациите. Включени са посттрансплантационните усложнения с техните симптоми и методите за лечението им.
Ключови думи: белодробна трансплантация – индикации, контраиндикации, резултати
Адрес за кореспонденция: Д-р Анатоли Валентинов Семков, Клиника по гръдна хирургия, СБАЛББ „Света София“, ул. Иван Гешов 19, 1431 София



Опортюнистични пневмонии при HIV инфекция - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 26-37.
Н. Янчева.
Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Отделение за придобита имунна недостатъчност, СБАЛИПБ ”Проф. Иван Киров”, МУ – София
Резюме. При пациенти с HIV инфекция е налице повишен риск от развитие на редица опортюнистични пневмонии, неоплазми и други хронични белодробни заболявания. Етиологичната характеристика на HIV свързаните пневмонии е широкоспектърна и включва бактериални, гъбични, вирусни и паразитни причинители. Този обзор има за цел да представи етиологията, основните клинични прояви, диагностични методи, лечение и профилактика на HIV асоциираните пневмонии. Точната диагноза, правилното лечение и профилактика на HIV свързаните пневмонии са важни етапи на стратегията за понижаване на заболяемостта и смъртността, свързана с HIV/СПИН.
Ключови думи: HIV инфекция, СПИН, опортюнистични пневмонии
Адрес за кореспонденция: Д-р Нина Янчева, Отделение за придобита имунна недостатъчност, СБАЛИПБ “Проф. Иван Киров“, бул. “Академик Иван Гешов“ № 17, 1606 София, е-mail: dr.yancheva@abv.bg

 


Антибиотична терапия в терапевтичния алгоритъм на алергичния ринит в детска възраст - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 38-41.
А. Спасова и Св. Велизарова.

Университетска детска клиника по белодробни болести, СБАЛББ „Света София”
Резюме. Алергичният ринит е широко разпространено заболяване. Това е най-честото алергично страдание, засягащо 10-40% от населението в света, с прогресивно нарастване на неговата честота. В еволютивното развитие на заболяването горните дихателни пътища се инвазират с бактериални причинители. При тези обстоятелства заболяването има вече инфекциозно-алергичен характер. Провеждането на етиологично обусловена антибиотична терапия като първи етап от терапевтичния алгоритъм е изключително важно условие за постигане на добър лечебен ефект.
Ключови думи: алергичен риносинуит, алергични симптоми, антибиотична терапия
Адрес за кореспонденция: Д-р А. Спасова, Университетска детска клиника по белодробни болести, СБАЛББ „Света София” ул. "Иван Гешов" № 19, 1431 София


Алергичен риносинуит – диагностичен алгоритъм в детска възраст - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 42-46.
А. Спасова и Св. Велизарова.

Университетска детска клиника по белодробни болести, СБАЛББ „Света София”
Резюме. Алергичният риносинуит е една от най-често срещаните алергични болести. Нелекуваният алергичен риносинуит оказва съществено негативно влияние върху качеството на живот при нелекувани пациенти. В клиничната практика възникват трудности при разпознаването на различните видове ринит. Поставянето на точна диагноза зависи от познаването на анатомията и физиологията на околоносните кухини. На този фон е създаден диагностичен алгоритъм, съобразен с Европейския консенсус за алергичен риносинуит.
Ключови думи: алергичен ринит, еозинофили, еозинофилен катионен протеин, IgE
Адрес за кореспонденция: Д-р А. Спасова, Университетска детска клиника по белодробни болести, СБАЛББ „Света София” ул. "Иван Гешов" № 19, 1431 София


Поведение при хемоторакс - Български медицински журнал, 10, 2016, № 2, 47-51.
Г. Янков, А. Семков и Д. Петров.

