Neurol-i-psych

Неврология и психиатрия

фьи960
Към началната страница Настоящ брой Архив За авторите Други издания на ЦМБ

Архив

bar930

Том 43, 2012 г, № 1

СЪДЪРЖАНИЕ


ОБЗОРИ

  • М. Бечева и Н. Трайкова. Епидемиология на лумбалгиите - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1,3-8 - Резюме.
  • M. Бечева, Н. Трайкова, М. Божкова и П. Каснакова. Дисфункция на невро-мускулната система  при поява на лумбалгия и повлияване  на лумбалната сегментна нестабилност - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 9-15 - Резюме.
  • Д. Терзиев. Умствено изоставане – как и защо  на тази диагноза - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 16-24 - Резюме.
  • Х. Манолова. Оценка на социокомуникативното развитие на детето – основни теории и емпирични разработки - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 24-34 - Резюме.


ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

  • Хр. Романова, Н. Радева и Р. Радев. Психоактивни вещества, използвани  от хората с увреждания - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 34-40, Резюме.
  • А. Алексиев. Моето кредо - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 40-54.

bar930

ОБЗОРИ

  • М. Бечева(1) и Н. Трайкова(2) Епидемиология на лумбалгиите - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 3-8.
    1Катедра „Медицинска рехабилитация и ерготерапия”
    2Катедра „Образна диагностика”,
    Медицински колеж, МУ – Пловдив
    Резюме. При функционалното възстановяване на лумбалгиите от изключително голямо значение е включването на мултимодални програми, способстващи за цялостното отзвучаване на оплакванията. За овладяване на патологията е необходимо да се изучат и анализират рисковите и персоналните фактори, а също така биомеханичните и социално-икономическите фактори.
    Ключови думи: лумбалгии, рискови фактори, биомеханични, социално-икономически фактори
    M. Becheva and N. Traykova. EPIDEMIOLOGY OF LOW BACK PAIN
    Summary. For functional restoration of patients with low back pain, the inclusion of multimodal programs enabling complete alleviation of complaints is of particular importance. For managing this increasingly spreading pathology, risk and personal factors, as well as biomechanical and socioeconomic factors should be studied and analyzed.
    Key words: low back pain, risk factors, biomechanical and socioeconomic factors
    Адрес за кореспонденция: M. Бечева, Катедра „Медицинска рехабилитация и eрготерапия” , Медицински колеж, Медицински университет, 4000 Пловдив.




  • M. Бечева(1), Н. Трайкова(2), М. Божкова(1) и П. Каснакова(1) Дисфункция на невро-мускулната система  при поява на лумбалгия и повлияване  на лумбалната сегментна нестабилност - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 9-15.
    1Катедра „Медицинска рехабилитация и eрготерапия”
    2Катедра „Образна диагностика”,
    Медицински колеж, Медицински университет – Пловдив
    Резюме. В резултат на нервно-мускулни дисфункции при пациенти с лумбалгии се нарушава моторният контрол на коремните мускули и еректорите на трупа. За повлияване на лумбалната сегментна нестабилност – резултат на тези дисфункции, е необходимо обучение на пациентите за запазване, за контрол и поддържане на неутрална лумбопелвисна позиция по време на различни позиции, както и извършване на упражнения за динамична стабилизация, включващи контрол на движението по време на комплексните движения на трупа и крайниците.
    Ключови думи: дисфункция, лумбалгия, неутрална позиция, динамична стабилизация
    M. Becheva, N. Traykova, M. Bozhkova and P. Kasnakova. NEUROMUSCULAR SYSTEM DYSFUNCTION IN LOW BACK PAIN AND MANAGEMENT OF LUMBAR SEGMENT INSTABILITY

    Summary. Due to neuromuscular dysfunction, motor control of abdominal muscles and trunkal erectors is disturbed in patients with low back pain. For managing lumbar segment instability, resultant from this dysfunction, patients need to be trained in maintaining control and preserving a neutral lumbar-pelvic posture in the different positions of the body, and in practicing exercises for dynamic stabilization that include control of the complex movements of the trunk and limbs.
    Key words: low back pain, dysfunction, neutral posture, dynamic stabilization
    Адрес за кореспонденция:
    M. Бечева, Катедра „Медицинска рехабилитация и eрготерапия” , Медицински колеж, Медицински университет, 4000 Пловдив.