Клиника по гръдна хирургия, СБАЛББ „Св. София“, Медицински университет – София
Резюме. Направен е кратък обзор на различни подходи за лечение при хемоторакс и е представен алгоритъм за поведение. Той е с практическо значение и е насочен към медици от различни специалности. Първоначално са представени етиологията и патогенезата на хемоторакса. Поведението при това понякога спешно и животозастрашаващо състояние е разделено на два етапа: а) първоначални терапевтични процедури в ранна фаза, индикации за оперативно лечение (торакотомия или VATS), необходимост от профилактична антибиотична терапия и възможности на интраплевралната фибринолитична терапия при тръбна торакостомия, и б) индикации за торакотомия или VATS в късната фаза.
Ключови думи: хемоторакс, поведение, показания за хирургия
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Данаил Петров, Клиника по гръдна хирургия, СБАЛББ „Света София”, бул. „Иван Гешов” № 19, 1431 София, e-mail: danail_petrov@hotmail.com, тел.: +359887234759

 

 

arrow Том 10, 1/2016

Епидемиология
Антраксът като средство за биологична война и биотероризъм - Български медицински журнал, 10, 2016, №1, 9-13.
Ц. Минчева(1), В. Дойчева(1), Д. Шаламанов(2) и Ц. Дойчинова(2
)
(1)Катедра „Епидемиология“, МУ – София, (2)Сектор „Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина“, ФОЗ, МУ – Плевен
Резюме. Представена е съвременната характеристика на биологичното оръжие. Направен е исторически преглед на биологичните програми, разработвани от отделни държави, в частта, свързана с антраксната инфекция. Подробно са разгледани отделните страни на биотероризма и е обсъдена ситуацията с антраксната поща в САЩ през 2001 г. Посочени
са лабораторен инцидент с антракс през 1979 г. и новата възможност за антраксно заразяване посредством хероин, контаминиран с антраксни спори.
Ключови думи: антракс, биологично оръжие, биотероризъм
Aдрес за кореспонденция: Д-р Цветанка Минчева, Катедра по епидемиология, МУ, СБАЛАГ „Майчин дом“, ет. 6, стая 665, 1431 София, тел.: 02 9523844


Фармакология
Блеомицин-индуцирана белодробна фиброза, механизми - Български медицински журнал, 10, 2016, №1, 14-20.
В. Данчева, Г. Ставрева и Л. Терзиев

Медицински университет – Плевен
Резюме. При повече от 10% от пациентите, лекувани с блеомицин, може да се проявят специфични нежелани реакции в белите дробове. Механизмите в основата на индуцираната от лекарството белодробна фиброза не са напълно изяснени. Дефицитът на ензима, отговорен за метаболизирането на блеомицина до нетоксични молекули, окислителни увреждания, про- и антиинфламаторни цитокини имат участие в развитието на интерстициалната белодробна болест. В обзора се разглеждат основните патогенетични механизми, водещи до дисбаланс в процесите на образуване на колаген и колагеноли зата, натрупване на съединителна тъкан и нарушена функция и смутен газообмен в белите дробове. Собствени резултати за пневмотоксичните промени след интратрахеално приложение на блеомицин в доза 2.5 mg/kg при бели плъхове са сравнени и анализирани.
Ключови думи: блеомицин, фиброза, интерстициална белодробна болест, цитокини
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Виолета Данчева, Сектор МБС, Медицински университет, ул. „Климент Охридски” 1, 5800 Плевен, тел.: 0887 468717, сл. тел.: 064/884288, e-mail: vilidana@abv.bg

 

Дентална медицина
Орален лихен планус - Български медицински журнал, 10, 2016, №1, 21-25.
Ц. Цветанов.

Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет – Пловдив
Резюме. Оралният лихен планус (OLP) е едно от най-често срещаните заболявания на устната лигавица, засягащо около 1-3% от хората в световен мащаб. Експериментални и клинични данни доказват връзка между антиген-специфични и неспецифични механизми и OLP. Експресия на различни видове цитокини може да доведе до нарушения в имунния статус и да играе централна роля в патогенезата на OLP. В обзора се описват данни от проучвания на автори за честотата, формите на орален лихен, етиологията и патогенезата на заболяването. Описани са клиничната картина и лечебните методики. Основни източници на информация са статии, публикувани до настоящия момент. Резултатите на авторите са ретроспективо анализирани.
Ключови думи: лечение, орален лихен планус (OLP), патогенеза
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветан Цветанов, дм, специалист по орална хирургия, главен асистент, Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, бул. „Христо Ботев“ 3, 4000 Пловдив, тел.: 0898325332

 


Ултразвук – приложение в оралната хирургия - Български медицински журнал, 10, 2016, №1, 26-29.
Б. Благова и П. Печалова.

Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет – Пловдив
Резюме. Целта на направения обзор е да се съберат и обобщят данните от най-новите проучвания на ултразвука и изводите относно неговото приложение в областта на оралната хирургия. Литературната справка е направена чрез метаанализ на откритите публикации в електронната база данни. Източниците са оптимално ограничени до последните десет години. След синтез на резултатите и изводите от разгледаните проучвания на ултразвука за целите на оралната хирургия може да се заключи, че този физичен феномен е с широко практическо приложение и е реална алтернатива на конвенционалните методи и средства.
Ключови думи: орална хирургия, пиезохирургия, ултразвук
Адрес за кореспонденция: Д-р Бистра Благова, асистент, Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, бул. „Христо Ботев” № 3, 4000 Пловдив, тел.: + 359 87 88 43 408, e-mail: bistra_blagova@abv.bg
Финансиране: Медицински университет – Пловдив, по проект СДП 06МлУ/2015 г.

 


Хирургия

Херниални платна – проблеми и решения - Български медицински журнал, 10, 2016, №1, 30-34.
С. Сопотенски(1), М. Кирилова-Донева(2)(3), Д. Пашкулева(3), Н. Герасимов(2) и Г. Петрова(2)
(1)УМБАЛ „Пирогов", (2)Фармацевтичен факултет, МУ – София, (3)Институт по механика, Българска академия на науките
Резюме. Хернията е социалнозначимо заболяване, което води до големи икономически разходи. Годишно в САЩ се извършват 750 000 операции на херния, които са сред петте най-чести операции в тази страна. В Германия ежегодно се регистрират по 150 000 (0,4%) нови случая на ингвинална херния, а делът на херниотомията е около 10-15% от всички операции. В Русия 3-4% от населението страда от хернии. Настоящото проучване представя анализ на проблемите и решенията при избор на херниални платна, които следва да се имат предвид от хирурзите и работещите в тази област. Разгледани са значението на характеристиките на херниалните платна, основните проблеми при операциите на херния, които са различните видове усложнения, реоперациите и леталният изход. Херниалните платна се подбират само по здравина и размер, а липсва съгласуваност според тяхната еластичност и деформируемост, което причинява концентрация на напреженията по шевовете. В заключение може да се каже, че поради липса на описание на техническите характеристики на платната върху опаковките им се налага създаване на регистър, описващ тези характеристики, което налага изследването на механичните свойства на всяко платно, предлагано за имплантиране в клиничната практика.
Ключови думи: херниални платна, фактори за избор, характеристики на херниалните платна
Адрес за кореспонденция: Миглена Кирилова-Донева, ФФ, МУ, ул. Дунав № 2, 1000 София, e-mail: miglena_doneva@abv.bg

Гастроентерология
Инфекции на хранопровода - Български медицински журнал, 10, 2016, №1, 35-41.
А. Коцев(1) и М. Мирчев(2)

(1) Отделение по гастроентерология, УМБАЛ „Александровска”, МУ – София, (2) Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Света Марина“, МУ – Варна
Резюме. Инфекциите на хранопровода обикновено възникват при имунокомпрометирани пациенти, но се развиват и при имунокомпетентни гостоприемници. Инфекциите на хранопровода се причиняват от гъби, вируси, бактерии и паразити. Основните симптоми при инфекции на хранопровода включват дисфагия и одинофагия. Диагнозата се потвърждава чрез ендоскопия и хистологично изследване на биопсичен материал. Лечението на инфекциите на хранопровода се провежда със специфични противогъбични, противовирусни, противобактериални и противопаразитни медикаменти, и при нужда, с
ендоскопски и хирургични методи.
Ключови думи: хранопровод, инфекция, имунитет, рискови фактори, диагноза, ендоскопия, хистология, лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р Андрей Коцев, дм, Отделение по гастроентерология, УМБАЛ „Александровска“, ул. „Св. Георги Софийски“ № 1, 1431 София, е-mail: dr_andrey_kotzev@abv.bg

 



 

Последно обновяване: 19.01.2017

 

Централна медицинска библиотека, Медицински университет - София, ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София; тел./факс 02/952-23-93 І ©БМЖ: Български медицински журнал

Организационен секретар: С в. Ц в е т а н о в а, тел. 02-952-16-45, e-mail: svetlacim@abv.bg І Поддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а