  • Д. Терзиев. Умствено изоставане – как и защо  на тази диагноза - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 16-24.
    Клиника по детска психиатрия „Св. Никола”, УМБАЛ „Александровска” – София, Катедра по психиатрия, Медицински факултет, Медицински университет – София
    Резюме. Диагнозата умствено изоставане (УИ) изисква статистически значимо общо интелектуално функциониране под средното, установено след индивидуално прилагане на стандартизиран IQ тест; нарушено адаптивно функциониране според възрастта и културната група на детето; проявяване още от детска възраст – обособяване преди 18-годишна възраст. Намирането на етиологичен фактор не се изисква за поставяне на диагнозата и е невъзможно за повечето случаи на леко УИ. Като форма на развитийна инвалидност УИ включва стигма и задейства психична травма и психични процеси у родителите, свързани с приемането на ограниченията при детето, а от позитивната страна – отваря вратата към системите на подкрепа. Оценката и диагностичният процес изискват мултидисциплинарен подход и внимателно разглеждане на всеки индивидуален случай.
    Ключови думи: умствено изоставане, диагноза, оценка, развитийна инвалидност
    D. Terziev. MENTAL RETARDATION – THE “HOW” AND THE “WHY” OF THIS DIAGNOSIS
    Summary. The diagnosis of mental retardation (MR) requires statistically significantly subaverage general intellectual functioning as demonstrated by individual administration of an standardized IQ- test; impairment in adaptive functioning given the age and the cultural group of the individual; and childhood onset – the two above to be evidenced prior to 18 years of age. Detection of an etiological factor is not needed for the diagnosis and is impossible in the most cases of mild MR. As a form of developmental disability MR implies stigma and triggers psychological trauma and mental processes in parents related to the acceptance of child’s limitations, on the positive side – it opens the gate to the systems of support. Definitely, the assessment and the diagnostic process require multidisciplinary approach and careful consideration of the every individual case.
    Key words: mental retardation, diagnosis, assessment, developmental disability
    Адрес за кореспонденция: Д-р Димитър Терзиев, Клиника по детска психиатрия, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел.  02 92 30 375, e-mail: dislter@yahoo.co.uk




  • Х. Манолова. Оценка на социокомуникативното развитие на детето – основни теории и емпирични разработки - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 25-35.
    Детска психиатрична клиника „Св. Никола“,
    Катедра по психиатрия, УМБАЛ „Александровска“, МУ – София
    Резюме. Статията представя въведения чрез съвместни научни проекти на междууниверситетско ниво инструмент за оценка на ранното социокомуникативно развитие, приложим в клинични условия. Прави се обзор на теоретичната база и експерименталните изследвания, които служат за основа на съвременното разбиране за генезиса, развитието и отношенията между различните комуникативни области в сензомоторния период. Разглеждат се концепциите със световен принос в изследването на ранната комуникация на Bruner и Bates, които са основен източник на информация при изработването на показания инструментариум и се споделя българският опит.
    Ключови думи: социокомуникативно развитие, концепция на Bruner и Bates
    H. Manolova. Evaluation of socio-communicative child development – basic theories and empirical studies
    Summary. The article presents the applicable in clinical conditions toolkit, implemented by the author through joint research projects on a university level, concerning the evaluation of early socio-communicative child development. A survey is performed on theoretical basis and empirical studies that are fundamental for modern understanding of genesis, development and relations between different communicative areas in the sensorimotor period. The author examines concepts that were the main source of information for the development of the presented toolkit and shares the experience of Bulgarian researchers.
    Key words: socio-communicative child development, concepts of Bruner and Bates
    Адрес за кореспонденция: Х. Манолова, УМБАЛ „Александровска“ , Детска психиатрична клиника „Св. Никола“, ул. „Св. Г. Софийски“ № 1, 1431 София e-mail: harieta.manolova@gmail.com


bar930

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

  • Хр. Романова(1), Н. Радева(1) и Р. Радев(2). Психоактивни вещества, използвани  от хората с увреждания - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 34-40.
    • 1Медицински университет – Варна
      2Дружество на инвалидите – Варна
      Резюме. Най-често използваното психично активно вещество (ПАВ) от проучваната група с увреждания е алкохолът – при 30% от тях. Активни пушачи са само 22%. Ограничена е употребата на ПАВ с успокоително и сънотворно действие – 10,5%, въпреки че интервюираните са със сериозни заболявания и проблеми. Марихуана използват 1,5% и инхаланти – 1%. Другите психично активни вещества, като халюциногени, стимуланти (амфетамини и кокаин) и опиати, не се употребяват от проучваната група хора с увреждания.
      Ключови думи: психоактивни вещества, хора с увреждания
      H. Romanova, N. Radeva and R. Radev. PSYCHOACTIVE SUBSTANCES USED BY DISABLED PERSONS
      Summary. Alcohol is the most used psychoactive substance in the studied group of disabled persons (30%). Only 22% of the responders are active smokers. The use of sedatives and soporifics is limited (10.5%), although the responders have been experiencing severe disease- and health-related problems. Marijuana and inhalants are used by 1.5% and 1%, respectively. The other psychoactive substances, such as hallucinogens, stimulants (amphetamines and cocaine) and opioids are not used in the studied group of disabled persons.
      Key words: psychoactive substances, disabled persons
      Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Хр. Романова, д.м., УНС „Медицина на бедствените ситуации”,
      Медицински университет, ул. “Марин Дринов” № 55, 9000 Варна, тел.0878 568448, e-mail: romanova_hr@abv.bg         



  • А. Алексиев. Моето кредо - Неврология и психиатрия, 43, 2012, № 1, 40-54.

 

Последно обновяване:10.02.2013


bar930